2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 26.09.2017 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1844 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят [фирма] е обжалвал определение №93/17.05.2017 г. на ВКС, ТК – ІІ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 117/2.11.2015г. по т.дело № 730/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските, като процесуално недопустима. Частният касатор поддържа, че молбата му е за допълване на решението на ВКС за присъждане на направените по делото разноски в предходните съдебни инстанции, по която съдът се произнася служебно. Според жалбоподателя разпоредбата на чл.80 ГПК изисква представяне на списък на разноските за всяка отделна инстанция, а не общ списък на разноските на последната инстанция. Искането е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане допълнително на сумата от 9 8731 70 лв.
Ответникът Д. А. П., чрез процесуалния си представител в писмен отговор поддържа становище за потвърждаване на определението на състава на ВКС, ІІ т.о., по съображения, че е недопустимо да се иска изменение на решението в частта на разноските, след като страната не е представила списък на разноските до приключване на производството пред ВКС. Не се претендират разноски във връзка с изготвения отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
С решение № 1656/26.11.2010г. постановено по т.дело № 174/2010г. състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. е обезсилил въззивното решение на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение на Пловдивския окръжен съд, като в полза на [фирма] – [населено място] са присъдени разноски от 1800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на дружеството в касационната инстанция. С оглед на направеното в т.8 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разграничение на искането за изменение и допълнение на решението в частта за разноски, съдът е приел, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се счита като молба за изменение на решението в частта за разноските. С оглед на приетото, съставът на ВКС е приложил правилото на чл.80, ал.2 ГПК, според което е недопустимо изменение на съдебния акт в частта за разноските при пропуск на страната да представи списък на разноските.
Съгласно чл.80, ал.1 и ал.2 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като най – късно до приключването на последното заседание пред съответната инстанция, страната, която е поискала присъждане на разноски представя списък на разноските. Целта на представянето на списък на разноските е съдът да извърши корекция на съдебния си акт при евентуален пропуск или грешка при пресмятане на разноските, претендирани от страна по делото, но до размера на разноските, посочен в списъка. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на обжалване на съдебният акт в частта за разноските от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.
Определението е правилно.
Съгласно параграф 2, ал.3 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г. по отмения ГПК се разглеждат касационните дела, образувани по касационни жалби срещу въззивни решения, постъпили до 1.03.2008г. Касационни жалби срещу въззивни решения, постановени по отмения ГПК, се разглеждат по реда на ГПК / ДВ 59 от 20.07.2007г./, ако са постъпили в съда след 1.03.2008г. В този случай ВКС прилага чл.80 и чл.81 ГПК в частта за разноските, а при пропуск или неправилно определяне на размера им – разпоредбите на чл.248 ГПК, поради отсъствие на преходна разпоредба, която да препраща към нормите за разноски по отм. ГПК. Съгласно постановките на т.8 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС правото на страната да иска изменение на решението на ВКС в частта за разноските се погасява, ако страната не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание пред ВКС. В случая съставът на ВКС се е съобразил с задължителните за съда разяснения в цитираното ТР по прилагането на чл.248, ал.1 ГПК, поради което атакуваното с частната жалбма определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93/17.05.2017 г., постановено по т.д.№730/2014 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: