О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 30.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1780 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. А. от [населено място], представлявана от адв.А. Л., срещу определение № 1203 от 11.04.2018г. по в.т.д. № 5629/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е допуснато обезпечение на предявените от „Хедж Инвестмънт България” АД срещу частната жалбоподателка евентуално съединени искове с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ чрез налагане на възбрана върху посочения в молбата недвижим имот.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че молителят няма правен интерес от обезпечението, тъй като не е титуляр на спорното вземане с оглед извършено прехвърляне на трето лице. Оспорва наложената обезпечителна мярка и размера на определената парична гаранция. Поради това моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално отменено.
Молителят „Хедж Инвестмънт България” АД, [населено място] оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по в.т.д. № 5629/2016г. на САС, ТО, 9 състав е образувано по въззивна жалба на „Хедж Инвестмънт България”АД срещу решение № 1602 от 16.09.2016г. по т.д. № 7671/2015г. на СГС, ТО, VI – 16 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу частната жалбоподателка евентуално съединени искове по чл.240, ал.2 ТЗ за заплащане на сумата 50 000 лева – частична претенция от вземане в общ размер 500 000 лева – обезщетение за причинени вреди, резултат от изтеглена на 25.04.2014г. от платежна сметка на ищеца парична сума, която не е отчетена, евентуално от сключването на 24.04.2014г. с „Интегрални пътни системи асфалти” ЕООД увреждащ ищеца договор за прехвърляне на вземане.
На 23.03.2018г. пред въззивния съд е постъпила молба от „Хедж Инвестмънт България”АД за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, собственост на ответницата: апартамент № 28, находящ се в [населено място], м. „К. село – Плавателен канал”, построен в УПИ Х – 1828, кв. 312г., с площ от 51.85 кв.м., заедно с мазе № 28, с площ от 2,21 кв.м., заедно с 1,5212 % ид.ч. от общите части на сградата и паркомясто № П – 07, находящо се в сутерена на жилищната сграда, с площ от 14,44 кв.м., заедно с 5,2368 % ид.ч. от подземния паркинг и 1,41 % ид.ч. от недвижимия имот, върху който е построена сградата.
За да допусне обезпечение на предявените искове чрез налагането на възбрана върху собствен на ответницата недвижим имот, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.391 ГПК за уважаване на молбата на ищеца при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер 10 000 лева.
Определението е правилно.
Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с константната съдебна практика за допускане на обезпечение на иск, съгласно която предпоставките са кумулативно посочени в чл.391, ал.1 ГПК – ако искът е подкрепен с убедителни доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск /искът е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства/ и че е налице интерес от обезпечаване на иска /нужда от обезпечаване/, който произтича от целта на обезпечението – да осуети опасността от намаляване на имуществото на ответника, включително и чрез отнемане възможността на ответника да предприеме такива през времетраенето на процеса, с което да затрудни реализирането на правата на ищеца по предявения осъдителен иск. В изискването за вероятна основателност на иска законодателят има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, като ищецът, когато не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл.391, ал.2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по чл.391, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, въззивният съд се е произнесъл по въпросите за допускане на обезпечението, като с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, е приел, че такова следва да се допусне при внесена от ищеца гаранция на основание чл.391, т.2 ГПК.
Без значение за допустимостта на обжалваното определение е осъщественото в течение на производството прехвърляне на спорното право, тъй като делото следва своя ход между първоначалните страни на основание чл.226, ал.1 ГПК и поради това правото да поиска обезпечение е на страната, предявила иск за неговата защита. Целта на обезпечението е да защити възможността за реализиране на спорното право, докато трае висящността на процеса. Доколкото производството по делото не е приключило и предвид гореизложените съображения, неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че за ищеца липсва правен интерес и обезпечителна нужда от обезпечението.
Неоснователно е и оплакването относно адекватността на наложената обезпечителна мярка. Налагането на възбрана върху недвижим имот е установен от закона способ за обезпечаване на предявения от молителя осъдителен иск. Ако частната жалбоподателка счита наложената обезпечителна мярка за неподходяща, може да поиска замяната й по реда на чл.398 ГПК.
Що се касае до определената от въззивния съд парична гаранция, същата е съобразена с цената на иска /възлиза на 20% от нея/ и характера и обема на евентуалните вреди, които частната жалбоподателка би претърпяла, ако обезпечението и предявеният иск са неоснователни, поради което е неоснователно искането за увеличаването й.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1203 от 11.04.2018г. по в.т.д. № 5629/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: