О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 04.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 653/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 101 от 08.11.2017 г. по в.гр.д. № 130/2017 г. на Окръжен съд – Силистра е потвърдено решение № 201 от 08.06.2017 г. по гр.д. № 1377/2016 г. на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявеният от Т. ”Д.” със седалище и адрес на управление [населено място], против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението върху трафопост „Д.”, находящ се в производствена сграда на кооперацията с идентификатор 66425.501.2493.4, на първия етаж, построена в имот с идентификатор 66425.501.2493, целият с площ 2323 кв.м, находящ се в [населено място], ул. ”Д-р А. Я.” № 37.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Т. ”Д.” чрез процесуалния представител на кооперацията адв. Н. И.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в тяхната взаимна връзка, поради което е направил необоснован извод, че спорният трафопост не отговаря на изискванията на чл. 2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. и не е станал собственост на кооперацията, а е държавна собственост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение: 1/ При наличие на законова разпоредба, изрично уреждаща притежанието на правото на собственост върху изградени и заварени енергийни обекти от страна на кооперативни организации – § 4 от ПЗР на Закона за електростопанството от 1975 г./ отм./, възможно ли е по силата на властнически административен акт на областен управител и актуване на имот за държавна собственост, да се трансформира легитимно установена собственост на кооперация в държавна собственост. 2/ Представлява ли процесният обект- трафопост, материален ресурс по смисъла на § 1, т.32 от ДР на Закона за енергетиката, без който е невъзможно да бъде осигурено нормалното функциониране на площадковия енергиен обект по предназначението му. 3/ Следва ли да бъдат разграничени елементите, взаимно и функционално определящи съществуването и експлоатацията на енергийния обект- трафопост като сграда от една страна и като трайно монтирани електрически уредби и съоръжения от друга. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- решение № 291 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 4016/2014 г. на І г.о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г. на ІV г.о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 625/2010 г. на І г.о. и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 3868/2008 г. на ІІІ г.о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В отговор на касационната жалба ответната страна [фирма] изразява становище, че поставените от касатора правни въпроси не са свързани с предмета на делото, поради което не обуславят основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на иска за ревандикация по чл. 108 ЗС е трафопост, за който по делото е установено, че е изграден през 1975 г. за осигуряване на електроснабдяването ТПК ”Д.” и Промкомбинат „Д.” в [населено място]. Т. е вграден в първия етаж на производствената сграда на ТПК ”Д.” – инвеститор на строежа, и се състои от три помещения, в които са монтирани съоръжения за пренос и разпределение на електрическа енергия.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трафопостът е площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на Закона за енергетиката, представляващ съвкупност от два компонента – сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. Приел е, че съгласно чл. 2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1948 г., при действието на който е изграден трафопостът, енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Държавата е могла да преотстъпва на местните органи на държавна власт, държавните предприятия или обществени организации – водни синдикати, кооперации и др., строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. Следващият закон за електростопанството от 1975 г., в сила от 01.07.1976 г., е допускал електрически централи за производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение да бъдат придобити и притежавани в собственост от кооперации и други обществени организации с разрешение на Асоциация” Енергетика” за задоволяване на собствени нужди. След преценка на събраните по делото писмени доказателства е направил извод, че процесният трафопост не попада в кръга на обектите по чл. 3 от Закона за електростопанството от 1948 г., тъй като не е бил изграден за задоволяване нуждите само на ищцовата кооперация, а е предназначен да обслужва още един потребител- Промкомбинат „Д.”, а след преустройството на сградата на промкомбината- на множество други потребители. Овен това ищецът не е доказал да му е било издадено издадено необходимото разрешение от Асоциация ”Енергетика” , за да притежава в собственост спорния трафопост. Оттук съдът е заключил, че трафопоста е бил държавна собственост и ищецът не се легитимира като негов собственик.
Първият от поставените от касатора правни въпроси не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд не е приел, че трафопоста е станал държавна собственост на основание съставените през 1994 г. и през 2000 г. актове за държавна собственост, т.е. не е придал на тези актове правопораждащо, респ. правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост, каквото те безспорно нямат.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по следващите два свързани помежду си правни въпроси, поставени от касатора. Същите са насочени към изясняване на статута и правния режим, под който попада сградата на трафопоста и в този смисъл са от значение за изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел, че трафопостът представлява площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на Закона за енергетиката – съвкупност от сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение, и като такъв в своята цялост е станал държавна собственост от момента на изграждането му на основание действащият тогава ЗЕ от 1948 г., като е запазил този статут и при действието на ЗЕ от 1975 г., ЗЕЕЕ от 1999 г. и сега действащия ЗЕ от 2003 г. В представената от касатора практика на ВКС при изясняване на собствеността върху енергийни обекти от категорията на процесния е направено разграничение между съставните му компоненти – сграда / помещение/ и прикрепено към нея енергийно съоръжение, и е обоснован извод, че няма законова пречка сградата/ помещението/, в което са монтирани съоръженията за пренос и разпределение на ел. енергия, да принадлежи на трето лице. В случая при постановяване на обжалваното въззивно решение такова разграничение не е направено, въпросът за собствеността на сградата на трафопоста не е обсъждан, и това налага допускане на решението до проверка по същество в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 08.11.2017 г. по в.гр.д. № 130/2017 г. на Окръжен съд – Силистра.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 212 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: