О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр.София, 06.12.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2899 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. А. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ст. С., против въззивното решение № 21 от 22.03.2016 год. по гр. д. № 18/2016 год. на Разградския окръжен съд в частите, с които:
– е потвърдено първоинстанционното решение от 25.11.2015 год. по гр. д. № 397/2014 год. на Исперихския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска за допускане на съдебна делба на жилищната сграда, състояща се от входно антре, вестибюл, кухня с трапезария, обслужващ коридор, дневна и четири спални, построена в поземлен имот, представляващ дворно място с площ 1045 кв. м., съставляващо УПИ V-1506 в кв. 143 по плана на [населено място], отреден за жилищно строителство
– е отменено горното първоинстанционно решение в частта, с която е допусната съдебна делба между касатора и А. Д. П. на търговското предприятие на [фирма], [населено място] при квоти 1/3 за първия и 2/3 за втория и вместо това е постановено друго, с което този иск е отхвърлен.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да се отмени и вместо това се постанови друго, с което се допусне съдебна делба на процесната жилищна сграда, притежавана в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателката и ответника, и търговското предприятие на наследодателката.
Ответникът по жалбата А. Д. П. не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора иск за делба на жилищната сграда, построена в дворното място с площ 1045 кв. м., представляващо УПИ V-1506 в кв. 143 по плана на [населено място], въззивният съд приел, че същата представлява изключителна собственост на ответника П., извън режима на съпружеската имуществена общност като построена в съсобствен между него и трето лице недвижим имот, придобит по наследство, впоследствие и дарение. Съдът обсъдил представените по делото писмени доказателства относно собствеността на дворното място, придобито с нот. акт № 25/54 год. от баща му Д. П., починал на 17.03.1982 год. и наследен от съпругата му Р. П. и ответника А. П., техен син, в полза на който майка му дарила наследената идеална част от дворното място с нот. акт № 106/2002 год. В същия липсва изрично волеизявление на прехвърлителката относно построените в имота сгради, поради което и с оглед утвърдената съдебна практика за такива хипотези съдът приел разпореждането да обхваща и тях. Установено е, че същите са построени след 1982 год., въз основа на представени протоколи за строителна линия № 9 от 29.04.82 год., респ. № 15 от 25.06.83 год., като от приетото заключение на техническата експертиза се установява, че построената през 1955-1956 год. от родителите на ответника жилищна сграда е преустроена в съществуващата към момента такава. Като самостоятелни обекти са построените гараж и стопанска сграда, които не са предмет на настоящето производство. Независимо от построяването им по време на брака между ответника и наследодателката на страните, същите са извън режима на съпружеската имуществена общност поради това, че дворното място в периода от 1982 год. до 2002 год. е било съсобствено между ответника и неговата майка, като наследници на починалия през 1982 год. Д. П., които са придобили собствеността върху тях по приращение, при липсата на правен акт, обосноваващ разделен режим на собствеността на земята и тази на сградите.
Касаторът изразява несъгласие с приетото от въззивния съд относно изключителната собственост на ответника върху процесната жилищна сграда, като поддържа довод за наличието на право на строеж, като самостоятелно вещно право върху чужд имот, в полза на ответника и съпругата му, въз основа на приетите писмени доказателства – разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво от 9.04.82 год. В тази връзка формулира като правен въпрос възможността правото на строеж да бъде притежание на лице, различно от титуляра на правото на собственост върху земята, като се позовава на ТР № 33/71 год. ОСГК на ВС.
Така поставен въпросът не е обуславящ за извода на съда за собствеността на построеното в лицето на съсобствениците на имот, придобит по наследство, на основание приращението /чл. 92 ЗС/, нито същият обосновава наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /респ. т. 2 с оглед незадължителния характер на цитираното ТР/, тъй като въззивният съд е приел, че липсва учредяване право на строеж, което да обоснове разделен режим на собственост върху земята и тази върху сградите /чл. 55 ЗС/. Представените скици с данни за издавани строителни книжа не обективират учредяване на вещно право на строеж, в какъвто смисъл е и съдебната практика, нито обосновават извод за притежаването на такова извън правомощието на собственика на земята да построи сграда върху нея и на това основание да придобие правото на собственост върху същата, като обект на вещното право. Доводите на касатора всъщност представляват оплакване срещу този извод на съда, което касае правилността на обжалваното решение, а не материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Както е разяснено в т. 1 от мотивите на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. По поставения от касатора въпрос съдът нито се е произнасял – не е отрекъл възможността правото на строеж да бъде притежавано от лице, различно от собствениците на земята, нито същият е обусловил извода му за изключителната собственост на ответника върху процесната жилищна сграда – построяването й в имот, придобит по наследство, при липса на данни за учредяване на право на строеж на друг, обосновава извод за придобиването й от съсобствениците на земята, респ. изключването й от режима на съпружеска имуществена общност.
Към изложението на касатора са представени три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, за които не се сочи в какво се състои твърдяното противоречие, а и същите са неотносими към направените изводи поради изложените съображения. С оглед на това те не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство, чиито предмет е селекцията в определената от касатора рамка, въз основа на посочения от него правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване.
Липсва посочване на правен въпрос в изложението на касатора по обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на търговското предприятие на наследодателката поради вписване в търговския регистър на прехвърлянето му. Изложени са съображения за неправилност на изводите на въззивния съд поради противоречие с материалния закон, които не могат да бъдат обсъждани без да е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради липсата на релевантен правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване, то не може да бъде допуснато, вкл. и на основания, различни от формулираните от касатора, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 21 от 22.03.2016 год. по гр. д. № 18/2016 год. на Разградския окръжен съд в обжалваната му част по подадената от М. А. Д. от [населено място], чрез адв. Ст. С., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: