ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№452
София, 30.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1658/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. А. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 20.07.2009 год. по гр. д. № 708/2009 год., с което е оставено в сила решение № 248 от 29.01.2009 год. по гр. д. № 4070/2008 год. на Варненски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя против А. С. Б. и А. С. Б. за заплащане на сумата 11319,32 лв., представляваща договорена мораторна неустойка върху главницата от 8802 лв., левова равностойност на 4500 евро дадени по договор за заем обективиран в нотариален акт № 198/2006 год. за учредяване на договорна ипотека за периода 01.09.2006 год. – 13.06.2008 год. и прекратил производството по въззивната жалба на Б. В. А. против решението в частта, с която е отхвърлен иска му за горницата над 2217,28 лв. до 2804,47 лв., представляваща законна лихва върху 4500 евро дадени по договор за заем отразен в нотариален акт № 198/2006 год. за учредяване на договорна ипотека за периода от 16.05.2008 г. до 13.06.2008 год., поради оттегляне на въззивната жалба.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика на Върховния съд – решение по гр. д. № 1041/94 год. по приложението на чл. 86 ЗЗД и решение по гр. д. № 503/96 год. по приложението на чл. 92 и чл. 10, ал. 3 ЗЗД по материалноправния въпрос – когато договорната неустойка е уговорена не само за забава, но и за неизпълнение, дължи ли се едновременно с мораторна лихва. В останалата част касационната жалба съдържа изложение за неправилност на решението по съществото на спора.
Ответниците А. С. Б. и А. С. Б. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 92 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска по чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че в полза на ищеца е присъдена мораторна лихва за периода 02.04.2006 г., когато е сключен договора за заем до 15.05.2008 год. с решението на първоинстанционния съд, а за периода 16.05.2008 год. до предявяването на исковата молба 13.03.2008 год. със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3376/2008 год. на Варненски РС, поради което за периода, за който се претендира присъждане на мораторна неустойка 01.09.2006 год. – 13.06.2008 год., ищецът може да получи само разликата между вече присъдената законна лихва и договорната неустойка определена като 6% върху неизплатената част в случай, че неустойката е в по-голям размер. Съдът е намерил, че за претендираният период размера на неустойката е в размер по -малък от този на мораторната лихва, поради което иска по чл. 92 ЗЗД се явява неоснователен. Посочил е още, че при неизпълнение на парично задължение се дължи или законната лихва или мораторната неустойка. Едновременно те не могат да бъдат присъдени. При тези съображения иска за договорната неустойка е отхвърлен.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос – когато договорната неустойка е уговорени и за неизпълнение, дължи ли се едновременно с мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, не обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска и в този смисъл не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неизпълнението на парично задължение не може да стане невъзможно и длъжникът не се освобождава от задължението да престира същата стойност в пари, поради това не се дължат компесаторни вреди, т. е. компесаторна неустойка за пълно неизпълнение на парично задължение. Отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено неизпълнение и поражда отговорност за мораторни вреди. Страните могат да договарят мораторна неустойка, но това обезщетение не може да дублира неизпълнение на едно и също парично задължение. В този смисъл е и представената съдебна практика – решение по гр. д. № 1041/94 год. на ВС, по което основанията за търсене на отговорност за мораторни лихви и неустойки са различни; решение по гр. д. № 503/96 год. на ВС, което предвижда, че да едно и също неизпълнение на парично задължение не може да се присъждат две обезщетение – веднъж договорна неустойка и втори път обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, както и решение по гр. д. № 2879/94 год. на ВК, според което е недопустимо кумулирането на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторна лихва за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско-правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за едни и същи вреди, резултат на забавата. С оглед на това, твърдението на касатора, относно характера на договорната неустойка, която била и за пълното неизпълнение на паричното задължение е несъстоятелно. Такава теза не е поддържана в процеса на делото и съдът правилно е определил характера на неустойката като мораторна.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – материалноправният въпрос да е от значение за изхода на делото и да обуславя решаващите мотиви на съда, нито е установена хипотезата на т. 2 – материалноправният въпрос с обжалваното решение да е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, респ. с представената от жалбоподателя съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.07.2009 год. по гр. д. № 708/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ