О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр.София, 26.05.2009 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 506 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
С решение № 190 от 20.05.2008 г., по гр.д. № 255/2006 г., Окръжен съд – гр. Ш. е оставил в сила решение от 02.12.2005 г., по гр.д. № 427/2004 г., на Районен съд – гр. Н. пазар, с което е уважен предявеният от Р. Т. Р. и И. Т. С. срещу Н. И. Н. , Ц. И. Н. , И. И. И. , Н. С. М. , З. С. Р. , Г. С. Т. , Дафинка С. Т. , И. Й. Ц. , Г. И. С. , Й. Й. , А. , Н. П. Й. , Й. П. , Й. , Н. П. Й. , Й. С. И. , К. С. А. , Д. Х. П. и С. П. Й. иск да се признае за установено между страните, че земеделските земи, находящи се в землището на с. Ж., а именно: нива от 15,878 дка, в местността „М”; ливада от 5,400 дка, в местността „Д” и нива в местността „К”, преди колективизацията е бил собственост на Т. Й. Т. , починала 2004 г., б.ж. на гр. Н. и Т. Д. Т. , починал 1991 г., б.ж. на с. Ж., на основание чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Окръжен съд – гр. Ш. е приел, че с решение на поземлена комисия -гр. Нови пазар 14/21.05.1992 г., на наследниците на С. Й. С. , починал 1979 г., е възстановено право на собственост върху спорните имоти, находящи се в землището на с. Ж., местностите „М”, „Д” и „К”, община Н., представляващи наследствени имоти, чийто наследници по закон са страните по спора. Прието е, че решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността с плана за земеразделяне в землището на село Ж., на наследниците на С. Й. С. , не се ползва със задължителна сила, тъй като производството по издаването му е безспорно и няма пречка ищците да търсят защита на правата си в исково производство срещу ответниците, поради което има правен интерес от предявения иск.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните по делото С. Й. С. се е легитимирал за собственик на земеделски земи, от които 22 дка приживе е завещал на Т. Д. Т. , а И. С. Й. е завещала други 24 дка ниви, внесени в ТКЗС, да останат на Т. Й. Т. Съобразявайки писмените доказателства за наследственото правоприемство, съдът е приел, че не се доказва по несъмнен начин към датата на кооперирането в ТКЗС, имотите да са били собственост на общия наследодател С. С оглед приетото разпореждане с имотите чрез завещания от наследодателите, при формиране на крайните изводи, решаващият състав е посочил, че претендираните имоти по делото са били в патримониума на И. С. Й. и С. Й. С. , но след смъртта им са придобити по наследство по завещание от наследодателите на ищците, поради което те не принадлежат на наследниците на общия наследодател на страните, а единствено на наследодателите Т. Й. Т. , починала 2004 г., б.ж. на гр. Н. и Т. Д. Т. , починал 1991 г., с оглед на което е потвърдил решението на районния съд.
Касационната жалба на С. П. Й., чрез адвокат К, е подадена срещу постановеното решение по гр.д. № 255/2006 г., на Окръжен съд – гр. Ш. и съдържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, с подробно изложение за нарушенията на материалния и процесуалния закон и твърдения, че разрешените материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като разрешените материалноправни и процесуалноправни въпроси за правната същност на решението на общинската служба по земеделие (поземлена комисия), както и за защита правото на собственост в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, макар и да обуславят съдържанието на съдебното решение не са от значение за развитие на правото. В тази връзка доводите на касатора за недопустимост на предявения иск, поради липса на положителни процесуални предпоставки за съществуване правото на иск са несъстоятелни, тъй като правния интерес от водене на иска се обуславя от твърденията, че собствеността върху спорните имоти към предходен период принадлежи на наследодателите Т. Й. Т. и Т. Д. Т. , а не на общия на страните наследодател С, т.е. налице е спор за материално право, който следва да се разреши в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Позитивните решения на общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на собствеността не се ползват със стабилност, тъй като производството по издаването им, с които се иска възстановяването на права върху земеделските земи не е спорно и всеки заинтересован, чиято правна сфера е засегната от това решение, може да търси защита на правата си в исково производство. Споровете за материално право са преюдициални по отношение на споровете, възникнали при отказ на органите на поземлена собственост да възстановят правото на собственост върху земеделски земи, поради което отмяната на отказа на поземлената комисия и възстановяване правото на собственост със съдебно решение по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, не е процесуална предпоставка за допустимост. С предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, се цели да бъде установена принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ищците върху конкретни имоти, но в предходен период, преди образуването на трудовокооперативното земеделско стопанство, след което общинската служба по земеделие (поземлената комисия) ще преценява дали да измени своето решение за възстановяване на собствеността. Следователно, първо следва да се установи правото на наследодателя преди внасянето на имота в ТКЗС, а в последствие общинската служба по земеделие ще съобрази на кого да бъдат възстановени имотите. При твърдения, че собствеността върху бившите земеделските земи, находящи се в землището на с. Ж. две ниви и ливада, принадлежи на наследодателите на ищците, следва да се установи по несъмнен начин в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че материалното право на собственост е принадлежало на тези наследодатели. В конкретния случай, касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като разрешения въпрос за защита правото на собственост, в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, макар и да обуславя съдебното решение, не е от значение за развитие на правото и не се решава противоречиво от съдилищата. Повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси за разграничаване на случаите, при които следва да се установи правото на наследодателя преди внасянето на имотите в ТКЗС, респективно да се признаят права на неговите наследници, когато спорното материално право е принадлежало на общия наследодател на ищците и на ответниците, но е извършено разпореждане със завещание, в хипотезата на чл.90а от Закона за наследството, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, произнасянето по който обуславя крайния изход на делото и ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона. Касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще има в случаите, когато по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва установена съдебна практика или произнасянето по него ще доведе до различни правни изводи в поставения за разглеждане въпрос, които са от значение за развитие на правото. В този смисъл, изложените съображения за неправилност на постановените решения по правния спор, не могат да се отнесат към хипотезите, в които съдът не се е произнасял, нито към случаите, при които е постановено задължително за съдилищата тълкуване с П. на пленума на Върховния съд или Тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, поради което в конкретния случай на обжалване на въззивното решение, с което се решава по същество правния спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 от 20.05.2008 г., по гр.д. № 255/2006 г., на Окръжен съд – гр. Ш..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.