О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 06.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 169 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5631/23.VІІ.2008 г. на „В” О. – гр. П., област Ш. , подадена чрез процесуалния му представител адв Н. В. Н. от АК Ш. , против въззивното решение на Ш. ОС, ГК, от 20.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 272/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 60 на Районен съд – гр. Н. от 7.ІІІ.2008 г. по гр. д. № 310/07 г. С последното „В” ООД-гр. Плиска е било осъдено, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „И” О. със седалище в същия град с. в размер на 6 885.03 лв., представляваща равностойността на извършени от последното подобрения в имот на касатора, а за разликата от 389.29 лв. – до пълния му предявен размер, този облигационен иск е бил отхвърлен. Същевременно, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен изцяло единият от трите обективно съединени насрещни иска на търговеца-настоящ касатор срещу „И” О. – гр. П. този със същото правно основание /по чл. 59, ал. 1 ЗЗД/ за присъждане на сума в размер на 935 лв., като равностойност на направени разноски в качеството на взискател по две водени срещу „И” О. изпълнителни дела. Касационната жалба е както срещу осъдителната част на въззивното решение по първоначалния иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /за сумата в размер на 6 885.03 лв./, както и срещу отхвърлителната част на същото решение на Ш. ОС по насрещния иск на „В” ООД- гр. П. срещу „И” О. /за сума в р-р на 935 лв./.
Във всички останали негови части, като необжалвано, въззивното решение на Ш. ОС, ГК, от 20.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 272/08 г., е влязло в сила.
Оплакванията на търговеца-касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на въззивното решение в обжалваните му две части при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила „и несъобразяване със събраните доказателства”. Инвокирани са доводи, че произнасянето на въззивната инстанция по първоначалния осъдителен иск на „И” О. срещу търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е било извършено без да бъдат съобразени нередовностите на исковата молба, обективирани в липса на отделно посочване „по пера” на претендираните от бившия наемател подобрения. Отделно от това решаващите правни изводи на първостепенния съд били изцяло споделени, но без излагане на каквито и да било мотиви за това. Предвид това касаторът „В” О. гр. П. претендира частичното касиране на обжалваното въззивно решение на Ш. ОС в горепосочените негови две обжалвани части и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който първоначалният иск на „И” О. – гр. П. да се отхвърли изцяло, докато насрещният иск на „В” О. срещу първия търговец-ответник по касация с идентично правно основание /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, бъде уважен в предявения му размер за сумата от 935 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането му и с присъждането на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „В” ООД-гр. Плиска твърди, че с атакуваните две части от въззивното си решение, Ш. окръжен съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „за основателността и доказаността на претенцията на ищеца за направени подобрения”, а също че постановявайки своя съдебен акт по съществото на облигационния спор по една нередовна искова молба и при липсата на мотиви, този въззивен съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата в Републиката, които в случая той е разрешил и в противоречие с практиката на ВКС. Релевирайки едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационното обжалване, но само досежно осъдителната част на въззивното решение, търговецът-настоящ касатор поддържа, че жалбата му срещу горепосочените негови две части следвало да бъде допусната до разглеждане по същество.
Ответното по касация „И” О. – гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на „В” ООД-гр. Плиска.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ш. ОС, касационната жалба на „В” О. – гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че касаторът „В” О. – гр. П. не обосновава надлежно наличието на приложно поле на касационното обжалване в която и да е от хипотезите на т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, което осуетява достъпът му до касационен контрол върху атакуваните две части от въззивното решение, са следните:
Дори и след двукратното оставяне на касационната жалба без движение – за привеждането й в съответствие с изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, търговецът-настоящ касатор не е формулирал материалноправен въпрос, който при съпоставка с практиката на ВКС /разбирана според вложеното в конст. решение № 4 от 16.VІ.2009 г. на Конституционния съд на Републиката по конст. дело № 4/09 г. съдържание в това понятие/ да може логически да се преценява в насоката, че е в противоречие с тази практика. Това е така, защото въпросът „за основателността и доказаността на претенцията на ищеца за направени подобрения” е винаги такъв по съществото на всеки облигационен спор, имащ за свой предмет точно такава претенция. Ако тя е основателна и доказана, решаващият съд задължително ще следва да я уважи, а в противен случай, тя подлежи на отхвърляне: като неоснователна и недоказана. Отделно от това никъде в изложението си касаторът не е релевирал въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, който и в най-малка степен да се отнася към обжалваната от него отхвърлителна част на въззивното решение /досежно насрещният му иск за разноски по две изп. дела в размер на 935 лв./ Цитираните три решения на отделни състави на ВКС, както те са посочени в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК безпротиворечиво извеждат теза, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен и може да се предявява само тогава, когато не съществува друг ред за правна защита, като например произтичащият от договорна връзка между страните по спора. Изцяло в този смисъл са и задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 8 на ППВС № 1/28.V.1979 г., от което с категоричност се налага извода, че в течение на последните три десетилетия няма как въпросът за субсидиарното естество на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да е бил решаван противоречиво от съдилищата в страната, т.е. не се констатира и наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща допустимост на касационното обжалване.
В заключение, недопустимо е релевираните от касатора процесуалноправни въпроси /за нередовността на исковата молба на „И” ООД-гр. Плиска, както и за липсата на мотиви към атакуваните две части на въззивното решение на Ш. ОС/, да бъдат отъждествявани с евентуално допуснати от този решаващ съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила /било на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, б. „г” ГПК-отм. или на императивното изискване по чл. 189, ал. 2 ГПК-отм. и чл. 121, ал. 4 от Конституцията/, които от своя страна винаги представляват самостоятелно основание за касирането на всяко едно неправилно въззивно решение /по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. ІІ-ро ГПК/, но затова пък са обективно непригодни да обосноват приложно поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ш. окръжен съд, ГК, от 20.VІ.2008 г., постановено по гр. д. № 272/08 г. в обжалваните му от „В” О. – гр. П. осъдителна и отхвърлителна части, съответно по първоначалния иск на „И” О. – гр. П. и по насрещния иск на „В” ООД-гр. Плиска за направени разноски по две изпълнителни дела в размер на 935 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 169 по описа за 2009 г.