2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 01.07. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3036 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по делото [фирма] срещу определение № 49/25.02.2015 г., постановено по гр. дело № 7089/2014 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение (ВКС, І-во гр. отд.). С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № ІІІ-81/09.07.2014 г. по въззивно гр. дело № 994/2014 г. на Бургаския окръжен съд (БОС) и е прекратено касационното производство по същото гр. дело на ВКС, І-во гр. отд.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и съображения за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че процесният имот се намира в къмпинг „К.”, в непосредствена близост до плажната ивица и е на първа линия до морето, като в тази връзка се поддържа, че пазарната стойност и данъчните оценки на такива имоти са много по-високи от посочената в обжалваното определение данъчна оценка на процесния имот и че няма как тя да е по-ниска от тях..
Ответниците по частната жалба – ищците по делото Е. М. Р., Н. М. К., З. Н. М., Н. Т. М., К. Т. М., К. И. М., И. Б. К., К. И. Б. и Д. И. Р. не са подали отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С въззивното решение № ІІІ-81/09.07.2014 г. по въззивно гр. дело № 994/2014 г. на БОС, при постановена частична отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение – по исковете с правни основания чл. 108 и чл. 109 от ЗС, жалбоподателят е осъден да предаде на ищците владението върху процесния поземлен имот с идентификатор №67800.54.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в м. „М.”, с площ 1 886 кв. м. (подробно описан), както и да премахне незаконно построената в североизточната част на имота, полумасивна едноетажна сграда със застроена площ 36.25 кв. м. Като приложение към исковата си молба, ищците са представили удостоверение за данъчна оценка с изх. № ДО003348/12.10.2012 г. (лист 25 от първоинстанционното дело), съгласно което данъчната оценка на процесния имот е в размер 221.79 лв. Последната, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ГПК, е и цената на всеки един от исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, като въпрос за същата не е повдиган по делото нито от жалбоподателя-ответник, нито служебно от съда – по реда на чл. 70, ал. 1, изр. 2 и 3 от ГПК, и в рамките на преклузивния срок, посочен там – до приключването на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция. Поради това, тази цена в размер 221.79 лв. остава неизменна за цялото производство по делото – в този смисъл е и тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него. Следователно, релевираните за първи път едва в разглежданата частна жалба (а не в рамките на преклузивния срок по чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ГПК) доводи, че данъчната оценка на процесния имот, респ. – че цената на исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС била по-висока, са несвоевременно направени и неоснователни.
От изложеното следва, че обжалваното с касационната жалба на жалбоподателя, въззивно решение № ІІІ-81/09.07.2014 г. на БОС е постановено по обективно съединени искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, с цена на всеки един от тях до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от жалбоподателя касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същото е постановено и с обжалваното определение № 49/25.02.2015 г. на І-во гр. отд. на ВКС, поради което то се явява правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49/25.02.2015 г., постановено по гр. дело № 7089/2014 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.