5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 10.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т.д. N 2547 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БЕСТТЕХНИКА-СТРУМА” АД, [населено място] срещу решение № 902 от 16.04.2018г. по в.т.д. № 4445 / 2017г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 35/27.06.2017г. по т.д. № 687/2015г. на Окръжен съд – Перник, е отхвърлен предявения от касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Обединена Българска Банка” АД за признаване за установено, че не съществува обезпечително правоотношение между акционерното дружеството и банката, които произтичат от договор за особен залог на търговско предприятие от 04.08.2006г. по отношение на следната движима вещ: струг универсален „Шкода” („Големи стругове”), дата на придобиване – 30.12.1988г., дата на въвеждане в експлоатация – 30.12.2014г., вписан в инвентарната книга на дружеството и в приложение № 1 към договора за особен залог под № 92, като на касатора са възложени и разноските по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 107 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е изследвал допълнително споразумение № 2/12.01.2009г., с което е формирано ново вземане, отличаващо се от предходното по своите съществени елементи: предмет и основание на задължението – формирана е нова главница и е променено предназначението на кредита. Счита, че е налице обективна новация – преминаване от инвестиционен банков кредит към стандартен банков кредит с определен краен срок за погасяване. Направени са оплаквания, че при формиране на своите изводи въззивната инстанция не се е съобразила със събраните по делото доказателства и съответно не ги е обсъдила в мотивите си.
Ответникът по жалбата и по делото, „Обединена Българска Банка” АД, в подробен писмен отговор излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач, „Перник план” ЕООД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа срана е прието следното:
Между „Обединена Българска Банка” АД, в качеството на кредитодател, и „Перник план” ЕООД, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит № 114/01.08.2006г. за сума в размер на 3 500 000 евро. С договора е уговорена лихва за редовна главница в размер, равен на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно, лихва за просрочена главница, равна на договорен лихвен процент плюс надбавка в размер на 5 пункта годишно и неустойка при забава на плащането и при друго неизпълнение на договора за кредит, равна на договорен лихвен процент плюс надбавка в размер на 5 пункта годишно. За обезпечение на договора за кредит на 04.08.2006г. е сключен договор за особен залог на търговско предприятие и отделни активи ( недвижими имоти, движими вещи и вземания ) между „Струма 1892” АД (чиито правоприемник е „БЕСТТЕХНИКА-СТРУМА” АД) като залогодател и „Обединена Българска Банка” АД като заложен кредитор. В договора е посочено, че залогът върху търговското предприятие е на обща стойност 5 100 000 лева във всеки един момент от действието на договора за банков кредит № 114 / 01.08.2006г. Залогът обезпечава всички вземания на банката към кредитополучателя „Перник план” ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит № 114/01.08.2006г. – главница, лихва за редовна главница, лихва за просрочена главница, неустойка – до окончателното им погасяване. Между страните по договора е подписано допълнително споразумение № 2 от 12.01.2009г., съгласно което лихвата за редовна главница, уговорена в договора за кредит се изменя в размер на Базисния лихвен процент на „Обединена Българска Банка” АД за евро плюс надбавка от 3 пункта годишно. Приема се нова главница, като страните се съгласяват и приемат, че считано от датата на споразумението се погасява правото на кредитополучателя да ползва неусвоената сума по договора, както и се погасява задължението на банката да предостави неусвоените суми.
В хода на първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза като заключението на вещото лице е за наличие на непогасен дълг от кредитополучателя „Перник план” ЕООД в размер на 1 749 440,66 евро по договора за кредит № 114/01.08.2006г.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение, решаващият състав на апелативния съд е достигнал до извода, че в настоящия случай ответникът по делото е установил и доказал наличието на валидно възникнали и действащи договори за кредит и особен залог, както и съществуването на непогасени задължения по договора за кредит. Аргументирал се е с наличието на валидно правоотношение по предоставяне на кредит, съществуващо между „ОББ” АД и „Перник план” ЕООД, което към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не е погасено, както и с наличието на валидно възникнало и непогасено правоотношение по особен залог върху движима вещ струг универсален „Шкода” („Големи стругове”), дата на придобиване -30.12.1988г., дата на въвеждане в експлоатация – 30.12.2014г., вписан в инвентарната книга на дружеството и в приложение № 1 към договора за залог под № 92. Посочил е, че залогът се погасява, когато се погаси задължението, което обезпечава – чл. 150, ал.1 ЗЗД.
В мотивната част на атакуваното решение апелативният състав е обсъдил довода за новация на договора за кредит № 114/01.08.2006г. и е заключил, че в настоящия случай такава не е налице. Посочено е, че новация е налице, когато съществуващо правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно отношение, което се отличава от старото или с оглед страните или с оглед други елементи на договора. Новацията има за цел погасяване на стар дълг, който се заменя с друг по съгласие на страните. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС по приложението на чл. 107 ЗЗД, според която преструктурирането на кредит с уговорка за нов размер на лихвите, погасителните вноски или срока за издължаването му не представляват обективна новация. Не е налице новация, когато страните изменят срокове, условия, място на изпълнение и т. н. За погасяване и подновяване на стар дълг може да се говори само тогава, когато волята на страните е ясно изразена и тълкуването й води до еднозначен извод за желание да бъде погасено старо задължение като на негово място възникне ново – с нов предмет или основание. В случая страните са уговорили изменение само на лихвата за редовна главница, както и погасителния план, поради което не е налице новация. Споразумението е анекс към договора за кредит с № 114/01.08.2006 г. и в него липсва обективирана воля за погасяване на задълженията по този договор. Напротив, в разпоредбата на § 5 е посочено, че всички клаузи от договора остават същите, както и, че споразумението е неразделна част от договор № 114/01.08.2006г. Клаузата на § 2 има установително действие и само описва съществуващите фактически отношения между страните по повод отпускане и усвояване на кредита в размер на 1 028 536, 92 евро, но не предвижда погасяване на предоставените средства. С оглед извода за липса на новация, съдът е приел, че даденото от ищеца обезпечение на кредита в полза на кредитополучателя е запазило действието си.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Налице ли е обективна новация при промяна на цената на договора за кредит, когато се погасява старото задължение за предоставяне на кредит в определен размер и се поема ново задължение за цена много по-малка от първоначално договорената, и е настъпила промяна в размера на лихви, срок за заплащане, размера на месечна погасителна вноска, с анекс към договора за кредит, в който страните са се съгласили да се прекрати задължението на банката да предостави неусвоените суми по кредита и са приели нова главница?; 2/ Ако е налице обективна новация, даденото обезпечение от третото лице неучастващо в споразумението за новация, запазва ли действието си?; 3/ Може ли промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, с които се уговарят нова в пъти по-малка главница на кредита и се променят основни условия, да бъдат противопоставени на поръчителя/третото лице, когато той не е дал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно тези условия, или извършването на такива промени освобождава поръчителя от отговорност, при положение, че кредитът е обезпечен с обезпечението на длъжника за размера на по-голямата главница?” Касаторът се е позовал и на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, предложение последно ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 110/17.07.2015г. по т.д. № 1568/2014г. на І т.о. на ВКС, решение № 147/23.07.2012г. по гр.д. № 627/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 546/23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 1226/30.05.2017г. по в.т.д. № 4244/2015г. на САС, решение № 69/30.03.2017г. по т.д. № 602/2016г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 138/22.08.2013г. по т.д. № 27/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 130/24.03.2009г. по т.д. № 650/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 789 по гр.д. № 2292/2001г. на V г.о. на ВКС, решение № 210/22.12.2014г. по т.д. № 4090/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 175/25.02.2016г. по т.д. № 2602/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 147/23.07.2012г. по гр.д. № 627/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 546/23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Спрямо първи въпрос липсва общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като противно на съдържащото се във въпроса твърдение, въззивната инстанция не е приела, че със споразумението към договора за кредит се погасява старо задължение, на мястото на което да възниква ново задължение. В обжалваното решение са изложени мотиви за липса на воля за новиране на старите задължения в нови. Вторият въпрос също не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на спора. Обратно на съдържащото се в него твърдение, апелативният съд е приел, че не е налице обективна новация, с оглед на което залогът е запазил действието си. Общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК не е осъществена и по отношение на въпрос № 3, тъй като същият касае отговорността на поръчителя и формираната във връзка с нея практика, докато предмет на настоящото дело е обезпечително правоотношение, възникнало въз основа на договор за особен залог.
Предвид липсата на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Същевременно, следва да се отбележи, че обжалваното решение е в съответствие с цитираните от касатора решение № 138/22.08.2013г. по т.д. № 27/2012г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 130/24.03.2009г. по т.д. № 650/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че промяната на размера на дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на задължението и тяхната промяна не внася съществено изменение в старото облигационно правоотношение и не води до новирането му.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 902 от 16.04.2018г. по в.т.д. № 4445 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.