6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1370 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 229 от 10.12.2018 г. по в. гр. д. № 214/2018 г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение № 66 от 13.06.2018г. по гр. д. № 293/2015 г. на Момчилградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. М. М., Ф. М. М., Д. С. М., А. Х. М. и С. Х. М. срещу Х. Ю. М., Г. Ю. Х., Е. А. А., Ю. Ю. М., А. Ю. Ю. и А. Ю. Е. установителен иск за собственост на 1/2 ид.част от следния недвижим имот: ПИ пл. № …., кв…. по ПУП на [населено място], [община], област К., целият с площ от 1000 кв. м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., едноетажна жилищна сграда с висок призем със застроена площ от 97 кв. м. и масивна сграда с площ от 14 кв. м.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, общият на страните наследодател Х. М. М. още приживе е разпределил имотите си между своите синове М. /баща на ищците/ и Ю. /баща на ответниците/, а дъщеря му А. получила пари. След разделянето на имотите през 1968 г. М. построил нова къща и се преместил да живее в нея със своето семейство, а от разписния лист е видно, че той е записан като собственик на имот пл. № …. От своя страна Ю., заедно с баща си Х., през 1968 г. построил жилищна сграда на един етаж в процесния имот № …., а през 1974 г. е построил и втория етаж. По-късно построил и масивната едноетажна жилищна сграда, като през 1974 г. се преселил с цялото си семейство да живее в нея. В разписния лист процесният имот е записан на името на бащата на ответниците Ю. М..
Прието е, че през 2014 г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност върху процесния имот пл. № …. и намиращите се в него сгради, а след това извършили доброволна делба, като Г. Ю. Х. и Х. Ю. М. получили по 1/2 ид. част от имота, а останалите наследници на Ю. М. са получили парично уравнение на дяловете си.
При тези данни от правна страна е прието, че ищците не са установили правото си на собственост по наследство и давностно владение върху процесните имоти. Не се установява те да са наследили имота от Х. М. М. и от прекия си наследодател М. Х. М.. Не се установява също така да са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение върху имотите за период от 10 години. Обратно – ответниците упражняват фактическа власт върху тези имоти и са станали собственици на основание наследяване и давностно владение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците С. М. М. и Ф. М. М.. Жалбата има за предмет само 1/2 от дворното място и едноетажната жилищна сграда с призем.
Жалбоподателите считат, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя. Мотивите на съдебния акт били кратки и неизчерпателни. Не били обсъдени показанията на свидетеля Ю., че двамата братя М. и Ю., наследодатели на ищците и на ответниците, са заплатили общо за ремонта на покрива на старата сграда в процесния имот и заедно са осигурили храна за майстора; че едва през 2016 г. един от ищците е бил предупреден от ответниците, че трябва да премахне намиращите се в имота дървена барака и палатка за сушене на тютюн; че ищците са ползвали старата сграда в имота. Не били обсъдени подадените жалби във връзка с премахването на дървената барака и палатката и отказите за образуване на досъдебно производство. Жалбоподателите считат, че въззивното решение е неправилно по отношение на старата едноетажна жилищна сграда в имота и на 1/2 ид. част от дворното място и искат отмяна на решението в тази част и уважаване на предявения иск за собственост по отношение на тези имоти.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли съдът съобразно правилата на ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и зависимост;
2. Следва ли, за да се приеме за доказано установяването на владение върху части от наследствен имот от един от наследниците, този наследник ясно и категорично да манифестира владението си пред останалите по недвусмислен начин и да представи доказателства за това.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 646/12.10.2010 г. по гр. д. № 1210/2009 г. на ВКС, IV г.о., а по втория въпрос – с решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, I г.о., ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 302/24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, I г.о.
Ответниците в производството Х. Ю. М., Ю. Ю. М., А. Ю. Ю., Е. А. А., А. Ю. Е. и Г. Ю. Х. оспорват жалбата. Считат, че тя е процесуално недопустима, тъй като данъчната оценка на процесния имот е под 5000 лв. и в този случай въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. Евентуално поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. С оглед редакцията на чл.280, ал.3 ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба, въззивните решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях обуславящи искове подлежат на касационно обжалване без оглед цената на иска. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г., на която се позовават ответниците по касация, има действие само по отношение на касационните жалби, подадени преди това изменение – § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ, бр.50/2015 г./, но не и по отношение на жалбите, подадени след влизане в сила на изменението, какъвто е настоящият случай.
Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Действително, обжалваното въззивно решение съдържа кратки мотиви, без детайлно обсъждане на доказателствата по делото и с кратко изложение по правните изводи на съда. Решаващите съображения обаче са ясно и категорично посочени и те се свеждат до това, че след като общият наследодател Х. Ю. М. е разделил приживе през 1968 г. своя имот между синовете си М. и Ю. и всеки от тях се е установил в своята част, следва да се приеме, че всеки от тях е установил владение за себе си върху своята част и да се зачете изтеклата придобивна давност по отношение на спорния имот. В частта на Ю., която съставлява и процесният имот, се намира старата жилищна сграда, в която е живял общият наследодател, но неговата воля се разпростира и върху тази сграда, още повече, че Ю. е участвал със средства при изграждането й. Тези решаващи изводи не биха могли да бъдат променени, дори съдът подробно да беше обсъдил доказателствата, които сочат жалбоподателите. Нещо повече – гражданският съд не може да се позовава на доказателства, събирани в досъдебното производство, освен ако не се касае за извънсъдебни признания на страните по гражданското дело, каквито в случая няма. Що се отнася до свидетелските показания за ремонта на покрива на старата сграда – участието на двамата братя е логично с оглед близките роднински отношения и липсата на спорове между тях за имотите. Същото се отнася и за съвместното ползване на старата сграда приживе на общия наследодател.
Тъй като в случая въззивният съд е обсъдил доказателствата, които имат решаващо значение за изхода на делото, той е действал в съответствие с посочената практика на ВКС и не е налице такова противоречие, което да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос в изложението към касационната жалба.
По материалноправния въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС има предвид случаи на придобиване по давност на сънаследствен /съсобствен/ имот, докато по настоящото дело данните са други – че общият наследодател Х. още през 1968 г. е разпределил владения от него имот между синовете си М. и Ю., предал им е владението на съответната част, след което всеки от синовете е установил самостоятелно владение върху своята част. В този случай ефектът на придобивната давност ще настъпи по отношение на синовете. Разликата във фактите по делата обуславя и различните правни изводи, поради което не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, според която при извършена от наследодателя неформална приживна делба и установено самостоятелно владение от наследниците върху разпределените имоти се поставя началото на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на собствеността върху тези имоти. Тази практика е отразена основно в определения по чл.288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивни решения по спорове, по които се поставя този въпрос – определение № 369 от 23.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 294/2017 г., I г. о.; определение № 71 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3319/2017 г., I г. о.; определение № 81 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 1001/2011 г., I г. о., а също и в решение № 250 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 567/2010 г., I г. о., макар касационното обжалване по него да е допуснато по друг правен въпрос. Аналогични са разсъжденията и в решение № 549 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., II г. о., постановено за сходна хипотеза на извършена неформална делба от самите съсобственици. Посочените от жалбоподателите решения на ВКС са постановени по дела, които не съдържат тази особеност на извършена неформална приживна делба от наследодателя и установено въз основа на нея владение, затова даденото в тях разрешение не може да се приложи към настоящото дело и не обосновава противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на всеки от ответниците по касация по 500 лв. разноски за касационното производство, съгласно 5 бр. договори за правна защита и съдействие от 10.02.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 10.12.2018 г. по в. гр. д. № 214/18 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. М. М. от [населено място], [община], [улица] Ф. М. М. от [населено място], [община], да заплатят на Х. Ю. М. от [населено място], [община], [улица]; Ю. Ю. М. от [населено място], [улица], А. Ю. Ю. от [населено място], [община], [улица]; Е. А. А. от [населено място], [община]; А. Ю. Е. от [населено място], [община], мах.“П.“ № 59 и Г. Ю. Х. от [населено място], [община], [улица] по 500 лв. разноски по настоящото дело или общо 3000 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: