О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 13.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 6042/ 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 5342 / 14.08.2014 година на Д. И. Д., Д. И. Д., Г. Й. Г. и Н. Й. В., всички от [населено място] , заявена чрез адв. Н. Т. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 261 от 09.07.2014 година по гр. възз. д. Nо 337 / 2014 год. на ОС- Добрич по допускане на съдебна делба, в частта за квотите .
С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон- чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод , че по въпрос тече ли придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, ако правото на възстановяване на собствеността се основава на хипотеза на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ на нищожен писмен договор или на нищожно едностранно волеизявление на собственика на имота , въззивният съд следва да се произнесе за еднаквото и точно приложение на закона , а и с оглед на обективираната в Решение No 1843/ 10.05.1983 год. по гр.д. No 298/1983 год. на ВС-I г.о. и др.решения съдебна практика.
По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Е. Н.- АК Д. , с който отговор от името на всички ответници по касация / ответници и по иска/ мотивирано и аргументирано се оспорва релевираното основание за допускане на касационното обжалване поради неотносимост на въпроса с решаващите мотиви на въззивното решение. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за характера на делбеното производство и за фазата , в която е постановен обжалвания съдебен акт- по допускането , намира същата за процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК.
Поставеният от касатора и защитата му правен въпрос тече ли придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, ако правото на възстановяване на собствеността се основава на хипотеза на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ на нищожен писмен договор или на нищожно едностранно волеизявление на собственика на имота , не може да обоснове извод за законови предпоставки за селекция и допускане на касационното обжалване.
Въпросът , така като е изведен е неотносим към спора по същество и не съответства на фактите по делото. Разпоредбата на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ установява , че придобивната давност , започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор , доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Цитираната законова разпоредба касае онези хипотези , при които лицето , което претендира земеделска реституция не разполага с годен титул за собственост личен или на праводателя от когото за отнети процесните земеделски земи в процеса на коопериране , а се позовава на изтекла придобивна давност като основание/ титул/ за собственост на претендираните за реституция имоти, като за начало на давностното владение законът сочи , че е необходимо наличие на писмен документ от категорията на изброените. Доколкото може да се приеме , че претенцията за по-голям дял на ищците се базира на основание изтекла придобивна давност, считано от датата на Публичното завещание от 09.05. 1949 година , ценено като писмения документ по см. на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ , то следва – 1./ от фактическа страна да е налице твърдение , че имотите са внесени в ТКЗС от И. Д. Т. като лични към момента на кооперирането, и 2./ от правна страна да е налице твърдение , че с същият ги е притежавал на основание придобивна давност в хипотеза на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ. По естеството си такива твърдения и заявеното искането да се признае , че посочените земеделски земи- 20 дка нива и 10 дка градини в ТКЗС от И. Д. Т.- наследодател на ищците е бил техен собственик, съставляват по естеството си заявен спор за материално право по см. на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ с оглед на решението на органа на поземлената реституция в полза на всички наследници по закон на общия наследодател Д. И. Д., починал 1954 година след внасяне на земите в ТКЗС. Този спор не може да бъде съединен с иска за съдебна делба, поради което дори и да бе предявена своевременно, претенцията в рамките на иска за съдебна делба е недопустим.
По искането за разноски по делото. Искането на ответната стана е направено своевременно- с представения отговор- писмени бележки , по съществото си е основателно предвид разпоредбата на чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 355 ГПК , поради което претенцията за разноски следва да се уважи в пълен размер , доказано с договор за парвана помощ и съдействие серия Д [ЕГН]/24.09.2014 год. в размер на 600 лв. / шестстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 5342 / 14.08.2014 година на Д. И. Д., Д. И. Д., Г. Й. Г. и Н. Й. В., всички от [населено място] , заявена чрез адв. Н. Т. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 261 от 09.07.2014 година по гр. възз. д. Nо 337 / 2014 год. на ОС- Добрич по допускане на съдебна делба, в частта за квотите .
ОСЪЖДА Д. И. Д., Д. И. Д., Г. Й. Г. и Н. Й. В. да заплатят на Т. Г. Р., Д. Г. Д., С. Г. П., В. Г. Т., М. И. П. , С. И. З., В. И. Д. , И. И. И., В. Г. И. , С. Г. И., А. К. Д., Ж. К. Д., В. Д. К., А. Д. К., П. В. Х., Д. В. Д. сумата / общо/ в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, разноски за защита за касационното обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: