О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 17.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2586 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. М. и Г. М. М. против решение от 29.01.2015г. по гр.д.№ 9763/2014г. на СГС, с което е потвърдено решение от 01.04.2014 г. по гр.дело №38639/2012 год. по описа на СРС. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите и Г. В. Арсова срещу В. Й. Т. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка поставената ограда и да осигури достъп до шахтата на общия водоспирателен кран, както и да възстанови водоподаването към имот с идентификатор №68134.4327.2619,
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на материалния закон – чл. 106 ЗВ, тъй като с разделянето на имота сервитута се запазва и тежи върху всяка обособена част от служещия имот, а чл. 103 ЗВ е неприложим. Жалбоподателите считат, че съоръжението е било законно построено преди разделяне на сградата, а разделяне на имота е последващо и дори да се приеме, че съоръжението е незаконно, това е без значение. Наведено е оплакване и за нарушение на процесуалните правила, тъй като при данни за извършено престъпление от ответника при премахване на отклонението от водопровода към имота на ищците, съдът е бил длъжен да спре настоящото производство до приключване на наказателното.
В жалбата е формулиран следния въпрос: има ли право всеки, който реши, че даден обект, инсталация, или др. подобни е незаконно построен, да предприеме мерки за отстраняването му без да е налице санкция от оторизиран орган. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, а се излагат факти по спора.
В „съображения” срещу решението е формулиран въпроса може ли собственик на обект да защити интереса си чрез приложение на нормата на чл. 109 ЗС и приложното поле на таи норма разпростира ли се и върху постройки и инсталации, които са незаконно построени, може ли собственика, а не компетентните органи да преценяват законността на отклонение от водопроводната инсталация и да го прекъсват. Според касаторите, възивното решение противоречи по този въпрос на Р № 190/ 05.04.1993г. по гр.д.№ 1699/1992г. и ТР № 31/06.02.1985г.по гр.д.№ 10/1984г. на ОСГК на ВС.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като формулираният въпрос не е съществен и е неотносим към предмета на спора, а и защото спора не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Основното възражение е, че сервитут не е учреден нито с договор между страните, нито по силата на закона.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С н.а. №94, т.ХІІ/1942 г. за продажба и протокол за съдебна спогодба-делба от 08.01.1965 год. по гр.дело №4477/1964 г. на Софийски народен съд В. Т. Ввучев придобива следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място] [улица] със застроена и незастроена площ 820 кв.м. и дворно място от около 400 кв.м, които имоти образуват парцел ІV от кв. 26 по плана на [населено място], Горна баня, урегулирано с площ 680 кв.м. Отчуждени са по регулация 236 кв.м. и се придадени 12 кв.м. На 22.02.1972 г. с н.а. №13, т.V/1972 г., В. В. учредил на дъщеря си Ц. В. Т. правото на строеж за изграждането на двуетажна пристройка североизточно до съществуващата едноетажна сграда и едноетажна надстройка над същата сграда, като пристрояването и надстрояването ще се извърши в имота – дворно място с къща в [населено място] на [улица], цялото общо застроено и незастроено пространство от 432 кв.м., съставляващо основната част от парцел ІV-6 от кв.26. С н.а. №47, т.ХІІ, 04.05.1972 г. той дарява на децата си Ц. Т. и Й. Т. процесното дворно място, без сградите в него а с н.а. №6, т.ХХІІ 25.02.1975 г. Ц. Т.. дарява на майка си Лефтена В. 1/2 ид.ч. от същото дворно място, без сградите в него
В. Т. В. почива на 20.02.1975 год. и оставил за свои наследници по закон: съпругата си Лефтена В. /починала на 15.05.1981 год./, три дъщери и един син: дъщеря Ц. В. Т. /починала на 13.12.2007г. без деца/, дъщеря Г. В. Арсова, и дъщеря М. В. М., починала на 27.05.2004 г. и оставила за свои наследници по закон съпруг М. Г. М. /починал на 06.09.2009 год./ и децата си В. М. М. и Г. М. М. / ищците по делото/, и син Й. В. Т., починал на 07.01.1983г. и оставил за свой наследник В. Й. Т. /ответникът по иска/.
Лефтена В. и Й. Т. получават в дял по съдебна спогодба-делба, оформена с протокол от 21.03.1977 год. по гр.дело №1514/1977 год. по описа на СРС едноетажна жилищна постройка, застроена на 75 кв.м, която е построена върху парцел ІV-6 от кв.26 по плана на [населено място], Горна баня, [улица]. Парцелът не е предмет на делбата. При следваща делба, приключила със спогодба от 21.05.1982 г. по гр.дело №7059/1982 г. на СРС, Й. В. Т.. получава в дял същата жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото с обща застроена и незастроена площ от 520 кв.м., съставляващо парцел ІV-6 от кв.26 по плана на [населено място], Горна баня.
На 05.01.1994 г. между М. В. М., Ц. В. Т., В. Й. Т. и Г. В. Арсова е сключен договор за спогодба, по силата на който страните се съгласяват, че регулационната линия между парцел ІV-18 и парцел VІІ-19 от кв.26 ще преминава на еднакво отстояние от къщите, находящи се в двата парцела, както е показано на чертеж по зелената линия, като при прокарване на новата регулационна линия между двата парцела регулационните сметки ще се считат уредени. Истинността /автентичността/ на подписа, положен от името на ответника в договора за спогодба, е установена от заключението на приетата СГрЕ. С н.а. №20, т.І/ 23.11.2000 г. на нотариус Л. З., Ц. В. Т. е призната за собственик по завещание на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда в гр.С.,[жк], на [улица], състояща се от две стаи, кухня, клозет, две антрета и тераса, застроена на 75 кв.м., без дворното място от 430 кв.м., съставляващо парцел ІV-18 от кв.26. Истинността /автентичността/ на завещанието е оспорена, но е установена от заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза.
С н.а. №194, т.ІІІ, от 06.06.2007 г. на нотариус Р. Р. ответникът В. Й. Т. е признат за собственик на УПИ ІV-18, находящ се в [населено място], [улица], в кв.26 по плана на [населено място] „Горна баня”, с площ по документ за собственост от 520 кв.м., а по скица от 500 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. Сега УПИ ІV-18, кв.26 е поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2618. На 13.01.2009 год. на ответника е издадено разрешение за строеж №6 за изграждането на плътна ограда с височина до 2.20 м. откъм УПИ VІІ-19, като оградата следвало да се изпълни изцяло в УПИ ІV-18.
Прието е като доказателство и разрешение №262-2 от 21.04.1972 год., издадено на М. В. Михайлово, за постояването на водопроводна инсталация в имот на [улица], кв.26, парцел VІІ, местност „Горна бана”, към което е приложена скица, в която е отразено местоположението на отклонението от уличния водопровод и на водопроводната шахта, в посока от [улица]към парцел VІІ. Сега този имот е с идентификатор 68134.4327.2619. Към момента на издаване на строителното разрешение вече е действал регулационния план от 1967г., по силата на който парцели ІV и VІІ са обособени като отделни.
От служебна бележка №5/03-2012 и контролен лист от 07.03.2012 год., издадени от [фирма] и от заключенията на вещото лице Е.В. се установява, че водопроводната инсталация, захранваща къщите в имот с идентификатор 68134.4327.2619 и имот с идентификатор 68134.4327.2618 е изградена през 1972 год. Имало е изградено отклонение за захранването на къща с идентификатор 68134.4327.2619.1, което обаче е прекъснато, видно от огледа на водопроводната шахта, намираща се в имота с идентификатор 68134.4327.2618. В имот с идентификатор 68134.4327.2619 е поставен контролен водомер с фабричен №04.450787, който се намирал във водопроводната шахта в този имот и се отчита под клиентски №3081739 на името на ищците. Няма доставка и консумация на питейно вода по обслужваното от този водомер водопроводно отклонение. Сградата с идентификатор 68134.4327.2618.1 е водоснабдена, като във водопроводната шахта в имот с идентификатор 68134.4327.2618 има монтиран преходен водомер №404963, а клиентски номер 3081738 /този на ответника/ обслужва тази сграда. При така монтираните контролни уреди при отклонение на водата към водопровода, който захранва имот с идентификатор 68134.4327.2619, тази вода би се отчитала на контролния уред, който се намирал в имот с идентификатор 68134.4327.2618, тъй като липсвал контролен уред, който да е в началото на това отклонение. Отклонението в имот с идентификатор 68134.4327.2618 към 68134.4327.2619 би било след водомера. Установява се, че разрешението за строеж за изграждане на водопроводна инсталация от 21.04.1972 год. се отнасяло за парцел VІІ, който тогава е граничал с [улица]и се предвижда водозахранването на къщата в парцел VІІ да стане от [улица]. Към м.април 1972 год. с [улица]са граничели и двата вече обособени парцела ІV /сега с идентификатор 68134.4327.2618 и VІ /сега с идентификатор 68134.4327.2619/. На скицата към разрешението за строеж не е изобразена граница между парцел VІІ и парцел ІV, т.е. скицата обхващала двата имота и показвала местонахождението на водопроводната шахта, от която е разрешено водоснабдяването на парцел VІІ, без да се взема предвид точно на територията на кой парцел се намира тази шахта. Водопроводната шахта е изградена на място съгласно изискването водомерният възел на водопроводните отклонения да се разполага в шахта на разстояние до 2 м. от регулационната линия. /Положението на водопроводните шахти и водомерните възли е показано на скицата на л. 116 от делото на РС/. От заключението на СТЕ с в.л. П.П. се установява, че водопроводът е разположен между шахтите в двата съседни имота с идентификатор 68134.4327.2618 и с идентификатор 68134.4327.2619, отразен със син цвят в изготвената комбинирана скица. В разрешението за строеж от 21.04.1972 год., издадено на М. В. М. е изчертана и ситуация за водопроводно отклонение в парцел VІІ, кв. 26, нанесено с червен цвят в комбинираната скица. /л. 125 от делото/. Според него, водопроводната шахта следва да е към улицата, а не в дъното на парцела към парцел ІV.
В. съд е приел, че водопроводното отклонение от имот с идентификатор 68134.4327.2618 към имот с идентификатор 68134.4327.2619 е направено в отклонение от даденото строително разрешение през 1972г., предвиждащо водозахранването на имот с идентификатор 68134.4327.2619 да стане от към улицата, с която граничи този имот, а не чрез отклонение от имот 68134.4327.2618.
Прието е, че това отклонение е направено и в отклонение на подзаконовите нормативни актове, уреждащи реда за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Издадена от председателя на Комитета по териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 88 от 13.11.1987 г., в сила от 13.11.1987 г., отм., бр. 77 от 23.09.1994 г./, Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Издадена от министъра на териториалното развитие и строителството, обн., ДВ, бр. 77 от 23.09.1994 г., отм., бр. 88 от 8.10.2004 г./, Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /действаща понастоящем/. Неспазването на правилата на тези нормативни актове и ползването на питейна вода в нарушение на императивните изисквания, установени с тях е преценено като противоправно поведение. Съдът е приел, че ответникът не е извършил неоснователно действие, а премахнатото от него отклонение е било извършено в нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от 13.11.1987 г./, съгласно който водопроводни отклонения, проектирани, построени или преустроени без разрешение на Стопанско предприятие „В и К“ или свързани с уличния водопровод без участието на представители на СП „В и К“. Прието е, че е нарушен и чл. 10, ал. 1, т. 3 от същата наредба, който установява изричната забрана да бъде изграждано отклонение, подаващо вода от един имот в друг. Нормата на чл. 7 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. също не е разрешавала свързването на водопроводни отклонения в нарушение на изискванията на чл. 5 и преминаването на водопроводни отклонения през чужди имоти с изключение на случаите по чл. 210 ППЗТСУ /които предполагат нужда и липсата на възможност за друго техническо решение, каквито в случая не се твърдят/. Забрана за преминаване на водопроводни отклонения през чужди имоти е установено и в разпоредбата на чл. 18 от действащата понастоящем наредба от 2004г., с изключение на случаите по чл. 15, ал. 1 – когато за осъществяване на присъединяването поради технологична и/или конструктивна необходимост се налага в чужд поземлен имот да се изградят водопроводи и съоръжения, необходими за водопрекарване във връзка с водоснабдяването на съседни имоти, всички водомерни устройства на съседните имоти се разполагат в една шахта в първия имот. Собственикът на служещия поземлен имот учредява право на водопрекарване при условията и по реда на чл. 193 ЗУТ за вътрешните водопроводни мрежи след водомерната шахта в полза на собствениците на водоснабдяваните имоти.
Съдът е приел, че с предявяването на иска, ищците целят да възстановят състояние, което е създадено от незаконен строеж, респ. да отрекат значението и изпълнението на издадено в полза на техен наследодател разрешение за строеж, което противоречи на естеството и съдържанието на правната защита чрез предявяване на негаторен иск. Затова действията на ответника не са квалифицирани като неоснователни, т.е. противоправни. Да се уважи иска, съдът е преценил, че би означавало да се наруши принципът за недопускане на неоснователно обогатяване, доколкото е установено, че евентуално възстановяване на водоподаването към имот с идентификатор 68134.4327.2619 би довело до отчитането му чрез контролния уред, който се намира в имота на ответника с идентификатор 68134.4327.2618.
Не е възприета тезата на ищците, че притежават законен сервитут по ЗВ върху имота на ответника. Анализирайки уредения в ЗВ законови сервитути, съдът е приел, че не е налице хипотезата на възникване на законов сервитут по силата на положение на съседните имоти чл. 108-111 ЗВ, а за възникване на законов сервитут за водопрокарване защото липсва споразумение между собствениците на господстващия и служещия имот, или акт за учредяване на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ при спазване на процедурата по чл. 34 и 36 от същия закона /заплащане на обезщетение, без отчуждаване на засегнатия имот/.
По претенцията на ищците ответника да премахне за своя сметка поставената ограда, въззивният съд е приел, че той е представил разрешение за строеж на плътна ограда в имота с идентификатор 68134.4327.2618. Ищците, при тяхна доказателствена тежест не са доказали, че оградата е реализирана в отклонение от това разрешение, поради което не е налице незаконен строеж.
Поставеният правен въпрос. – има ли право всеки, който реши, че даден обект, инсталация, или др. подобни е незаконно построен да предприеме мерки за отстраняването му без да е налице санкция от оторизиран орган, не определя изхода от спора. Дори да се приеме, че ответникът не е имал право да премахне сам отклонението от водопроводната инсталация към имота на ищците, то от това не следва, че по предявения иск по чл. 109 ЗС следва да се постанови възстановяване на това отклонение, тъй като изграждането му, както е посочил въззивния съд съставлява нарушение на императивни правила, установени с подзаконови нормативни актове. Съдът не може да постановява нарушение на нормативен акт. С искът по чл. 109 ЗС ищецът може да търси защита само от неоснователни действия, с които се засяга неговото право на собственост. С този иск не могат да се засягат и права на ответника и да се предписва нарушение на нормативен акт. Не се установява и ищците да притежават сервитут върху имота на ответника за водопрекарване към собствения им имот. Затова формулираният от тях правен въпрос не определя изхода от спора и не удовлетворяна общото основание за допускане до касация. Не е доказано и наведеното допълнително основание за допускане до касация Според ТР № 31/1984г. е допустим иск по чл. 109 ЗС когато неоснователното действие се изразява в незаконен строеж в съсобствения или в съседен имот. Предявения иск не е приет за недопустим, а за неоснователен. Ответника не е извършил незаконен строеж, а ищците искат да се възстанови фактическо състояние, което е било незаконен строеж. Следователно ТР, на което се позовават касаторите е неотносимо към спора. С другото решение № 190/05.04.1993 г. по гр.д.№ 1699/1992г. ІV гр.о. е прието, че искът по чл. 109 ЗС не може да се проведе успешно ако се иска премахване на строеж, на който е признат режим на търпимост. В случая ищците искат да се възстанови незаконен строеж, който е премахнат и за който не се установява да му е признат статут на търпим. Следователно и това решение е неприложимо към настоящия казус.
По изложените съображения поради не удовлетворяване на основанията за допускане до касационен контрол, такъв не се допуска. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.4 ГПК претендираните от него деловодни разноски до доказания с договора за правна помощ платен размер адвокатския хонорар 1500 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.01.2015г. по гр.д.№ 9763/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от В. М. М. и Г. М. М..
Осъжда В. М. М. и Г. М. М. да платят на В. Й. Т. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: