О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 18.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 21.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 296 /2008 година
Производството е по чл.278 и сл. ГПК ,във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”И” Е. , гр. С. против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 81 от 22.04.2008 год., постановено по в.ч.гр.д. № 171 / 2008 год., с което е оставено в сила протоколно определение на Габровския окръжен съд от 27.02.2008 год., постановено по гр.д. № 233/2007 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от настоящия частен жалбоподател срещу ТД ”Д” Е. , с. В., община Г. иск за сумата 11 145.78 лв., поддържан на осн. чл.359 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК страната е аргументирала допустимостта на касационния контрол с наличие на произнасяне от въззивния съд по съществен процесуален въпрос, какъвто е въпросът за възникване правото на иск по чл.464, ал.1 ГПК, аналогичен на чл.359, ал.1 ГПК и липсата на съдебна практика по неговото приложение.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с въведеното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ въззивния инстанционен контрол съдебен акт и е допустима.
Същата, обаче не следва да бъде допусната до разглеждане от касационната инстанция, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, предвид въведеното от частния жалбоподател основание.
За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е счел за преждевременно предявен искът на настоящия частен жалбоподател по чл.359 ГПК/ отм./.
Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото правото на иск по чл.359 ал.1 ГПК /отм./ принадлежи на взискател, оспорващ вземането на друг взискател и има за своя правна последица спиране предаването на конкретно определената за взискател с оспорено вземане сума, процесуална предпоставка за надлежното му упражняване от неговия носител е наличието на извършено в изпълнителното производство разпределение на внесените от длъжника суми между присъединените кредитори. Поради това и липсата на предприето по изпълнително дело № 2* на ЧСИ В. Ц. разпределение на сумите, постъпили от длъжника, между отделните присъединени кредитори, според съжденията на въззивната инстанция, изключва наличието на останал неудовлетворен изцяло или отчасти, поради недостатъчност на същите или привилигированост на отделните вземания кредитор, който да има правен интерес към този момент от предявения по реда на чл. 359, ал.1ГПК/ отм./ отрицателен установителен иск.
Действително въпросът за момента на възникване правото на иск в хипотезата на чл.359 ГПК/ отм./, чийто аналог е нормата на чл.464, ал.1 ГПК, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт е съществен, по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Сама по себе си, обаче значимостта на същия за изхода на конкретното дело не е достатъчна, за да обоснове допускане частно касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд, щом отсъстват предпоставките на поддържаното от страната основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, както е в случая:
Поставеният за разглеждане с частната касационна жалба въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото, каквото е кумулативното изискване на законодателя, въведено с поддържания селективен критерий.
Разрешаването му от въззивния съд в обжалваното определение съответства на утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 359, ал.1 ГПК/ отм./, според която активно легитимиран да оспори по исков ред притезанието на привидния взискател е истинският кредитор, но само когато вследствие на конкуренцията с него, същият не може да получи пълно удовлетворение, поради наличието на определена по извършеното разпределение сума, предназначена за първия.
Доколкото тази непротиворечива и постоянна съдебна практика е съобразена със закона, то липсва основание за нейната промяна и чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не може да намери приложение.
От своя страна липсата на неяснота и противоречие в нормата на чл. 359, ал.1 ГПК/ отм./ изключва разрешаването на поставения съществен процесуален въпрос да бъде възприето за принос в развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК,във вр. с чл.278, ал.4 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 81 от 22.04.2008 год., постановено по в. ч. гр. д. № 171/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: