О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
Гр. София, 02.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Чорбаджиева ч.т. дело № 380/2017г.
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцовото [фирма] София срещу определение на Софийския апелативен съд № 3558 от 21 октомври 2016 г. по ч.гр.д. № 4234/2016 г. на ГО, 4 състав, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав, постановено на 25 април 2016 г., за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. В жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му. В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси, както следва:
Възможността едно лице да претендира връщане на сума, събрана от него на отпаднало основание по облекчената процедура на чл.309, ал.2 във вр. Чл.245, ал.3 ГПК представлява ли пречка за предявяване на осъдителен иск за връщане на сумата, в частност за случая, когато евентуалното осъдително решение би подлежало на изпълнение в чужбина.
Представлява ли съдебно реене по смисъла на чл.32 от регламент /ЕО/44/2001 г. изпълнителният лист, издаден по облекчената процедура на чл.309, ал.2 ГПК във вр. чл.245, ал.3 ГПК за връщане на суми, събрани на отпаднало основание.
В срока за отговор на частната жалба ответното [фирма] със седалище и адрес на управление в Италия, П. ди У., изразява становище, че същата е неоснователна.
При преценка на допустимостта й Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на въззивен съд от вида на преграждащите развитието на делото, с което е потвърдено прекратително определение на Софийски градски съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението на СГС, въззивният съд е приел, че осъдителния иск с цена 49838,84 лв. е недопустим поради обстоятелството, че предявеното с него вземане не е изискуемо предвид наличието на висящ преюдициален спор относно дължимостта на процесната сума, след отмяна на влязло в сила осъдително решение срещу ищеца на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане. Образуваното след отмяната производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Формулираните от касатора въпроси не са обусловили правния извод на въззивния съд за недопустимост на иска, същите имат отношение към изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес, който се изключва от възможността за снабдяване с обратен изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3, изр.2 ГПК. Въпросите са зададени от касатора извън контекста на основното му оплакване за неправилен извод на въззивния съд, че липсата на изискуемост на вземането е процесуална пречка за допустимост на иска. Касаторът поддържа в жалбата си, че изискуемостта на вземането е предпоставка за основателност на претенцията, а не за нейната допустимост. Правните въпроси, формулирани касатора, трябва да са от значение за изхода на спора, не и за правилността на постановения въззивен съдебен акт съгласно т.1, на ТР№1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос – относно правните характеристики на „съдебно решение“ по смисъла на чл.32 от регламент /ЕО/44/2001 г. е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел в съобразителната част на определението си, че цитирания регламент не е действащ поради актуализирането му с нов регламент /ЕС/№1215/2012 г.
Не е налице и соченото допълнително селективно основание за достъп до касация, квалифицирано по чл.280, ал.1, т.3, пр.2 ГПК т.е. само като значение на въпросите за развитието на правото. Съгласно т.4 на цитираното ТР№1/2009 г. ОСГТК точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т-.3 ГПК формират едно ОБЩО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ за допускане на касационно обжалване. Неточно формулираното от касатора допълнително основание е посочено бланкетно, като не са развити съображения защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Изявлението за приподписване на касационната жалба от втори адвокат в качеството му на пълномощник на касатора, направено по почин на същия, съдържа доводи по допустимостта на касационното обжалване, които не следва да бъдат обсъждани. Изложението е направено след изтичане на преклузивния срок за обжалване на определението – на 1 март2017 г. при липса на нередовност по чл.284, ал.2 ГПК – касационната частна жалба носи подпис на адвокат Г. Л., САК, с изрично пълномощно по чл.284, ал.2, изр.2 ГПК, от нея е подписано и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Това обстоятелство изрично е констатирано в изпълнение на правомощията на въззивния съд по администриране движението на подадената чрез него частна касационна жалба в разпореждане от 28 януари 2017 г. на докладчика по делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не доказва сочените от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3558 от 24.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4234/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕ ДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: