ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 453
София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № гр.дело № 5169 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Ж., чрез процесуалния му представител адв.Н. М. срещу решение № 1226/22.6.2015 г, постановено по гр.дело № 644/2015 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 3590/9.7.14 г по гр.дело № 2295/14 на Варненски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. М. Ж. срещу [фирма] иск по чл.200 ал.1 КТ за разликата над сумата 3 865, 15 лв до сумата 50 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, след което предявения иск да бъде уважен до пълния предявен размер.Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от пълномощника му адв.Д. Т..Счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „общ работник“.На 18.3.2013 г по повод на възложената му работа на строителен обект в [населено място], по време на регламентирана почивка, върху него паднала П. тръба Ф-300 мм, в резултат на което получил увреждане на здравето : контузия на гръбначния стълб, счупване на първи поясен прешлен.С експертно решение № 3156 от 31.10.13 г му е определена инвалидизация 31 % неработоспособност.Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО с разпореждане № 47/25.3.13 г на РУ „Социално осигуряване“ [населено място].В периода 18.3.13 г до 13.9.13 г ищецът ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност.От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че в продължение на 6-7 месеца след злополуката пострадалият се е оплаквал от болки в кръста, затруднено дишане, ограничени движения в тази област, т.е. общото здравословно състояние на ищеца е засегнато в умерена степен основно поради болковия синдром.Заключението на вещото лице е дадено съгласно медицинската документация като пострадалият не се е явил пред експерта- доц.д-р Р. за актуален преглед и преценка на статуса му в момента. Установено е от доказателствата по делото, че на пострадалия е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8 134,85 лв по договор за групова застраховка „злополука“ и за да не се допусне кумулиране с дължимото от работодателя обезщетение тази сума е приспадната от размера на определеното от съда по справедливост глобално обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.След приспадането на пострадалия е присъдено обезщетение в размер на 3865, 15 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/Нарушение на принципа за справедливост и противоречие със следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика :
Решение № 271/15.10.2013 г по гр.дело № 1403/12 г на ВКС
Решение № 172/7.10.2013 г по гр.дело № 700/12 г на ВКС
Решение № 70/5.9.13 г по гр.дело № 1244/13 г на ВКС
2/Относно „игнориране, изопачаване и извращаване на доказателствата по делото.Липса на цялостен анализ на същите.Избирателен подход към преценката им.Цитирани са решения на Наказателна колегия на ВКС.
3/ относно липсата на мотиви
4/относно нарушение на Конституцията на РБ, на Х. за правата на човека и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
По така формулираните въпроси.
1/ Въпросът за определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обусловил изхода на спора, но той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и не се обосновава в какво се състои противоречивото му разрешаване от съдилищата Критериите за определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди са изяснени примерно още с указанията, дадени в т. II на ППВС № 4/1968 г. и са доразвити в актуалната практика на Върховния касационен съд. Справедливостта като критерий включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя титуляр. Тя не е абстрактно понятие, а се извежда от обективно съществуващите обстоятелства, които са установени надлежно в процеса. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил така установената практика, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява претърпените от работника вследствие трудовата злополука болки и страдания и се определя от съда по справедливост и конкретно в резултат на претърпяната от ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръбначния стълб, счупване на първи поясен прешлен.Пострадалият не е лежал в болница, а е лекуван консервативно с поставяне на корсет.Не са проведени оперативни интервенции.Продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания са определени от вещото лице като такива в умерена степен, а възстановителният период е продължил 6-7 месеца.Ищецът не се е явил за преглед при експерта, поради което липсват данни за настоящото му състояние.Не може да се каже дали същият продължава да търпи болки или неудобства, дали може да извършва физическа работа, дали има необратими последици от увреждането.Поради това определеният от съда глобален размер на обезщетение от 12 000 лв е справедлив. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, които в случая са отчетени от въззивния съд в обжалваното решение.
Липсва противоречие на въззивното решение с представената от касатора съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Така напр. с решение № 271/15.10.2013 г по гр.дело № 1403/12 г на ВКС, Четвърто ГО на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 400 000 лв за претърпени неимуществени, но при различна фактическа обстановка : в този случай травматичното увреждане е причинило невъзможност лицето завинаги да осъществява полов контакт, поради липса на полов член, детеродна неспособност, невъзможност да има семейство и създаде поколение.В този случай уврежданията са необратими, а търпените болки и страдания са интензивни, поради което са възмездени по справедливост с по-висок размер на обезщетение
Същото важи и за останалите два случая.
С решение № 172/7.10.2013 г по т.дело № 700/12 г на ВКС,ТК, Второ ТО съдът, отчитайки характера, степента и последиците от увреждането е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 230 000 лв, но в случая пострадалият е получил три групи увреждания : черепно-мозъчни, контузно-кръвоизливни огница, счупване на черепа, общ кръвоизлив в меките части, гръдно-коремни, счупване на ляво и дясно бедро, на дясната предмишница, двуглезенно счупване на дясната подбедрица, открито счупване на тарзометатарзалната става, бил е в кома 53 дни, извършени са над 13 хирургични интервенции, а понастоящем са налице сериозни последици от уврежданията : забавен мисловен процес, нарушение на координацията и равновесието.
С третото решение № 70/5.9.13 г по т.дело № 1244/13 г на ВКС, Второ ТО е определено обезщетение в размер на 20 000 лв, като решаващият съд се е обосновал с последиците от увреждането, свеждащи се до непълно анатомично възстановяване и трайно ограничаване на движенията на пострадалия крайник-обстоятелства, които в настоящия случай не се твърдят, а и не се установяват от доказателствения материал по делото.
2/По този въпрос не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол.Съдът е преценил всички събрани по делото писмени доказателства в съответствие с процесуалния закон, обсъдил е съдебно-медицинската експертиза в съответствие с въведените във въззивната жалба оплаквания.Посочената от касатора практика на Назакателна колегия на ВКС е ирелевантна и не обуславя противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, което изрично е прието с т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия /ОСГКТК/ на
По третия въпрос.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изградил собствени фактически констатации и е изложил свои правни съображения, поради което не може да се приеме, че липсват мотиви.Напротив в съответствие със задължителната практика по чл.290 – т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. ОСГТК ВКС; решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 1332/2010 г. І г.о. ВКС; решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 63/2013 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 222 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 5394/2013 г. ІV г.о. ВКС и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 716/2010 г. ІV г.о. ВКС въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи мотиви по всички доказателства и доводи на страните и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания. Следователно третият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво от съдилищата, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По четвъртия въпрос.
Пита се длъжен ли е българският съд, съобразно принципа на непосредствена приложимост на принципа на примат на правото на Европейския съюз, да приложи правната норма на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Х. за основните права в Европейския съюз и провеждането на „публичен“ и „справедлив“ процес от „независим и безпристрастен“ съд за причинените огромни имуществени и неимуществени вреди, причинени от делинквентите. Въззивният съд в случая нито е отрекъл необходимостта от непосредствена приложимост на сочените принципи и правила, нито пък касаторката сочи данни за това, че въззивният съд не е провел публичен и справедлив процес, или че съдът не е бил независим и безпристрастен. По аналогични причини и следващите въпроси – правните норми на правото на Европейския съюз и в частност правната норма на чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз, в съответствие с принципа на примат на правото на Европейския съюз, дерогират ли правните норми на българското национално право, които им противоречат, и неспазването на принципа на примат на правото на Европейския съюз над националното право, и правната норма на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България означава ли, че чл. 6, ал. 1 и чл. 13 КЗПЧОС и чл. 3 от Протокол № 7 КЗПЧОС дерогира всички правни норми на вътрешното право в България, които му противоречат, също не водят до допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1226/22.6.2015 г, постановено по гр.дело № 644/2015 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Г. М. Ж. да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.