2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 21.5.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1518 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Летище София”ЕАД против решение № 7330/23.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 11976/2018 г. от ІV „Б” състав на СГС.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд приел за основателни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е постановил решение, с което е потвърдил постановеното в тази насока решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че позоваването на „ръчно претърсване“ в искането за обяснения, дадено на ищеца в хода на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, не може само по себе си да доведе до формиране у него на представи, че подлагането му на ръчно претърсване е било само по себе си нарушение на техническите и технологични правила и вътрешните актове на работодателя. Поради това съдът е приел, че закономерно същият не е дал обяснения защо е бил претърсван ръчно, включително и по отношение на твърдението, че не е свалил очилата и колана си и други аксесоари. Прието е, че последното съставлява нарушение на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, че преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят трябва да поиска от „заподозрения“ в извършване на дисциплинарно нарушение служител обяснения. Съдът е посочил, че преди налагане на дисциплинарно наказание следва да поискат обяснения от работника именно във връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение, като тези обяснения трябва да са достатъчно ясни за работника, за да може той да изложи фактическите си възражения и да се защити. Когато не са били поискани обяснения от работника по ясен за него начин, и ако такива оплаквания са били въведени в процеса с исковата молба, както е в настоящия случай, съдът е длъжен да приложи правилото на чл. 193, ал. 2 КТ и да отмени уволнението, без да разглежда по същество въпроса дали нарушението, за което не са били поискани обяснения, действително е осъществено и каква е била тежестта му. Въз основа на горното, съдът е приел, че нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за уволнение, които са свързани с отказа на ищеца да свали колана и очилата си, както и други намиращи се по тялото му аксесоари при проверка за сигурност, не могат да бъдат разглеждани по същество. Във връзка с разгледаното по същество дисциплинарно нарушение – обиди на служителите на пункта за сигурност, арогантно държание и недоволство от методите за проверка, съдът е приел, че нарушението не е достатъчно сериозно, за да оправдае налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, съгласно изискването на чл. 190, ал. 2 КТ във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ за преценка на тежестта на нарушението. Съдът е обсъдил показанията на разпитана по делото свидетелка , която посочва, че той не се е възпротивил да му бъде извършено ръчно претърсване, допуснал е служител по сигурността да го направи, като единствено словесно е отправял критики към служителите по сигурността. Прието е, че подобни нападки представляват форма на недоволство, която наистина отива отвъд допустимото в една колегиална среда, но е посочено, че еднократното изразяване на недоволство по груб начин обаче не представлява достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а може да бъде поправено и с други, по-леки мерки на работодателя.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия правен е въпрос е, съставляват ли нормативни актове, актовете приети в съответствие с Европейски регламенти и длъжен ли е съдът да следи служебно за тяхното прилагане. Съдът не се е произнесъл по правния въпрос, което е самостоятелно основание за да се приеме за неотносим към производството по чл.288 ГПК така поставения правен въпрос. За пълнота следва да се отбележи, че съдът не е отрекъл необходимостта спазването на мерките за сигурност, които са приети от ответника за достъп до летището, но е приел, че доводите в тази насока са свързани с нарушение, за което не са искани писмени обяснения на лицето и не е разгледал нарушението в насока дали е осъществено, тъй като не е разгледал спора по същество по това посочено в заповедта нарушение.
Съдът не е приел, че допуснатото нарушение следва да се описва в детайли в искането за писмени обяснения, но е приел в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, че то следва да е достатъчно индивидуализирано, с оглед защитата на ответника, свързано с неговата възможност да даде писмени обяснения по това нарушение, свързано с фактите, за което ще се наложи наказанието. В тази насока съдът не се е произнесъл по втория правен въпрос в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, нито този въпрос е останал неизяснен или противоречив в практиката на ВКС, за да е налице основанието и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Действително, съдът не е обсъдил дисциплинарното минало на ищеца, но неговия извод е, че допуснатото нарушение не е достатъчно тежко, за да доведе до извод за несъразмерност на наложеното наказание. Не се сочи процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, доколкото подобно оплакване /във връзка с поставения трети правен въпрос/ е направено във въззивната жалба. Липсата на произнасяне по правния въпрос, касаещ материалноправната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, води до неотносимостта на правния въпрос, доколкото не поставя процесуалноправният въпрос, касаещ задължението на съда да се произнесе по този въпрос.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят разноски в размер на 800 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7330/23.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 11976/2018 г. от ІV „Б” състав на СГС.
ОСЪЖДА „Летище София”ЕАД да заплати на К. Б. Д. сумата 800 /осемстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.