О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 24 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3371 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. Д. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Р., срещу определение от 27.03.2014г. по ч.в.гр.д.№73/2014г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.02.2014г. по гр.д.№2368/2013г. на Силистренски районен съд за частично прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск за делба по отношение на застроен недвижим имот в [населено място], общ.С..
Ответникът по частната жалба Д. Д. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото по отношение на предявения от Г. Д. К. срещу Й. Д. И. и Д. Д. Д. иск за делба по отношение на застроен недвижим имот в [населено място], общ.С., поради недопустимост на иска, поради това, че по отношение на този имот съсобствеността е прекратена и имотът е изнесен на публична продан, а непровеждането й е без значение, тъй като страните разполагат с всички останали правни възможности да довършат изпълнението било по реда на чл.494, ал.1 ГПК, било по реда на чл.354, ал.1 ГПК, но повторно разглеждане на иска за делба по отношение на същия имот, между същите страни /заявените права са в качеството на наследници на починалия съделител/ е недопустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Освен това не е посочил и представил доказателства за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не е посочил задължителна съдебна практика; не е обосновал наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.03.2014г. по ч.в.гр.д.№73/2014г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: