О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 24.09. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2954 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 17619/12.Х.2018 г. на А. Д. и К. М. – в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), подадена против решение № 2261 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 27.VІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 304/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1934/17.Х.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-20 по т. д. № 5707/2016 г.: за отхвърляне на предявените от „КТБ” АД (в Н.) по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответното „Рубин Инвест” АД-София искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430, алинеи 1 и 2 ТЗ-във вр. чл. 101 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания:
1./ В размер на 26 000 евро главница;
2./ В размер на 1 889 463.78 евро – възнаградителна лихва за периода 25.VІ.2014 г. – 25.ІІІ.2015 г.;
3./ В размер на 2 579 777.78 евро- неустойка за период 25.ІІІ.2015 г.-25.ІХ.2015 г.;
4./ В размер на 356 777.78 евро – неустойка върху забавена главница за периода 25.ІХ.2015 г. – 21Х.2015 г.;
5./ В размер на 256 796.28 евро – неустойка върху забавена лихва за периода 25.VІ.2014 г. – 21.Х.2015 г.;
6./ В размер на 1 361.15 лв. – разноски за събиране на вземането.
Единственото оплакване на касатора „КТБ” АД (в Н.) е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което двамата синдици претендират за неговото касиране, инвокирайки довод, че прогласеното от САС за нищожно встъпване в дълг, което е обусловило изхода по конкретното дело, заведено по реда на цчл. 422, ал. 1 ГПК по положителни установителни искове на банката срещу търговеца поемател, не представлявало обезпечителна сделка по смисъла на закона, понеже: „Обезпечителните сделки са лимитативно изброени от закона и сред тях са ипотеката, залогът, поръчителството, но не и встъпването в дълг”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „КТБ” АД (в Н.) обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърденията за вероятна нищожност, за недопустимост, а също и за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение (основания по чл. 280, ал. 2 ГПК), още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, Софийският апелативен съд се е произнесъл по следните седем материалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- предвид „липсата на достатъчна и категорична практика по чл. 187е, ал. 3 ТЗ”, а именно:
1./ „Дали в приложното поле на нормата на чл. 187е, ал. 3 ТЗ освен придобивната по отношение на акциите от капитала на дружеството сделка, попада и друга, с която се финансира придобиването на акциите?”;
2./ „Нормата на чл. 187е, ал. 3 ТЗ прилага ли се по отношение на сделки между купувача и негов кредитор, различен от продавача на акциите?”;
3./ „Дори ако по отношение на процесната сделка да би била приложима нормата на чл. 187е, ал. 3 ТЗ, намира ли за нея приложение изключението, визирано във второто изречение на същата разпоредба, в случай на финансиране на сделката по придобиването на акциите от страна на банка, каквото качество търговецът настоящ касатор е имал към момента на сключването на тази сделка?”;
4./ „Изключението на чл. 187е, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ въвежда ли условие за допустимо субсидиране на банка, принципно забранено, и относимо към субекта, който субсидира като изключение то принципната забрана?”;
5./ „Забраната по чл. 187е, ал. 3 ТЗ касае ли придобиването на акции не по сделка със самото дружество, част от чиито капитал същите са, а от трети лица – акционери?”;
6./ „Договорът за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД представлява ли обезпечителна сделка по смисъла на закона и конкретно – по смисъла на чл. 187е, ал. 3 ТЗ?”;
7./ „Дали отпускането на банков кредит за финансиране покупката на акциите от страна на купувача им, представлява сделка извън кръга на предвидените в чл. 187е, ал. 3 ТЗ, а също и такава, сключена между лица извън кръга на тези, предвидени в цитираната правна норма?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Рубин Инвест” АД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждането на разноски за настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Във връзка с релевираната от касатора „КТБ” АД (в Н.) допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в писмения отговор по жалбата се инвокира довод, че не е била надлежно обоснована тезата „до какъв принос за точното прилагане на закона за развитието на правото би довело произнасянето на ВКС” по съществото на тази касационна жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „КТБ” АД (в Н.), подадена от двамата негови постоянни синдици, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от синдиците на банката настоящ касатор положителни установителни искове за горепосочените вземания са били отхвърлени, въззивната инстанция е приела, че спорният въпрос по делото е бил досежно това „нарушена ли е била разпоредбата на чл. 187е, ал. 3, изр. 1-во ТЗ при сключването на договора за встъпване в дълг от 10.ІV.2013 г. между кредитната институция и ответното по претенциите й „Рубин Инвест” АД” – на основание чл. 101 ЗЗД, по силата на който това акционерно дружество е встъпило като солидарен длъжник във всички задължения на „Витро Инвест” АД към тази банка, вкл. за изплащането на главница в размер на 26 000 000 евро, лихвите, комисионните, евентуално наказателните лихви, неустойки, такси, разноски и др., възникнали на основание предходен договор за банков кредит от 13.ІІІ.2013 г., сключен между „Витро Инвест” АД и „КТБ” АД /сега в несъстоятелност/. В тази връзка решаващият правен извод на САС за нищожност на договора за встъпване в дълг – на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, е основан върху установеното пряко нарушаване на императивен запрет, обективиран в текста на първото изречение на чл. 187е, ал. 3 ТЗ, след като от фактическа страна в исковото производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е било констатирано, че с процесния договор за встъпване в дълг всъщност е било обезпечено придобиването на акции на поемателя /т.е. на търговеца ответник по исковете и по касация/ от страна на кредитополучателя „Витро Инвест” АД. Същевременно САС последователно е разграничил, че процесният случай не попада в изключението по второто изречение на чл. 187е, ал. 3 ТЗ, предвидено за банка или финансова институция, чиито акции са обект на придобиване, като този извод се налага „при систематичното тълкуване на разпоредбите на алинеи 3 и 3 на чл. 187е ТЗ и се подкрепя от съдебната практика: Определение № 711/20.VІІІ.2014 г. на състав на І-во т.о. на ВКС по т.д. № 4344/2013 г., както и Решение № 96 от 18.VІ.2013 г. на Варненския апелативен съд по гр. д. № 189/2013 г.
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При признанието в касационната жалба, че относимият към разрешаването на спора материален закон /чл. 187е, ал. 3 ТЗ/ „е ясен и категоричен”, а – от друга страна, предвид липсата на доводи в изложението към нея по чл. 284, ал. 3 ГПК за необходимост от промяна на създадената по приложението му /изр. 1-во на ал. 3 на същия законов текст/ съдебна практика, в процесния случай по необходимост се налага извод, че и 7-те формулирани от касатора материалноправни въпроса се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение. Но погрешното отъждествяване от банката касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Безспорно е и в доктрината /Вж. „Обезпеченията в материалното и в процесуалното право”, ИК „Труд и право”, София, 2018 г., стр. 74/, че: „Встъпването в дълг може да се разглежда като лично обезпечително средство. Неговата функция не е прехвърлителна, а обезпечителна. То е един от обезпечителните договори по нашето право. Встъпването в дълг е лично обезпечение, защото третото лице отговаря лично и неограничено с цялото си имущество”.
Не се установява наличие на нито едно от трите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на атакуваното от „КТБ” АД (в Н.) въззивно решение до касационен контрол. Вероятната нищожност и недопустимоста на атакуваното решение на САС са релевирани само бланкетно, без твърденията въобще да се аргументират, като, при извършената от ВКС задължителна служебна проверка, не бе констатирана вероятност обжалваното от „КТБ” АД (в Н.) въззивно решение да страда от пороци по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК, след като е било постановено от законен съдебен състав и са разгледани надлежно точно предявените от банката настоящ касатор положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, чиито предмет е бил съществуването на горепосочените вземания срещу ответното по тях „Рубин Инвест” АД-София.
В заключение, атакуваното от „КТБ” АД (в Н.) въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2261 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 27.VІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 304/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2