1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр.София, 29.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2970/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. В. срещу определение на Варненски апелативен съд № 349 от 12.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 248/ 2017 г., с което е прекратено производството по подадената от А. В. частна жалба вх.№ 2098/ 07.04.2017 г. срещу разпореждане на Варненски окръжен съд от 28.03.2017 г. по гр.д.№ 3380/ 2013 г. С акта от 28.03.2017 г. окръжният съд, действащ като първа инстанция, разпоредил А. В. да бъде уведомен, че за негов процесуален представител по реда на ЗПП е назначен адвокат С. П. Г. и че не съществува възможност за замяна или отказ от това представителство.
Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като е постановено без съдът да обсъди направеното в частната жалба до него искане за даване на задължителни указания на първата инстанция за издаване на съдебно удостоверение с определено съдържание. Според него с акта си апелативният съд преклудира гарантираната му от закона възможност като лице, лишено от свобода, да осъществява контакти с процесуалния си представител. Поради това моли касационният съд да допусне обжалване на въззивното определение и да го отмени.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но за неоснователна.
Не следва да бъде обсъждано искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване. Предмет на разглеждане е частна жалба срещу постановено за първи път от въззивен съд определение, с което се прегражда пътя за защитата срещу първоинстанционен съдебен акт. Съгласно по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК, това определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на общо основание, а не само ако са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Преграждащото определение е правилно. Законът не урежда възможност за инстанционен контрол върху всички постановени от първоинстанционните съдилища актове, а само върху тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл.274 ал.1 т.1 ГПК) или които законът изрично посочва като обжалваеми (чл.274 ал.1 т.2 ГПК). Самостоятелното обжалване на останалите определения на съда е недопустимо, а подадените частни жалби не подлежат на разглеждане по същество. Разпореждането, с което съдът уведомява страна по делото, че му е назначен представител по реда на ЗПП, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично предвидено като обжалваемо.
Безпредметно е обсъждането на доводите на жалбоподателя следвало ли е първоинстанционният съд да му издаде съдебно удостоверение за упълномощен по реда на чл.32 т.2 ГПК представител и с какво съдържание. Разпореждането на окръжния съд от 28.03.2017 г. не съдържа произнасяне по искане за издаване на съдебно удостоверение, съответно въззивният съд, който е сезиран с частна жалба срещу това разпореждане, не може да се произнася по законосъобразността на процесуалното действие или бездействие на окръжния съд по повод такова искане.
По тези съображения разпореждането от 28.03.2017 г. не подлежи на самостоятелно обжалване, а подадената срещу него частна жалба е недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Същите изводи са направени в обжалваното определение, поради което няма основание за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски апелативен съд № 349 от 12.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 248/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: