3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София,30.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева
ч. т. дело № 1422/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК,образувано по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу определение № 16 от 07.01.2015 г. по ч. т. д. № 3061/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, I отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от дружеството жалбоподател частна касационна жалба срещу определение № 1103 от 29.04.2014 г., постановено по гр. д. № 716/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба- В. Ц. А. от [населено място], в представено становище счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
С определение от 30.01.2014 г. по т. д. № 600/2013 г. на Софийски градски съд е върната исковата молба на В. Ц. А., в частта по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ, касаещи решения на ОС от 01.02.2013 г. за изменение на капитала, дружествения договор и изплащане на дружествения дял на А. и е прекратено производството по т. д. № 300/2013 г. на СГС в тази му част. Сезиран с въззивна частна жалба на В. А., Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното определение в тази му част и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно петитума на исковата молба. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба срещу въззивното определение е недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не попада в нито една от категориите на съдебни актове, подлежащи на съдебен контрол и правото на частна жалба е било упражнено недобросъвестно – в нарушение на изискването на чл. 3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Страната е развила довод за неправилност на акта, като е разгледала атакуваното пред ВКС определение на СГС и е развила оплакване за това, че съставът на СГС не бил върнал исковата молба поради нередовност, а е прекратил производството частично, поради което нормата на чл.129, ал.3 ГПК била неприложима, тъй като тя се отнасяла до връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. От така развитото е изведен извод, че частната жалба на А. трябвало да бъде връчена на жалбоподателя, тъй като се отнасяла до констатирана недопустимост на исковата молба Доводите са правно необосновани. Съгласно чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. Правен интерес от обжалване има само ищецът, чиято искова молба е върната изцяло или в определена част, какъвто е и настоящия случай. ГПК не предвижда участие на ответника в това производство по обжалване връщането на исковата молба. Постановеното въззивно определение, с което е отменено първоинстанционното преграждащо определение /за връщане на исковата молба/, не е категорията на актовете подлежащи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК – с него не се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие на делото /т. 1/ или се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Като е подадена частна жалба от страна без правен интерес и в нарушение на принципа на чл. 3 ГПК, правилно съставът на ВКС, І т.о. е оставил жалбата без разглеждане.
Поддържаното от страната, лаконично твърдение че частната й жалба следвало да бъде третирана като молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК също е правно необосновано. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т.е. предмет на отмяната могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Това следва както от тълкуването на посочената норма и естеството на института на отмяната, така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г., която е запазила своето значение и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид непроменената същност на производството по отмяна. Въззивното определение от 1103/29.04.2014 г. по гр. д. № 716/2014 г. на Софийски апелативен съд не е от категорията на тези актове.
Правно ирелевантни са подробните съображения по съществото на процесуалния спор, тъй като допустимостта на инстанционния контрол предхожда преценката за основателност на жалбата и след като е констатирана недопустимост на обжалването, то и съдът не може да премине към желаното от жалбоподателя обсъждане на правилността на акта.
По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16 от 07.01.2015 г. по ч. т. д. № 3061/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, I отд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: