О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 30.07. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1378/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С. и С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. С., двамата с адрес за призоваване в [населено място], срещу постановеното от Варненски апелативен съд определение № 729 от 18.12.2017 г. по ч. т. д. № 640/2017 г., с което е потвърдено определение № 2426 от 02.08.2017 г. по т. д. № 243/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното определение са оставени без уважение и без разглеждане 6 бр. молби на С. С. и С. С. за поправка на очевидни фактически грешки и за допълване на съдебни актове, постановени в производството по т. д. № 243/2011 г. на Варненски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо /без да се сочат конкретни пороци, обуславящи недопустимостта/ и неправилно. Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с изводите на въззивния съд за липса на основания за допълване и за поправка на очевидни фактически грешки в актовете на първоинстанционния съд. Твърдят, че „тъй като се обжалва отказ да се разгледат тези молби, това показва и наличие на бавност, защото съдът е длъжен да ги разгледа”. Молят да бъде задължен въззивният съд да разгледа молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за поправяне на нередовности на подадената от тях частна жалба вх. № 26833/09.09.2013 г.
В изпълнение на указанията на въззивния съд за конкретизиране на жалбата и за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са депозирали молба – уточнение вх. № 1225/28.02.2018 г., в която са доразвили оплакванията си за неправилност на обжалваното определение и са посочили като основания за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на определението и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С молбата е отправено искане до Върховния касационен съд за извършване на служебни справки за хода на други дела, образувани по повод подадени от частните жалбоподатели молби и частни жалби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Варнесски окръжен съд, с което са оставени без разглеждане и без уважение множество молби на С. С. и С. С. за поправка на очевидни фактически грешки и за допълване на постановени по т. д. № 243/2011 г. съдебни актове – решение № 1077/25.10.2011 г., с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено съществуването на парично вземане на „Банка ДСК” ЕАД към С. С. и С. С., протоколно определение и определения от закрито заседание и разпореждания, Варненски апелативен съд е приел, че част от молбите са недопустими, тъй като са подадени след изтичане на сроковете за сезиране на съда, а друга част са неоснователни поради отсъствие на предвидените в процесуалния закон основания за допълване и за поправка на очевидни фактически грешки в актовете.
Въззивният съд е формирал изводите си за недопустимост и за неоснователност на молбите за допълване и за поправка на очевидни фактически грешки след подробен анализ на съдържанието на постановените от първоинстанционния съд актове и на молбите, в които са посочени допуснатите в тях грешки и пропуски. В мотивите към определението въззивният съд е констатирал, че с протоколно определение от 06.10.2014 г. окръжният съд се е произнесъл по молбата на С. С. и С. С. за възстановяване на пропуснат срок за поправяне на частна жалба вх. № 26833/09.09.2013 г., която впоследствие е върната с разпореждане № 10942/17.12.2013 г. С оглед на тази констатация съдът е счел за неверни твърденията на жалбоподателите за липса на произнасяне по молбата за възстановяване на срок. Въззивният съд е констатирал също, че молбата за допълване на разпореждането от 17.12.2013 г. е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок за сезиране, поради което е споделил извода на Варненски окръжен съд за нейната недопустимост.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В молбата – уточнение от 28.02.2018 г. частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационния контрол с доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд определение, с твърдение за очевидна неправилност на определението – чл.280, ал.2 ГПК, и с бланкетно позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като са посочили следните значими за изхода на делото въпроси : „Дали съдът следва да разглежда всички отправени до него молби по смисъла на чл.2 от ГПК – в случая В. не е разгледал молбата за възстановяване на срок относно представяне на препис от частна жалба вх. № 26833/09.09.2013 г.; Може ли да се приеме за пропуснат срок, за който има подадена молба за възстановяване на пропуснат срок, или следва да се изчака произнасянето по молбата за възстановяване на пропуснат срок относно изправяне на нередовности по частна жалба и едва тогава да се разглежда частната жалба срещу връщане на приета за нередовна жалба; Следва ли съдът да обсъжда всички направени доводи от жалбоподателя или може да направи това избирателно”.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали обжалваното пред него въззивно решение/определение е правилно. От значение за допускане на касационното обжалване са единствено вероятната нищожност или недопустимост на обжалвания въззивен акт, за които касационната инстанция следи служебно, и специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. След изменението на чл.280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационните жалби се селектират в зависимост от основанията, предвидени в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
С оглед указанията в цитираното тълкувателно решение обжалваното определение не може да се допусне до касационно обжалване във връзка с релевираните от частните жалбоподатели основания за неправилност. Правилността на определението не подлежи на преценка в стадия за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъждат и развитите в жалбата доводи в тази насока.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните в изложението въпроси, във връзка с които жалбоподателите са възпроизвели бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нямат характер на правни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на първия въпрос се съдържа в чл.2 ГПК, а твърдението, че окръжният съд не се е произнесъл по молбата на жалбоподателите за възстановяване на срок, е относимо към правилността на въззивното определение, в което е направен извод, че молбата е разгледана от първоинстанционния съд и че по нея има произнасяне. Вторият въпрос изобщо не е обсъждан от въззивния съд и мотивите към въззивното определение не съдържат констатации за неприключила процедура по чл.64 ГПК. Третият въпрос инкорпорира оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отсъствие на произнасяне по доводите на частните жалбоподатели за причините, поради които се е стигнало до пропускане на срока. Възстановяването на пропуснатия срок не е било предмет на производството, по което е постановено обжалваното пред Варненски апелативен съд определение, поради което касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди относими към фактическия състав на чл.64 ГПК доводи е извън приложното поле на касационното обжалване по настоящото дело.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси е и липсата на аргументация относно значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не създава задължение за касационната инстанция да се произнася осъществено ли е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне и в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. По своята същност очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение/определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Частните жалбоподатели са квалифицирали определението на Варненски апелативен съд като „очевидно неправилно”, но без да твърдят особено тежки пороци, насочващи към очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно, поради което няма основание то да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 640/2017 г. на Варненски апелативен съд.
С оглед недопускане на касационното обжалване и отсъствието на процесуална възможност за разглеждане на частната касационна жалба по същество не следва да се обсъждат исканията на частните жалбоподатели за извършване на служебни справки по други дела с тяхно участие.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 729 от 18.12.2017 г., постановено по ч. т. д. № 640/2017 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :