8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 05.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 985/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. Х. Т. и И. В. П., чрез адв. А. А. А., касационна жалба срещу решение № 6108 от 24. 08. 2016 г. по гр. д. № 12794/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 12. 07. 2016 г. по гр. д. № 54279/2012 г. на СРС, II ГО, 53 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. Т. и И. В. П. против П. Х. И., С. С. Г., В. С. Г., [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на следните недвижими имоти: а/. УПИ ХIII-34, в кв. 717 по плана на [населено място], „Зона Г-13“, заснет като ПИ с идентификатор 68134.404.8 по КК, одобрена със заповед № РД-18-45/9. 07. 2010 г., с площ от 253, 50 кв.м., на апартаменти № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, и 10, находящи се в построената в имота шестетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.404.8.1, както и на гаражи с идентификатори 68134.404.8.1.11, 68134.404.8.1. 12, 68134.404.8.1.13 и 68134.404.8.1.14, заедно със прилежащите към всеки от самостоятелните обекти идеални части от общите части на сградата; б/. УПИ V-35, в кв. 717 по плана на [населено място], „З. Г-13“, заснет като ПИ с идентификатор 68134.404.7 по КК, одобрена със заповед № РД-18-45/9. 07. 2010 г., с площ от 253, 50 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.404.7.1.
Поддържа се неправилност на решението, поради необоснованост и постановяването му в противоречие с чл. 79 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Ответниците по касационната жалба С. С. Г., чрез адв. Д. Г. Д. и [фирма], чрез адв. Й. С., изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд, препращайки към мотивите на решението на районния съд на основание чл. 272 ГПК и излагайки и собствени такива, е приел искът за делба за неоснователен тъй като ищците не притежават идеални части от правото на собственост нито върху УПИ ХIII-34, в кв. 717 по плана на [населено място], „З. Г-13“, заснет като ПИ с идентификатор 68134.404.8 по одобрената КК, и на построената в него 6 етажна многофамилна жилищна сграда, съдържаща самостоятелни обекти – апартаменти и гаражи, нито върху УПИ V-35, в кв. 717 по плана на [населено място], „З. Г-13“, заснет като ПИ с идентификатор 68134.404.7, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
От фактическа страна е установено, че УПИ V-35, в кв. 717 по плана на [населено място], „З. Г-13“, заснет като ПИ с идентификатор 68134.404.7 по одобрената КК, по РП от 1921 г. е съставлявал парцел IX-им. 59, в кв. 717, с площ от 253, 50 кв.м., по КП от 1956 г. – имот пл. № 5, кв. 717, по КП от 1977 г. – им. 35, кв. 717, по КРП от 1987 г., както и по следващия РП от 2001 г. е бил включен, заедно със съседния процесен имот със същата площ, в парцел V – им. 35 и 34, в кв. 717, а по ППР от 2004 г. отново е бил обособен в самостоятелен УПИ V-35, в кв. 717. УПИ ХIII-34, в кв. 717 по плана на [населено място], „З. Г-13“, заснет като ПИ с идентификатор 68134.404.8 по одобрената КК, по РП от 1921 г. е съставлявал парцел VIII-им. 59, в кв. 717, с площ от 253, 50 кв.м., по КП от 1956 г. – имот пл. № 6, кв. 717, по КП от 1977 г. – им. 34, кв. 717, по КРП от 1987 г., както и по следващия РП от 2001 г. е бил включен, заедно със съседния процесен имот със същата площ, в парцел V – им. 35 и 34, в кв. 717, с площ от 507 кв.м., а по ПР от 2004 г. отново е бил обособен в самостоятелен УПИ ХIII-34, в кв. 717, с площ 253, 50 кв.м.
Относно УПИ V-35, в кв. 717, заснет като ПИ 68134.404.7 е установено, че към 1923 г. същият е бил собственост на С. А. Г. /М. Н./, придобит по наследство и делба, за което в нейна полза бил издаден констативен нотариален акт № 195/23 г. Върху него С. Г. построила процесната двуетажна жилищна сграда през 1926 г. На 7. 11. 1926 г. С. Г. починала и оставила за наследници четирите си деца: Т. А. Г., Б. А. Г. /поч. 1990 г. и оставил наследник В. Б. М./, С. А. Г. /поч.1966 г. и оставил за наследници съпруга М. В. Г. и деца С. С. Г. и В. С. Г./ и Г. А. Г. /поч. 1994 г. и оставил за наследник К. Г. Г./. През 1980 г. между наследниците на С. Г. била извършена съдебна делба на парцела и двуетажната жилищна сграда, при която Т. и Б. А. придобили в общ дял първи етаж от къщата и 1/2 ид.ч. от парцела, а Г. А. и М. Г. /наследник на сина на общата наследодателка С. Г./ придобили в общ дял втори етаж от къщата и 1/2 ид.ч. от парцела.. С н.а. № 17/28. 01. 2005 г. К. Г. /наследник на сина на общата наследодателка Г. Г./ продал на С. С. Г. собствената си 1/2 ид.ч. от втория етаж и 1/4 ид.ч. от парцела, а С. С. Г. и В. С. Г. придобили по наследство от майка си М. Г. по 1/4 ид.ч. от втория етаж и по 1/8 ид.ч. от парцела. С н.а. № 5/18. 01. 2001 г. В. Б. /наследник на сина на общата наследодателка Б. А./ продала на ответника П. Х. И. 1/2 ид.ч. от първия етаж и 1/4 ид.ч. от парцела. С н.а. № 122/16. 03. 2006 г. Н. К. М. продава на [фирма] 1/20 от 1/2 ид.ч. от първия етаж и 1/20 от 1/4 ид.ч. от парцела, а с н.а. № 65/12. 03. 07 г. продава на П. Х. И. 19/20 от 1/2 ид.ч. от първия етаж и 19/20 ид.ч. от парцела.
Относно УПИ ХIII-34, в кв. 717, заснет като ПИ 68134.404.8 е установено, че към 1923 г. същият е бил собственост на С. А. Г. /М. Н./, придобит по наследство и делба, за което в нейна полза бил издаден констативен нотариален акт № 195/23 г. През 1926 г., с н.а. № 197/26 г. е бил продаден от С. Г. на наследодателя на ищците Д. Т. С.. Д. С. починал 1944 г. и оставил за наследник сина си В. М. П.. Върху имота била построена едноетажна жилищна сграда. През 1952 г. били одържавени по ЗОЕГПНС от В. М. П. 1/2 ид.ч. от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от парцела, а през 1981 г. В. М. П. продал неодържавените по 1/2 ид.ч. от къщата и имота на Д. Ц. Д.. През 1982 г. била извършена съдебна делба между държавата и Д. Ц. Д., след която Д. Д. придобил в дял източната половина от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от парцела, а западната половина от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от парцела, собственост на държавата, били изнесени на публична продан – нереализирана. В. М. П. починал 1984 г. и оставил за законни наследници ищците Е. Х. Т. /съпруга/ и И. В. П. /син/. С влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г. собствеността върху западната половина от жилищната сграда и върху 1/2 идеална част от парцела била възстановена на наследниците на В. М. П. – Е. Т. и В. П., като възстановените по 1/2 ид.ч. от имота и сградите били отписани от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти. С решение по гр. д. № 1950/95г. е бил уважен предявен от Е. Т. и В. П. против Д. Ц. Д. иск по чл. 108 ЗС относно западната част от жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от парцела. Исковата молба не е била вписана, решението е влязло в сила на 30. 01. 2003 г., а е било вписано на 3. 09. 2011 г. С н.а. № 35/3. 05. 95 г. Д. Д. бил признат за собственик по давност на 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо имот пл. № 34, от 253, 50 кв.м., включено в парцел V – за имоти 34 и 35, с н.а. № 199/1. 02. 96 г. той и съпругата му дарили на Н. Т. М. 1/2 ид.ч. от парцел V- им. 34 и 35, целият от 507 кв.м., с н.а. № 34/20. 12. 97 г. Н. М. дарява придобитата 1/2 ид.ч. от парцел V- им. 34 и 35 на В. С. А., а с н.а. № 148/11. 03. 2004 г., по силата на сключен между последната и [фирма] договор за замяна, последното придобива собствеността върху 1/2 ид.ч. от парцел V- им. 34 и 35. През 2004 г. ПР е изменен, като от парцел V- им. 34 и 35, от 507 кв.м., са обособени процесните два парцела: парцел V-35 и парцел X.-им. 34, всеки с площ по 253, 50 кв.м.. На 08. 08. 2007 г., между [фирма], П. Х. И., С. С. Г., В. С. Г. и [фирма] бил сключен договор за доброволна делба на УПИ V-35, с площ от 253, 50 кв.м. и УПИ X.-34, с площ от 253, 50 кв.м., при който съделителите са постигнали съгласие [фирма] да придобие в дял и изключителна собственост УПИ X.-34, с площ от 253, 50 кв.м., а П. Х. И., С. С. Г., В. С. Г. и [фирма] – в общ дял УПИ V-35, с площ от 253, 50 кв.м.
Прието е, че ищците Е. Т. и И. П. са изгубили собствеността си върху притежаваната от тях общо 1/2 ид.ч. от парцел ХIII-34, от 253, 50 кв.м., тъй като собствеността върху тази 1/2 ид.ч. е била придобита от [фирма], както следва: 1/4 ид.ч. дружеството е придобило на основание договор за замяна, сключен с В. А. /за 1/4 ид.ч. сделката е породила прехвърлително действие, тъй като тази част е била собственост на прехвърлителката А., придобила я от Н. М. на основание дарение, който я е придобил от Д. Д. по силата на договор за дарение, а Д. Д. я е придобил на основание сключения през 1981 г., с В. М. П., договор за продажба и извършена делба с държавата през 1982 г./; 1/4 ид.ч. дружеството е придобило по давност /за другата 1/4 ид.ч., която не е била собственост на прехвърлителката А., а на ищците Е. Т. и И. П., на основание наследяване на В. М., одържавяване по ЗОЕГПНС и реституция по ЗВСОНИ, и за която замяната не е породила прехвърлително действие/. Прието е, че върху идеалните части на ищците, предмет на договора за замяна, дружеството е упражнявало добросъвестно владение от 11. 03. 2004 г. /сключването на договора за замяна/, като към предявяване на иска /16. 11. 2012 г./ петгодишният придобивен давностен срок е бил изтекъл. Прието е, че след като ищците не притежават идеални части от правото на собственост върху УПИ ХIII-34, то същите не са носители и на потестативното право да искат делба на имота.
Във връзка с възражението за придобивна давност е прието за доказано твърдението на ответното дружество, че от 11. 03. 2004 г. до предявяване на иска същото е извършвало действия, сочещи на своене на имота, изразяващи се в следното: ограждането му, почистването му и подготовката му за започване на строителни дейности, завеждането му като дълготраен материален актив в счетоводните баланс, откриване на строителна площадка на 12. 09. 2007 г., издаване на разрешение за строеж на 23. 08. 2007 г., построяване на 6 етажна многофамилна жилищна сграда в периода 2007 г. – 2011 г., издаване на разрешение за ползване на построената сграда на 10. 08. 2011 г., недопускане на ищцата в имота от управителя на дружеството през 2008 г., когато същата е била изгонена, тъй като нямала собственост върху имота.
По въпроса дали владението е било непрекъснато, постоянно, безспорно, явно и спокойно е прието за недоказано твърдението на ищците, че са смущавали и оспорвали упражняваното от дружеството владение. Подаваните в периода от края на 2010 г. /10. 12. 2010 г./ до началото на 2011г. /17. 01. 2011 г./ от ищците до Столична община, МРРБ и Прокуратурата на РБългария сигнали, както и недопускането на ищцата в имота от управителя на дружеството през 2008 г. не са смутили по никакъв начин осъществяваното от дружеството владение, тъй като не са доведени до знанието им.
Прието е, че УПИ V-35, с площ от 253, 50 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, е собственост само на ответниците П. Х. И., С. С. Г., В. С. Г. и [фирма] и ищците не притежават идеални части от така описания имот. Посочените лица са придобили собствеността на основание наследяване на С. А. Г., С. А. Г. – по наследство и делба, извършена след смъртта й съдебна делба между наследниците й и последващи разпоредителни сделки, сключени между част от наследниците й и част от ответниците по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът длъжен ли е съдът, при позоваване на придобивна давност чрез добросъвестно владение, да изследва добросъвестността на владелеца; длъжен ли е при преценка за наличие или липса на добросъвестност, да обсъди всички събрани по делото доказателства.
Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че съдът не е изследвал в достатъчна степен добросъвестността на владелеца, както и че не е съобразил събрани по делото доказателства, установяващи не само недобросъвестност на владелеца, но и липса на осъществявано владение, а именно: почистването на имот и неплащането на дължимите данъци за имота не изразява собственическо отношение към него и не води до извод дружеството да е имало качеството владелец; дори да е владяло имота, дружеството не е било добросъвестно, тъй като е могло безпроблемно да се информира, че придобива от несобственик.
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с ТР № 4/12 г. на ОСГК на ВКС, както и че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и указанията и разясненията по приложението на чл. 79 ЗС, дадени със соченото от касатора тълкувателно решение. Според последното, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В мотивите към решението се приема, че нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Нито един от изводите, съдържащи се в мотивите към въззивното решение не са в отклонение от така формираната задължителна практика.
В частта, касаеща задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди всички възражения и доводи на страните, въпросът е процесуалноправен и не е обсъждан в посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 70, ал. 1 ЗС и на чл. 79, ал.2 ЗС има формирана богата съдебна практика, която приема следното: При добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне на правото на собственост към владелеца, макар вещноправният ефект да не настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. Добросъвестността се предполага /чл. 70, ал. 2 ЗС/ и в тежест на насрещната страна е да обори презумпцията, доказвайки знание на владелеца, че придобива от несобственик. При липса на такива доказателства, владението върху частта на другите съсобственици следва да се окачестви като добросъвестно по чл. 70, ал. 1 ЗС. Знанието на владелеца, че е договарял с несобственик не може да почива на предположение, а трябва да се докаже по несъмнен начин. То следва да съществува към момента на сключване на договора. Добросъвестността на приобретателя не отпада от последващо узнаване, че праводателят му не е бил собственик, тъй като в чл. 70, ал. 1 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Действията по извършването на ново строителство в дворното място представляват недвусмислено демонстриране на владение на целия имот за себе си и са от такъв характер, че са могли да станат и са станали достояние на всяко трето лице, включително и на ищците. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност – прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за проверка и за връщане на имота на собствениците му, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца. В този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/. В посочения смисъл са решение № 31 от 15. 02. 2011 г. по гр. д. № 1273/2009 г., 2 г.о., решение № 11 от 13. 07. 2018 г. по гр. д. № 1451/2017 г., 1 г.о., решение № 409/12 от 28. 02. 2013 г. по гр. д. № 59/2011 г., 1 т.о., решение № 210/27. 01. 2017 г. по гр. д. № 2309/2016 г., 1 г.о., решение № 376 от 12. 03. 2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., 1 г.о. и др. Така формираната практика не се нуждае от промяна.
По аналогични съображения не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по процесуалния въпрос. Същият е поставян на разглеждане в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и да обсъди всички правно релевантни факти /решение № 173 от 3. 01. 2016 г. по т.д. № 1689/15 г., 2 т.о., решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., 4 г.о., решение № 248 от 15. 11. 2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., 4 г.о. и др./. Обсъждането на същите проблеми не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, т. 1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото Е. Х. Т. и И. В. П. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на С. С. Г. сумата 1000 лв., а на [фирма] сумата 300 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК ищците ще следва да поемат и разходите за възнаграждение на адв. К. М., назначен за особен представител на ответника по иска П. Х. И. на основание чл. 47 ГПК, изготвил отговор на касационната жалба, в размер на 300 лв. Разноските за възнаграждение за особен представител по чл. 47 ГПК се внасят от ищците предварително и се дължат на адвоката-особен представител независимо от изхода на делото, а отговорността за извършването им се поема от страната изгубила делото. В случая, предвид недопускане до касационно обжалване на решението за отхвърляне иска за делба, разноските за плащане на възнаграждение за особения представител са в тежест на ищците.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6108 от 24. 08. 2016 г. по гр. д. № 12794/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III В въззивен състав.
ОСЪЖДА Е. Х. Т. и И. В. П. да заплатят на С. С. Г. сумата 1000 лв. и на [фирма] сумата 300 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения, а на адв. К. М., САК, сумата 300 лв. възнаграждение за процесуално представителство на ответника П. Х. И. пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: