О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 06.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3646 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на [фирма] чрез адвокати С. Д. и Д. Д. срещу решение № 2762/15.04.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав по в.гр.д. № 14723/2012 г. в частта му, потвърждаваща отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск на настоящия касатор за разликата над 5328.76 лв. до пълния предявен размер 23510.76 лв. при присъдени разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл. 79 ал.1 вр.чл. 266 ал.1, чл.258 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ за 23510.76 лв. – стойност на възложени за изработка и доставка списания. Искът е уважен частично – за 5328.76 лв. със законна лихва и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. По жалби и на двете страни СГС е потвърдил решението на СРС, като е споделил мотивите на СРС, че [фирма] е поръчал количества списания по стоковите разписки, за които са издадени фактури и които е заплатил не в цялост, а в размер на 18182.00 лв., останала е дължима сума от 5328.76 лв., за която искът е основателен и е неоснователен за разликата над 5328.76 лв. до пълния предявен размер 23510.76 лв. Изследвани са доказателствата за получаване и плащания на списанията – фактури, стокови разписки, заключение на ССЕ и са изложени много подробни съображения за установената и приета фактическа обстановка, и правните изводи въз основа на същата.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: „Извършване на валидно плащане между търговци, съгласно издадени фактури от доставчика на стоките както и допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяване на решението си?” Въпросът е общо, принципно зададен, без оглед на приетата и установена от СГС фактическа обстановка и не представлява основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С твърдения касаторът дава отговори, които е искал да получи, но не е получил от СГС, а това не е основание за достъп до касация. Твърди факти, които не са установени по делото и не са обсъждани в този им вид. Няма мотиви за наличие на никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2762/15.04.2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав по в.гр.д. № 14723/2012 г. в частта му, потвърждаваща отхвърлително решение на Софийски районен съд по иск на [фирма] срещу [фирма] за разликата над 5328.76 лв. до пълния предявен размер 23510.76 лв. с присъдени разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.