1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 07.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия И.
ч. т. дело № 1 160/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Дружество КАБЕН -Италия, чрез процесуалния му представител адв. И. Й. от САК, срещу определение № 193 от 25.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 324/2013 г. Със същото се потвърждава разпореждане от 08.07.2013 г. по т.д. (н.) № 86/2011 г. на Габровски окръжен съд, с което се връща като просрочена депозираната от дружеството въззивна жалба с вх. № 2 616/05.07.2013 г. против решение № 232 от 17.06.2013 г. по т.д. (н.) № 86/2011 г. на ГОС.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационнен съд, ОС [населено място], АС [населено място], АС [населено място] и ОС [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище в липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи и за неоснователност на постъпилата жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Видно от данните по делото, с решение № 232 от 17.06.2013 г. по т. д. (н.) № 86/2011 г. Габровският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Дружество КАБЕН – Италия за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на [фирма] [населено място]. Срещу същото е депозирана въззивна жалба с вх. № 2 616/05.07.2013 г., която с разпореждане от 08.07.2013 г. е върната като просрочена, тъй като е подадена извън срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ. С определение № 193 от 25.11.2013 г. по в. ч. т. д. № 324/2013 г. ВТАС (предмет на настоящото производство) е потвърдил разпореждането за връщане, а по отношение на искането (молба) за възстановяване на срока за обжалване (съдържащо се в частната жалба), същото е изпратено по компетентност на ОС [населено място].
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба и данните по делото процесуалноправният въпрос от съществено значение за изхода на делото е свързан с приложението на чл. 633, ал. 1 ТЗ.. По този въпрос е налице постоянна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд на РБ, постановена при действието на новия ГПК, според която решението по чл. 632 ТЗ подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 633, ал. 1 от Търговския закон решенията по чл. 630 и 632 подлежат на обжалване в 7- дневен срок от вписването им в Търговския регистър. Посочената разпоредба се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 259, ал. 1 от ГПК, в която е предвиден двуседмичен срок за подаване на въззивна жалба, считано от връчване на обжалваното решение на страната. В случая, решението на ГОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност е вписано в ТР на 18.06.2013 г., при което положение срокът за подаване на въззивната жалба изтича на 25.06.2013 г. – присъствен ден (вторник). Същата е постъпила в регистратурата на Габровски окръжен съд на 05.07.2013 г. (вх. № 2 616), но видно от приложената разписка, жалбата е предадена на куриерска служба на „С.” на 03.07.2013 г. Предвид изложеното, подадената жалба се явява просрочена и след изтичане на посочения преклузивен срок не съществува правна възможност да се преценява правилността на първоинстанционния съдебен акт.
При постановяване на въззивното определение Великотърновски апелативен съд се е съобразил с константната практика на Върховен касационен съд, която е задължителна за долустоящите съдебни инстанции.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при различна фактическа обстановка и не касаят поставения правен въпрос, с оглед на което не могат да обосноват наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В случая нормата на чл. 633, ал. 1 ТЗ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 193 от 25.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 324/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: