1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
Гр.София, 09.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2923/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. М. и Т. С. Т. срещу Решение № 1101/12 май 2017 г. по в.гр.д.№ 2667/2016 г. на Софийския апелативен съд, 2 с., в частта, в която е потвърдено решение на СГС от 19.11.2015 г. по гр.д.№ 15095/2013 г., І ГО, 19 състав, с което са отхвърлени предявените от тях частични искове срещу Гаранционен фонд София за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на Д. В. М., причинена при ПТП на 28.9.2012 г. до размер на 60 000 лв. всеки – за разликите от 100 000 лв. до 160 000 лв.
В жалбата на ищците се поддържа, че въззивното решение е неправилно в потвърдително-отхвърлителната му част по съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му в обжалваната част и уважаване на предявените частични искове в пълния им размер. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК по отношение на определените от касаторите за значими за изхода на делото въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд София – изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителните му части до размер на 60 000 лв. за всеки от исковете на А. И. М. и на Т. С. Т. срещу Гаранционен фонд София, въззивният съд е приел, че на 28.9.2012 г. около 23 ч. 45 м. на пътя І – 4 на кръстовището за [населено място] и [населено място] е настъпило ПТП, при което водачът на неустановено /неидентифицирано/ МПС, движейки се с несъобразена скорост, е блъснал возещият се на велосипед непълнолетни лица и е причинил виновно телесни увреждания на петнадесетгодишния ищец А. И. и смъртта на седемнадесетгодишния Д. М. – син на ищцата А. И. М., отгледан в семейството не ищеца Т. С. Т. – фактически съпруг на майката А. М.. Първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по основанието на предявените искове и фактите, пораждащи вземанията на ищците при квалификацията по чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ поради влизане в сила на същото в необжалваната от ответника осъдителна част.
Съгласно нормата на чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания когато ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано МПС. Отговорността на причинителя на вредата е деликтна, а отговорността на Гаранционния фонд замества по силата на закона отговорността на деликвента. В процесния случай с оглед възрастта на починалия /17 год./, близките отношения, които е поддържал с майка си и нейният фактически съпруг, който не му е биологичен баща, привързаността помежду им, установена от събраните гласни доказателства, обстоятелството, че ищецът е отгледал Д. М. от ранна детска възраст съдът е приел за справедливо обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на детето сумата 100 000 лв. за всеки от тях. Позовал се е изрично и на икономическите условия в страната. Заключил е, че поведението на потърпевшите непълнолетни не се намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат – смъртта на едното дете и телесните увреждания на третия ищец, като е приел за недоказано по несъмнен начин възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, не е споделил и извода на СГС за наличието на съпричиняване чрез неупражнен от страна на родителите на децата родителски надзор.
Изведените от касаторите в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК правни въпроси са свързани с критериите при определяне конкретния размер на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД /въпроси по т. 3 и т. 5/, с обстоятелствата, специфични за всеки конкретен случай, чието съобразяване гарантира правилното приложение на принципа на справедливост /т. 6 и т. 7 в изложението/ и с нормативно определените лимити на отговорност като ориентир за икономическата конюнктура и критерий за определяне размера на обезщетението наред с всички останали /въпроси по т.1 и т. 2 /. Въпросите са зададени в контекста на оплакванията на жалбоподателите за занижаване размера на обезвредата спрямо справедливия адекватен на преживените страдания от загубата размер в резултат на невземане предвид на всички релевантни за спора обстоятелства в отклонение от създадената задължителна съдебна практика, според която при определяне размера на обезщетението следва да се вземат под внимание всички обстоятелства от значение за вредите и техния размер /т.11 от ППВС № 4/68 г./.
Въззивното решение не е постановено в отклонение от създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, съставът на Софийския апелативен съд е взел предвид съществувалите приживе на Д. В. М. изключително близки отношения с ищците, привързаността между него и родителите му, понесените душевни страдания от внезапната загуба на седемнадесетгодишния син. Отчетени са обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, намерили отражение в нарастналите нива на застрахователно покритие. Съобразно трайно установената съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за определяне размера на справедливо обезщетение – паричен еквивалент на всички понесени от увреденото лице емоционални и психически сътресения.
Представените от жалбоподателите влезли в сила решения на Софийския апелативен съд не установяват противоречиви изводи по въпроси от значение за възприетия краен резултат и по приложението на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторите не установяват сочените основания за достъп до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1101/12.05.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 2 състав, по в.гр.д.№ 2667/2016 г. по описа на същия съд, в обжалваната от А. И. М. и Т. С. Т. част.
ОСЪЖДА А. И. М. и Т. С. Т. да заплатят на Гаранционен фонд София 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: