О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София,04.05.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 150 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Х. от гр. К. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 30.11.2009г. по гр.д. №193/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Н. К. Х. срещу Т. Е. А. и Е. Т. Е. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху постройки /полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м.,състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж,обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37.90кв.м./,построени в парцел **** в кв.72а по плана на кв. Гледка на гр. К.,одобрен със заповед №546/09.05.1988г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС в отменителното решение да прецени какво представлява стопанската постройка и какво е значението на измамливите действия,извършени от Т. Е. А. при подаване на молба за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2006г.,както и че съдът се е произнесъл по въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по приложението на чл.79 ЗС и при преценка на доказателствата.
Ответниците по касационна жалба Т. Е. А. и Б. К. М. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Н. К. Х. ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че ответниците по предявения иск Т. Е. А. и Б. К. М. са получили владението върху имота през 1994г.,платили са цена срещу този имот,владели са го явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години,с изтичането на този срок по реда на чл.79,ал.1 ЗС са придобили правото на собственост по давност и владеят имота на правно основание като собственици. По отношение на стопанската постройка в изпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания е изслушана съдебно-техническа експертиза и въз основа на заключението на вещото лице е прието,че помещенията от същата имат характера на обслужващи,които следват главната сграда,т.е. представляват принадлежност към същата,а не самостоятелен обект.
Касаторът поддържа,че разрешените от въззивния съд въпроси по приложението на чл.79 ЗС и по преценка на събраните доказателства са от значение за точното и еднакво приложение на закона и за развитието на правото,като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се навеждат доводи само за неправилност на постановеното от въззивния съд решение без да се посочва и обосновава наличие на обстоятелство,което да придава на разрешения спор такава специфика,която да сочи на необходимост от даване на ново и различно от установеното в практиката тълкуване на разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС,както и на установените в ГПК/отм./ правила за преценка на доказателствата.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за значението,което би имал за правилното прилагане на закона и за развитието на правото конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в обжалваното решение. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства,което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Принципно се поставя единствено въпросът за предпоставките,при наличието на които следва да се приеме,че се е осъществило предвиденото в чл.79,ал.1 ЗС придобивно основание,като се поддържа,че този въпрос има значение за точното и еднакво прилагане на закона и аз развитието на правото.
Разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС обаче не е нито нова,нито неясна. По приложението на института на придобивната давност е налице изобилна съдебна практика досежно всеки един от елементите на фактическия състав на този придобивен способ и не се обосновава наличие на основание даденото от установената съдебна практика тълкуване да бъде променено с оглед спецификата на конкретния казус,респ. настъпила промяна в обществените отношения,в който смисъл за дадените с т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания. С оглед на това следва да се приеме,че соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е налице.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа също така,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за необходимостта да бъдат изпълнени дадените в отменително решение на ВКС указания по приложението на процесуалния закон. Подобно противоречие обаче в случая не е налице. В съответствие с практиката на ВКС и в изпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания съдът е изслушал експертиза за характера на помещенията в стопанската постройка и на даденото от вещото лице заключение е основал изводите си по приложението на чл.97 ЗС. По отношение на извършените от Т. Е. М. действия при подаване на молбата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка действително в обжалваното решение не се съдържат съображения,но не се сочи и зависимостта между естеството на тези действия и възможността правото на собственост да бъде придобито по давност,т.е. крайният извод за основателността на направеното от ответниците възражение за придобивна давност не е обусловен по същество от естеството на тези действия. Поради това следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.11.2009г. по гр.д. №193/2009г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по подадената от Н. К. Х. касационна жалба вх. № 176/11.12.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: