О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр.София, 03.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 514 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. З., чрез адвокат В срещу решение от 21.12.2009г. по гр.д. № 410/2009г., на Окръжен съд – Монтана, с което се потвърждава решение от 11.08.2009 г. по гр.д. № 128/2009 г., на Районен съд- Берковица и са отхвърлени предявените от С. С. З. срещу Ц. С. З. и А. Б. З. искове за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на общия имот за периода от 10.03.2008 г. до 09.03.2009 г. със съответните законни лихви до окончателното им изплащане, на основание чл.31, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че по делото не са представени писмени доказателства за правото на собственост на застроения имот в гр. Б.. Твърденията в исковата молба, че ищецът не е допуснат да ползва собствената му идеална част през посочения от него период от време, също са останали недоказани, поради което са отхвърлени предявените искове.
Касационната жалба на С. С. З., чрез адвокат В срещу решението по гр.д. № 410/2009г., на Окръжен съд – Монтана съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е необосновано. В изложението за основанията за допускане на касационно обжалване се иска да бъде обсъден въпроса дали собственик на част от недвижим имот има право на обезщетение, когато е лишен от другия съсобственик да ползва имота, съобразно неговите права.
При липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретния правен спор не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като правораздавателна дейност на касационния съд е обвързана от изложените в касационната жалба доводи и необходимостта да се разрешат поставените от касатора правно значими за конкретното дело въпроси. В случая не са изпълнени изискванията на закона да се посочи конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, обосноваващ основание за допускане, тъй като правото да се търси обезщетение при самостоятелно ползване на общия имот само от един от съсобствениците е установено от закона и не налага самостоятелно тълкуване (чл.31, ал.2 ЗС). В този смисъл, конкретният правен спор не се решава в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, не се решава противоречиво и не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото не е формиран материален или процесуален въпрос, чието приложение да налага изменение или ново тълкуване на правните норми. Общо посочените в изложението доводи на касатора за правото на обезщетение и преценката на решаващия състав при доказването на релевантни за изхода на правния спор факти не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.12.2009г. по гр.д. № 410/2009г., на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.