ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454
София, 01.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч. гр.дело № 3041 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Г.П. срещу определение № 82 от 6.3.2015 г, постановено по гр.дело № 7204/2014 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 1163/24.7.2014 г, поправено с решение № 1429/22.10.2014, постановени по въззивно гр.дело № 1227/14 г на Варненски окръжен съд и производството по гр.дело № 7204/14 г по описа на ВКС, Четвърто ГО е прекратено като недопустимо.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което съдът да приеме, че касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Ответникът по частната касационната жалба Х. К. К. не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че видно от исковата молба и въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, същото касае въззивно дело, по което предмет на разглеждане са два обективно съединени регресни иска по чл.127 ал.2 от ЗЗД между солидарни длъжници, произтичащи от плащания по два различни договора за банков кредит.Цената на всеки един от двата иска, определена съгласно чл.69 т.1 от ГПК възлиза съответно на 2 533,87 лв и на 3 149, 20 лв.Следователно цената на всеки от двата иска е под 5 000 лв, поради това и съгласно чл.280 ал.2 от ГПК това въззивно решение не подлежи на касационен контрол.
Обжалваното определение е законосъобразно поради което правилно касационната жалба е оставена без разглеждане.Нормата на чл.280 ал.2 от ГПК е категорична, че на касационен контрол не подлежат въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв по граждански дела. Подадената срещу такова решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, както законосъобразно е процедирал и съставът на ВКС като е взел предвид, че единия от предявените обективно съединени искове е с цена съответно 2 533,87 лв, а другия с цена 3 149, 20 лв, т.е. под 5 000 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 82 от 6.3.2015 г, постановено по гр.дело № 7204/2014 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/