5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София, 10.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2651 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Господин Т. Г., действащ чрез законните си представители Г. П. Д. и Т. С. Г., всички от [населено място], община Камено, срещу решение № 1659 от 02.04.2018г. по в.гр.д. № 1435/2018г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение от 19.01.2018г. по гр.д. № 8642/2015г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 2100 лева до 16 338,23 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за оперативно лечение в Република Турция по фактури, издадени от болница Аджъбадем – Маслак на 12.05.2015г. и на 22.06.2015г. и за транспорт от [населено място] до [населено място] по фактура, издадена от „ВС Моделс” ООД на 13.05.2015г., като са му възложени и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон – чл.51, ал.1 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се съображения, че въпрос на личен избор на пострадалото лице е къде да проведе лечението си, основан на очакване на по – благоприятен резултат, настъпването или не на който не прекъсва пряката причинна връзка между вредите и непозволеното увреждане. Същевременно, присъждането на обезщетение за разходите по лечението не би довело до неоснователно обогатяване на увредения, тъй като тяхната относимост към лечебния процес е безспорна. Жалбоподателят обосновава изборът си да извърши препоръчаната от две лечебни заведения ( Аджъбадем Маслак и МБАЛ „Токуда” ) операция в Турция с обстоятелството, че не е получил достатъчно гаранции за успешното й провеждане в МБАЛ „Токуда”. Също така сочи, че поради необсъждане на епикриза ИЗ № 50022/21.04.2015г., съдът е достигнал до неправилния извод за недоказаност на наложителността на специализиран транспорт от Бургас до Истанбул и на реално направени разходи за такъв. Намира, че неоспорената от ответника двустранно подписаната фактура е доказателство за сключен неформален договор за превоз и датата й на издаване е ирелевантна, след като тя е последваща, а не предшестваща извършването на процесния превоз. Претендира разноски.
Ответната страна по жалбата и по делото, ЗД „Бул Инс” АД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на съдебния акт въззивната инстанция е приела за установени следните факти:
В резултат от ПТП ищецът е получил контузия на лявото око. Съгласно епикризата от деня на инцидента, издадена от МБАЛ – Бургас, при постъпване в болницата са установени силно изразени хематоми на долния и горен клепач на лявото око, предполагаема руптура на роговицата, очна ябълка на ляво око в хипотония и кръвоизливи в конюнктивата. На 13.04.2015г. е направен шеф на склерата на лявото око, а на 14.04.2015г. по настояване на родителите детето е изписано от болницата. На 15.04.2015г. ищецът е консултиран в болница Аджъбадем Маслик, Турция. Установено е, че няма чувствителност към светлина и е направен магнитен резонанс на очната кухина на лявото око, при който е констатирано, че ретината е отлепена, има подути лещи и фрактура в основата на очната кухина с преминаване на мускули в синуса. Заключението на лекаря е, че няма шанс ищецът да вижда с лявото око, поради което е предложена операция, като бъде извадено лявото око, бъдат коригирани счупванията чрез костна присадка и след излекуване бъде поставена очна протеза. Родителите са отказали извършването на операцията и на 17.04.2015г. ищецът е изписан от болницата в Турция и се е завърнал в България. На 18.04.2015г. е постъпил в болница Лайф хоспитал, Бургас, за наблюдение и консервативно лечение. Там е бил хоспитализиран до 21.04.2015г., когато е транспортиран с линейка до МБАЛ Токуда в София. В последната е направен магнитен резонанс, чиито резултати са идентични с тези от същото изследване, проведено в болница Аджъбадем Маслак, Турция.
На 11.05.2015г. ищецът е постъпил отново в болница Аджъбадем Маслак, Турция, където на 12.05.2015г. му е направена операция, като е отстранено съдържанието на лявата очна ябълка при запазване на склерата, коригирана е фрактурата на очната кухина и е имплантирана очна протеза. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по медицинската експертиза същата операция се извършва в България във всички болници с „Очни клиники“, операцията е по клинична пътека № 131 и здравната каса заплаща 410 лева, а деца до 18г. възраст се лекуват безплатно. Ако не е по каса, операцията би струвала между 1000 и 1300 лева. Имплантите струват около 100 лева, за вземане на мярка се плаща около 100 лева, а протезата, която се поставя върху импланта е в ценови порядък от 350 до 600 лева.
За операцията, извършена в болница Аджъбадем Маслак, Турция, включително таксата за стая в болницата и придружаване, е издадена фактура на стойност 7600 евро. За поставения очен имплант е издадена фактура на стойност 1493,05 евро. Предмет на иска на ищеца са сумите именно по тези две фактури както и сумата 4000 лева за транспорт с линейка от Бургас до Истанбул и сумата 1000 лева – разходи за психолог. С определение на СГС от 30.11.2017г. исканото увеличение и изменение на предявения иск не е допуснато, поради което съдилищата не са обсъдили останалите представени фактури за други разходи за лечението в болница Аджъбадем Маслак, Турция. По заявените с исковата молба вреди от 855 лева –разходи за хотел и 2000 лева – други разходи, производството по делото е прекратено с влязло в сила разпореждане от 30.12.2015г., а искът за присъждане на обезщетение от 1000 лева за разходи за психолог е отхвърлен от първоинстанционния съд и решението му в тази част е влязло в сила. С оглед на това, предмет на въззивния контрол са били разходите по цитираните две фактури – за операция и имплант, издадени от болница Аджъбадем Маслак, Турция и тези за транспортиране на ищеца от Бургас до Истанбул, за които е представена фактура, издадена на 13.05.2015г. на стойност 4000 лева.
Решаващият състав е приел, че не е установено по делото, при тежест на доказване на ищеца, да е извършен специализиран транспорт от Бургас до Истанбул, както и ако е осъществен да е представлявал пряко наложен от състоянието на ищеца в резултат от произшествието разход. Апелативният съд се е обосновал с липсата на доказателства ищецът, който е постъпил в болница Аджъбадем Маслак, Турция, за операция на 11.05.2015г., на тази или предшестваща нея дата да е бил транспортиран със специализиран превоз от Бургас до Истанбул. Посочил е, че фактурата сама по себе си не е доказателство, че услугата, за която е издадена, е осъществена. Отбелязвал е, че фактурата е от 13.05.2015г., на която дата ищецът вече е бил изписан от болницата в Турция, съгласно епикризата. Извън това са изложени съображения, че дори подобен разход да е бил извършен, не се установява той да е пряка последица от произшествието. Не е доказано, че състоянието на ищеца е налагало спешно и неотложно транспортиране със специализиран превоз, поради което сторените за него разходи не подлежат на репариране по реда на чл.45 ЗЗД, респ. чл.226 КЗ/ отм/.
По отношение на разходите за операцията и очен имплант, съдът е заключил, че същите са пряко наложени от получените при процесното ПТП увреждания, поради което подлежат на обезщетяване по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), но не и в заявените размери. Съдът се е аргументирал с липсата на доказателства по делото да е било необходимо извършването на операцията в болница в чужбина, вместо в България. Ищецът е български гражданин, с обичайно местопребиваване в Р България, търпи вреди в Р България от ПТП, осъществено в Р България. Посочено е, че ищецът не е длъжен да се лекува в Р България и има право на избере да проведе лечението си в чужбина. Ако обаче в Р България има квалифицирани специалисти и клиники, в които се предлагат същите хирургични интервенции, при спазване на същия медицински стандарт, както в държавата на избора на ищеца, последният трябва да обоснове наложителността на направения избор, за да ангажира отговорността на делинквента, респ. неговия застраховател да възстанови разходите, наложени от упражненото право на избор на лечение в чужбина. Прието е, че в случая не е доказана необходимост операцията да бъде извършена в Р Турция. Мотивирано е, че изследванията на ищеца и поставената диагноза в Р България са идентични с тези в Р Турция, като и на двете места първоначално ищецът чрез законните си представители не се е съгласил на оперативна интервенция. Твърдението, че предложеното лечение в МБАЛ Токуда е било неадекватно е останало голословно след отказа му от допуснатата допълнителна СМЕ. От друга страна, вещото лице Митревска е категорична в заключението си, че извършената в Р Турция операция е рутинна за клиниките по очни болести в болниците в Р България. Въз основа на горното и предвид факта, че поставеният очен имплант не е специфичен и се предлага като медицински консуматив на територията на Р България, е направен извод за липса на необходимост операцията на ищеца да бъде извършена в Р Турция. Посочено е, че отговорността на ответника, като функция на тази на прекия причинител, е ограничена до необходимите разходи за покриване на преките и непосредствени вреди от деликта. Разходите, които не са необходими, макар да са наложени от деликта, не подлежат на репариране по реда на чл. 45 ЗЗД. Делинквентът, респ.застрахователят на гражданската му отговорност, дължи обезщетяване единствено на необходимите разходи за поправяне на вредата, а разликата в стойностите между тях и действително направените остава за сметка на сторилия ги. В противен случай последният би се обогатил неоснователно. С оглед изложеното и на база заключението на в.л Митревска, въззивният съд е определил по реда на чл.162 ГПК необходимите за операцията и поставянето на очен имплант разходи на 2100 лева, в който размер искът е уважен.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са от значение за изхода на спора: „1/ Подлежи ли на репариране от делинквента, респ. от застрахователя му, претърпяната от пострадалото лице вреда, изразяваща се в направени от него разходи за лечението си в чужбина, каквото той е могъл да получи в страната на по-ниски цени?; 2/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка при формиране на решаващата си воля?” Позовава се на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно въпрос № 1 и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с въпрос № 2, като цитира следните актове: решение № 186/14.01.2016г. по гр.д.№ 5980/2014г. на І г.о. на ВКС, решение № 329/21.10.2016г. по гр.д.№ 2683/2015г. на І г.о. на ВКС, решение № 257/09.07.2012г. по гр.д.№ 890/2011г. на І г.о. на ВКС, решение № 287/01.02.2017г. по гр.д.№ 1798/2016г. на ІV г.о на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното:
Първият въпрос в изложението, е обусловил изхода на спора, но не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като не покрива допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона ( когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване, съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване ) и за развитие на правото (когато законите са непълни, неясни и противоречиви), като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В случая жалбоподателят не се позовава на съществуването на практика на съдилищата, която следва да бъде преодоляна, с оглед изменение на законодателството или на обществените условия. Същевременно, не е налице непълнота, неяснота или противоречие на правни норми, които следва да бъдат преодоляни, тъй като безспорно прието в теорията и практиката е, че при определяне на размера на вредите при деликт по чл.45 ЗЗД от значение е дали те са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая водещият извод на съда е, че не е било необходимо извършването на операцията в болница в чужбина, вместо в България, при условие че в страната има квалифицирани специалисти и клиники, в които се предлагат същите хирургични интервенции, при спазване на същия медицински стандарт, както в държавата на избора на ищеца. Не е отречено правото на избор на ищеца за лечение в чужбина, а правото му да търси репариране от делинквента, съответно от застрахователя му, на разходи, които не са необходими, тъй като същото по качество медицинско лечение може да се получи в България на многократно по – ниски цени.
Поставеният от касатора втори въпрос не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдържа в себе си оплакване за процесуални пропуски на съда, каквито не са установяват да са налице. Въззивният съд е обсъдил направените доводи и възражения от страните, както и събраните доказателства в съвкупност и е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Фактът, че касаторът не е съгласен с направените от съда въз основа на извършената преценка на доказателства фактически и правни изводи, не може да обуслови допускането на касационното обжалване. С оглед неосъществяване на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1659 от 02.04.2018г. по в.гр.д. № 1435/2018г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.