3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 11.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2228/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28018/28.02.2019 година на А. Ц. Н. от [населено място], заявена от процесуалния и представител адв. М. А. – САК срещу въззивно Решение Nо 7821 от 12.12.2018 год., постановено по гр.В.д. Nо 5085 /2018 година на СГС- IV-Б възз. с-в по чл. 344 ,ал.1 ГПК.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 323 512 от 26.01.2018 година постановено по гр.д. № 55314/2016 година на СРС – II ГО,64 с-в, с което е допусната съдебна делба на АПАРТАМЕНТ в [населено място],[жк]с площ от 67,95 кв.м. състоящ се от една стая, кухня, дневна и други сервизни помещения, ведно с прилежащите идеални части от сградата и правото на строеж върху държавна земя, между сестрите М. Ц. К. и А. Ц. Н., при равни права.
С касационната жалба и изложението към нея се поддържа довод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по причина на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по преценка на свидетелските показания при установяване на твърденията на съделителката А. Н., че липсва подлежаща на съдебна делба съсобственост, тъй като имотът е придобит от нея в изключителна собственост на основание давностно владение частта на другата съделителка.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 2 ГПК като очевидно неправилно, с довод че решаващият съд се е произнесъл в нарушение на закона, а съдебният акт е явно необоснован с оглед нарушените правила на формалната логика.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касацията – М. Ц. К. чрез адвокат И. Ю. – САК, с който отговор се излагат съображения, че не е налице визираното от касаторката основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Претендират се разноски по делото в размер на 800 лв. по представен списък на разноските по чл.80 ГПК (л.14 ) и Договор за правна защита и съдействие № 830708 от 05.04.2019 г.(л. 15).
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.2 ГПК и като съобрази ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал. 3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед предмета на делото – съдебна делба във фазата по допускането.
За да постанови решението по допускане на съдебната делба по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК, решаващия съд е приел, че страните (сестри и наследници по закон на общите наследодатели) са съсобственици в делбения имот, на основание наследствено парвоотношение, при равни права. Възражението на А. Ц., че е придобила имота на основание давностно владение – чл. 79 ал. 1 ЗС позовавайки се на разясненията по ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието за неоснователно от въззивния съд доколкото по делото не е установено, при условията на пълно и пряко доказване, че от м.октомври 2006 г., приживе на майката на страните, като съсобственик по наследство от покойния си баща и държател на дяловете на майка си и сестра си М., същата е променила намерението на осъществяваната фактическа власт и е започнала да свои имота само и единствено за себе си. Решаващият съд не е приел тезата, че чуждите права в имота са придобити по давност от А. Ц., след явно и необезпокоявано владение в продължение на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС срок от 10-години.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС намира:
Касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Очевидната неправилност като общо основание за допускане на касационното обжалване се формулира от касатора както в жалбата така и в изложението към нея, без да се сочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което и селекцията на касационния съд в случая следва да бъде извън приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.
Доводът на касатора, че въззивното решение е очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК не може да бъде споделен.
Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК като основание за преценка и евентуално служебно допускане на касационното обжалване е налице в хипотезите, когато в производството по селкция касационният съд констатира такова процесуално нарушение на правилата на въззивно обжалване и/или при постановяване на въззивното решение, които препятстват принципното съществуване на обжалвания въззивен съдебен акт. От посочената категория може да бъде направена констатацията за грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес.
Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от видимо нарушение на общите принципи на правото в степен, че законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила. В конкретния случай, не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение страда от тежък, очевиден порок, доколкото това решение е постановено (като валидно и процесуално допустимо) в съответствие на закона и практика на ВКС по приложението му.
Основните оплаквания с касационната жалба са насочени за неправилно и неточно приложение разпоредбата на чл. 79 3С, регламентираща фактическия състав на придобивната давност. Доколкото – видно от мотивите и диспозитива на съдебния акт, не може да се извлече видимо несъблюдаване на задължителните разяснения по ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС и/или по ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС (в която насока са релевираните оплаквания на касатора), то не може да се направи и извод за наличие на нарушения на закона които да обосноват извод за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт на въззивния съд.
По направеното искане на М. Ц. за присъждане на разноски за касационното производството: При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложеният Договор за правна защита и съдействие № 830708 от 05.04.2019 година на адв. И. Ю. – САК (л. 15) доказва размера на сумата, която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски, а именно в размер на 800 лв. ( осемстотин лева ).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА по касационната жалба вх. Nо 28018/28.02.2019 година на А. Ц. Н. от [населено място], заявена от процесуалния и представител адв. М. А. – САК срещу въззивно Решение Nо 7821 от 12.12.2018 год., постановено по гр.В.д. Nо 5085 /2018 година на СГС- IV-Б възз. с-в по чл. 344 ,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Ц. Н. от [населено място], жив. [улица], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Ц. К. от [населено място], жив. [жк], [жилищен адрес]0, ап. 45 с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 800 лв. (осем стотин лева) разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :