ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1742 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. и Х. С. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв.Ю. Г. от АК С. З. срещу решение № 508 от 22.12.2015 г, постановено по гр.дело № 1543/2015 г на Старозагорски окръжен съд, Първи граждански състав, с което след отмяна на решение № 438 от 21.8.2015 г, по гр.дело № 1414/2015 г на Казанлъшки районен съд касаторите, в качеството им на родители и законни представители на детето Б. Х. С. са осъдени да заплатят на А. А. К., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ю. И. А. още 3 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане-22.4.2015 г до окончателното плащане на сумата.Решението на първоинстанционния съд е потвърдено в останалата част, с която предявения иск по чл.45 от ЗЗД вр.чл.48 от ЗЗД е уважен до размера на сумата 5 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответницата по касационната жалба А. А. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депизоран чрез процесуалния й представител адв.С. К. от АК-П..Подържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно изаконосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Претендира разноски за настоящото инстанция в размер на 700 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата А. А. К. е майка и законен представител на родения на 6.12.2004 г Ю. И. А., а ответниците М. Д. М. и Х. С. М. са родители на родения на 26.1.2004 г Б. Х. С..На 22.4.15 г, двете деца /ученици в четвърти клас/ са били на занималня в ОУ „Ч.“ [населено място]. Около 16, 15 ч, Ю. отишъл да вземе дрехата си от закачалката, а Б. го хванал през кръста и го вдигнал. Ю. започнал да рита с крака във въздуха, а Б. го пуснал на земята.В резултат на падането Ю. получил счупване на лявата тазобедрена става.От представената по делото медицинска документация е установено, че Ю. е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология на болница „М.“ [населено място] на 23.4.2015 г, претърпял е операция и е изписан на 29.4.2015 г с диагноза „Субтрохантерна фрактура, закрито, синистра.От приетото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза е установено, че малолетният Ю. е получил сериозно счупване на лявата бедрена кост под трохантера, придружено с кръвонасядане в същата област.Това е довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за повече от тридесет дни.В момента на травмата, пострадалият е изпитал силни болки и страдания.През оздравителния период е ползвал помощни средства-патерици, което е придружено с всички неудобства, свързани с това.Оздравителният период при такъв вид счупване е определен от експерта на 10-12 месеца, но с оглед младата възраст на пациента може да протече и в по-кратък срок.Понастоящем детето няма болка в областта на счупването, има пълен обем движения в лявата тазобедрена става и може да посещава часовете по физическо възпитание.От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Б. е добър и прилежен ученик, но е прилагал подобни хватки и на други деца в училището, тъй като искал да стане кечист.Въз основа на така изложените факти въззивният съд е приел, че искът по чл.45 ал.1 ЗЗД вр.чл.48 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на сумата 8 000 лв.Непозволеното увреждане е настъпило в резултат на действията на малолетен, който по силата на закона е недееспособен.Съгласно нормата на чл.48 ал.1 от ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.Отговорността по чл.48 ал.1 от ЗЗД не е отговорност на децата, а на техните родители затова, че не са изпълнили задълженията си за тяхното възпитание и за осъществяване надзор над поведението им.Тази отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете.С посочената законова разпоредба родителите се стимулират към изпълнение на задълженията си, по възпитанието и контрола на децата.Ако тези задължения не са изпълнени добре, родителите ще отговарят за обезщетяване на вредите, причинени от техните деца.Прието е, че родителите отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и затова, че в един по–ранен период не са изпълнили своя дълг, по възпитанието му.Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане. Относно отговорността на училището е прието, че е право на увредения да избере към кого от солидарно отговорните да насочи претенцията си. След като в случая не е предявена претенция срещу училището, не следва да се обсъжда тази отговорност извън приложението на чл. 48, ал. 3 ЗЗД като основание за освобождаването от отговорност на родителите.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Подържа се, че материалноправните въпроси относно съотношението между отговорността по чл.47 ал.2 от ЗЗД и по чл.48 ал.3 от ЗЗД и следва ли родителите да отговарят за вредите, причинени от малолетните им деца, по време, когато надзора им е нормативно възложен за упражняване върху други лица-учители и възпитатели, са разрешени в противоречие с решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика : № 662 от 14.3.2011 г по гр.дело № 1565/2009 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение ; респ., че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закони и развитието на правото.
По заявените касационни основания.
С представеното по делото решение № 662 от 14.3.2011 г по гр.дело № 1565/2009 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение е прието, че в периода на пребиваване на детето в занималнята за неговите действия отговарят лицата, под чийто надзор е то, а не родителите, съгласно чл.47 ал.2 от ЗЗД, при положение, че не се касае за лошо възпитание на малолетното дете.В този смисъл е и направеното разграничение на отговорностите по чл.47 ал.2 от ЗЗд и чл.48 от ЗЗД.
Поставените въпроси са от значение за крайния изход на спора и са обусловили решаващите мотиви на съда, но те са разрешени като краен резултат в съответствие с цитираната задължителна практика.Въззивният съд е направил идентично разграничение на двете отговорности.Приел е,че по указание на родителите децата им са се намирали под контрола на възпитателя в занималнята, който е следвало да упражнява надзор, но самата отговорността за вредите, причинени от малолетния остава да тежи върху родителите на делинквента-ответници в настоящото производство именно защото те отговарят затова, че в един по–ранен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му.
Обстоятелството, че делинквентът се е намирал в занималнята, където е осъществено непозволеното увреждане не означава, че родителите му следва да бъдат освободени от отговорност и тя да бъде прехвърлена върху други лица.Преди деликта ответниците не са положили необходимите усилия за правилно възпитание на сина си и следва да носят отговорност за причинените от него вреди.Фактът, че Б. е имал добър успех в училище и се справял на ниво с учебните занимания не означава, че е бил възпитан по начин, да не вреди другиму, след като родителите му не са констатирали и овладяване желанието му да прилага и на други деца „хватки на кечист“.
Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото наличието на задължителна съдебна практика, цитирана в решението по чл.290 от ГПК, изключва възможността за приложение на това касационно основание.
С оглед изхода на спора касаторите дължат на ответницата, направените от нея разноски пред ВКС в размер на 700 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 508 от 22.12.2015 г, постановено по гр.дело № 1543/2015 г на Старозагорски окръжен съд, Първи граждански състав.
ОСЪЖДА М. Д. М. и Х. С. М. от [населено място] в качеството им на родители и законни представители на детето Б. Х. С. да заплатят на А. А. К., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ю. И. А. сумата 700 лв, представляващи разноски, сторени в това производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.