8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
[населено място] ,11,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на девети юни,през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1693 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма],за отмяна на определение № 23331/ 04.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 13 604 на СГС , І г.о. , с което е оставена без уважение подадената от същата страна частна жалба срещу разпореждане от 02.08.2013 год., постановено по гр.д.№ 23137 / 2013 год. на СРС ,123-ти състав,с което е върната подадена от страната срещу [фирма] / с настоящо наименование [фирма] / искова молба, с правно основание чл. 424 ГПК, за установяване несъществуване на вземане на ответника спрямо ищеца,за което [фирма] се е снабдило с влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д.№ 48554 / 2011 год. на СРС, 59 състав , за сума в размер на 19 835,53 лева.Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недопустимост на исковата молба ,като се твърди липса на мотиви, с извършеното незаконосъобразно според страната препращане към мотивите на първоинстанционното определение. Позовавайки се на мотивиране въззивното определение и с липса на доказателства за упражнено от страната право на възражение по чл.414 ГПК, срещу издадената в полза на ответното дружество заповед за изпълнение на парично задължение, [фирма] счита,че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.129 ал.2 ГПК, несанкционирано от въззивния съд, тъй като исковата молба не е била оставена без движение,до посочване от ищеца обстоятелства и доказателства относно така упражнено от същия право. Страната твърди и непроизнасяне по твърдението за наличие на „ ново обстоятелство „ и „ ново писмено доказателство „ – определение № 350 / 12.04.2013 год. по т.д.№ 6763/ 2012 год. на ВКС, ТК, І т.о. , чрез преценката му по същество спрямо предмета на спора.
Ответната страна – [фирма] / с предходно наименование [фирма] – оспорва частната жалба , поддържайки доводи за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на иска по чл. 424 ГПК – последните неотносими към предмета на настоящото производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С исковата молба,по реда на чл.424 ГПК,ищецът – настоящ жалбоподател оспорва вземане на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, без изрично твърдение дали същата е влязла в сила,вкл. въз основа на проведено успешно от кредитора исково производство по чл.422 ГПК. Заповедта е издадена въз основа на твърдение за дължимост на сумата от 19 835 лв. на основание чл.18 ал.4 от сключения между страните, изменен в тази му част с анекс , договор – като дължима обратно , в качеството й на платена в полза на [фирма] цена на стоки , подлежащи на връщане, поради нереализирането им чрез продажба от ответника [фирма] .Първоначалното предаване на стоките, на основание покупко-продажба с продавач ищеца – настоящ жалбоподател и купувач – ответното дружество, е обективирано в 24 фактури . Въз основа на същите тези фактури, вземане в идентичен размер , предходно на подаване заявлението по чл.410 ГПК от [фирма] , е било заявено от [фирма] , също по реда на чл.410 ГПК, но като вземане от цената на същите стоки. Изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение в полза на [фирма] , за сумата от 19 835 лв.- дължима цена на стоки, продадени с преждепосочените фактури , е стабилизирана с определение № 350 / 12.04.2013 год. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д.№ 763/2012 год., с което не е допуснато касационно обжалване на постановеното, по предявен от настоящият жалбоподател иск по чл.422 ГПК за същото вземане,въззивно решение,потвърдило първоинстанционното решение за уважаването на иска .По същество страната е посочила това определение на ВКС като „ ново обстоятелство „ и същевременно като „ ново писмено доказателство „, по смисъла на чл.424 ГПК, за разглеждането на предявения на това основание иск за установяване несъществуването на вземането на ответното дружество срещу ищеца, за сумата от 19 835 лева. .
За да върне исковата молба, първоинстанционният съд се е позовал на различното правно основание за претендирането от всяка от страните на една и съща сума, макар по едно и също правоотношение възникнало между същите , поради което инстанционното произнасяне по основателността на едната претенция ,вкл. в предходната й – по допустимост – фаза на касационното производство , не е от естество да съставлява „ ново обстоятелство „ или „ ново писмено доказателство „ по смисъла на чл.424 ГПК, като неотносимо към предмета на гр.д.№ 48554 / 2011 год. на СРС, 59 състав / делото , по което е уважена заповедта за изпълнение по подаденото от [фирма] заявление по реда на чл. 410 ГПК /. Въззивният състав е споделил и препратил, при условията на чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение, като действително е коментирал неустановимост от представените по делото доказателства , дали заповедта за незабавно изпълнение в полза на [фирма] / понастоящем [фирма] / е била съобшена на [фирма] , респ. подало ли е дружеството възражение по реда на чл.414 ГПК. Последното, обаче, е било единствено с оглед указване на жалбоподателя надлежната му защита и в мотивиране недопустимост на иска по чл.424 ГПК , поради липса на правен интерес , ако редът за атакуване по чл. 414 вр. с чл.422 ГПК и за същата заповед не се явява изчерпан . В този смисъл, въззивният съд е навел съпътстващо, евентуално основание за недопустимост на иска, поради липса на доказателства за влязла в сила заповед за изпълнение, вземането на противната страна по която отрича с предявяването на иска.Впрочем, по това обстоятелство жалбоподателят представя доказателство за уведомяването си при условията на чл.50 ал.2 ГПК на 04.01.2012 година , не и подадено възражение по чл.414 ГПК в срок след тази дата. На настоящия състав е и служебно известно неуспешно развилото се за жалбоподателя производство по чл.423 ГПК,основано на нередовно уведомяване за заповедта за изпълнение .
В обосноваване на касационното обжалване жалбоподателят не поставя конкретен правен въпрос, най – общо сочейки за „съществени” въпроси относно „ допустимостта на иска по чл.424 ГПК„, по „приложимостта на хипотезата на чл.129 ал.2 ГПК в производство по иск с правно основание чл.424 ГПК„,дали „ наличието на идентичност на писмените доказателства /фактури / въз основа на които се претендира идентична парична престация по две съдебни производства , е достатъчно основание за определяне предмета на делата като идентичен, какъв е начина за констатиране на идентичност на факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции и достатъчно ли е позоваване само на твърденията на страните или е необходимо извършване проверка и анализ от съда „.Поставят се и процесуалноправните въпроси „ какви са правомощията и границите при произнасяне на въззивната инстанция в производството по реда на чл.274 и сл.ГПК „ , „ липсата на елементарен анализ на фактите , обстоятелствата и доказателствата , относими към конкретния спор, достатъчно основание ли е да се приеме, че липсват мотиви на съдебния акт и последното предпоставя ли отмяната му „. Всички въпроси са зададени в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,без надлежно обосноваване в съответствие с изискването на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , както и неконкретизирано по отделните въпроси – и в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , със следните съдебни актове : определение от 16.07.2013 год. по гр.д.№ 28949 / 2013 год. на СРС, І г.о. ,41 състав / неустановено да е влязло в сила / , определение от 23.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 12 327 / 2013 год. на СГС , с което между същите страни и при идентичност на обстоятелствата , но за вземания по други фактури, е отменено определение на първоинстанционния съд , за връщане исковата молба като недопустима ; определение № 265 / 27.09.2013 год. по т.д.№ 3298 / 2013 год. на ВКС, І т.о. и определение № 122 / 14.05.2013 год. по т.д.№ 2034/2013 год. на ВКС, ІІ т.о.,постановени в производства по чл. 303 ал.1 ГПК.
Така формулираните въпроси са неконкретизирани в определен аспект на търсен отговор по приложението на процесуалноправна норма и са относими към преценка на правилността на съдопроизводствените действия, осъществима едва след допускане на касационното обжалване и на основания, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК.Дори да биха били обосновани като правен въпрос, с предмет приложение на процесуална норма ,предпоставила формиране решението на съда , същите са неотносими към решаващия мотив на въззивното определение, по същество препращащ към този на първоинсанционния съд : че соченото определение на ВКС – по допустимостта на касационно производство с предмет въззивното решение, постановено по предявен иск между същите страни , но на различно правно основание от това, за което и по искане на противната страна е издадена и очевидно влязла в сила тук атакуваната заповед за изпълнение на парично вземане, в същия размер – е от естество / има характеристиката / да съставлява относимо към предмета на заповедното производство, приключило в полза на ответника , „ ново обстоятелство „ и „ ново писмено доказателство „. В този смисъл, фрагментарно очертания евентуален предмет на правен въпрос / достатъчно основание за недопускане касационното обжалване / не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС . Както се посочи по-горе, липсата на доказателства за уведомяване ищеца за издадената в полза на ответника заповед за изпълнение , респ. за подадено от същия възражение по реда на чл.414 ГПК, не е коментирано от съда в аспект на непълнота на молбата по чл.424 ГПК, с оглед правната квалификация на спора и релевантната за постановяване на решение фактическа обстановка,а само в евентуалност – като допълнителен довод за недопустимост,поради липса на правен интерес , предвид възможна защита по реда на чл. 422 вр. с чл.414 ГПК – очевидно несъстоятелен с оглед представените с настоящата частна жалба доказателства . Този довод , обаче, като евентуален , не обуславя различен правен изход на спора от очертания в първоинстанционното определение, споделено от въззивния съд . Тъй като не се сочи друго съществено процесуално нарушение на въззивния съд , свързано с упражняване на правомощия – извън това по констатиране нередовност на исковата молба , респ. немотивиране – последното несподелимо предвид изричното препращане по реда на чл. 272 ГПК , а и по начало представляващо основание за преценка на правилността на определението, не и основание за допускане на касационното обжалване – ирелевантни спрямо формираните решаващи мотиви на въззивното определение са абстрактно посочените въпроси „ по допустимостта на иска по чл.424 ГПК „ , „ за правомощията на въззивния съд и границите им при произнасянето му по иск с правно основание чл.424 ГПК „ , за „ липсата на елементарен анализ на фактите и обстоятелствата като аналогична на липса на мотиви „ . Жалбоподателят акцентира на неразглеждане по същество съдъжанието на визираното определение № 350 / 12.04.2013 год. по т.д.№ 763 / 2012 год. на ВКС, І т.о. , т.е. със съдържанието му на „ ново обстоятелство „ и „ ново писмено доказателство „ по смисъла на чл. 424 ГПК и за изхода на правния спор, но не съобразява , че проверката на въззивния съд се е ограничила до допустимост ,т.е. съставлява преценка доколко един съдебен акт / независимо от съдържанието му /, регулиращ правоотношение между страните , с предмет вземане в идентичен размер , но на различно правно основание , може да се противопостави и промени регулирането на същото правоотношение , но на друго правно основание, заявено от противната страна , постановено с друг съдебен акт, макар неползващ се със сила на пресъдено нещо / заповед за незабавно изпълнение /. Съдът е изходил от формалната характеристика на соченото „ обстоятелство „ , респ. „ доказателство „ , още повече , че аналогично на съдебната практика по чл.303 ал.1 т.1 ГПК,респ. чл. 240 ал.2 ГПК , чието основание чл.424 ГПК формално възпроизвежда, между обстоятелство и доказателство не може да съществува идентичност. Новото обстоятелство предпоставя наличието на факт, съществувал към момента на постановяване на атакуваното решение / в случая заповедта за изпълнение / , за който страната не е била в известност и не би могла да узнае,полагайки добросъвестна грижа, но който е от значение за изхода на спора. Този факт, обаче , същата би следвало да предяви с възражение по чл.414 ГПК и да защитава в евентуално производство по чл.422 ГПК ,предявимо от кредитора [фирма]. Не се касае за противопоставимост на несъобразен факт, а на тълкуване предмета на договора между страните и поетите със същия насрещни права и задължения, т.е. до правни доводи, предявими в преждепосоченото производство, като специален способ за защита . „ Доказателство „ по смисъла на чл.424 ГПК би било „ писмено доказателство „ – съществуващо или новосъздадено,но по твърдяно в хода на производството, в което е постановен атакуваният акт, обстоятелство относимо към предмета на спора ,с което доказателство страната не е могла да се снабди своевременно,но не поради проявена от нея небрежност. Следователно, соченото определение на ВКС е неприравнимо на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл.4224 ГПК , тъй като постановява различни правни последици на развилото се между страните правоотношение / от тези по заповедта за изпълнение в полза на ответника /, но на базата на предмета на договора. Не се касае за факт,а за разрешен със сила на пресъдено нещо спор между страните, нито за „ писмено доказателство „ обвързано с твърдение за факт,надлежно релевиран в производството по което е постановен атакувания акт и конкретно по предмета на това производство – дължи ли се връщане на цената , на основание чл.18 ал.4 от сключения между страните договор .Както се посочи по-горе, защитата на ищеца е била в оспорване наличието на основание за връщане на вещите , съгласно клаузите на сключения договор, като правен довод противопоставимо в производство по чл.422 вр. с чл.414 ГПК. Очевидно е , че по силата на един и същ договор, вкл. едни и същи престации, материализирани в едни и същи фактури, всяка от страните е поддържала, респ.снабдила се с изпълнителен титул на различно основание. Последното, обаче, не кореспондира с естеството на изискуемото по чл.424 ГПК „ ново обстоятелство „ или „ ново писмено доказателство „ , което следва да обуславя извод за несъществуване на вземането, на соченото от противната страна правно основание. При споделяне тълкуването на жалбоподателя, реципрочна на настоящата претенция би следвало да може да предяви и противната страна, но за отмяна на влязлото в сила съдебно решение в полза на настоящия ищец ,което е в потвърждение на несъстоятелността на тезата .
Липсата на релевантен правен въпрос прави невъзможно произнасянето по допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.По начало, формалното позоваване на третата хипотеза н е удовлетворява изискването за обосноваване на допълнителен селективен критерий , в съответствие с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Липсва посочен акт – решение на касационна инстанция, постановено по реда на чл.290 ГПК или определение – по реда на чл. 274 ал.3 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика, по смисъла на т.2 на преждепосоченото Тълкувателно решение. Не формират казуална съдебна практика по чл.280 т.2 ГПК невлезлите в сила актове на съдилищата, което обстоятелство не се установява за първото от изброените по-горе определения. Постановените, идентични по съдържание, определения на ВКС по молби за отмяна по реда на чл. 303 ал.1 ГПК, срещу издадени заповеди за изпълнение, не обуславят предметен идентитет с настоящото производство, позволяващ извод за противоречиво разрешаване на идентичен правен въпрос. Предмет на същите е искане за отмяна на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК – поради ненадлежно връчена заповед за изпълнение на длъжника – / определение на настоящия състав № 265 от 27.09.2013 год. по т.д.№ 3298 / 2013 год. и определение № 122 / 04.05.2013 год. по т.д.№ 2034 / 2013 год. на ВКС , ІІ т.о. / .Във второто определение е сочено основание за отмяната и по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК. Липсата на мотиви относно обстоятелствата,обосноваващи същото основание, не предоставя възможност за правен извод, във връзка с предмета на настоящото производство . Определение на СГС по гр.д.№ 12 327 / 2013 год. , макар фактологично да възпроизвежда идентични на настоящите обстоятелствена част и петитум, не е постановено в смисъл на споделена допустимост на иск по реда на чл.424 ГПК .Съдът е счел, че самата искова молба е нередовна, поради което и първоинстанционният съд, върнал същата , не е имал възможност да прецени допустимостта на иска . Липсват мотиви по същество относно допустимостта на такъв иск в аналогична на настоящата хипотеза .
Превратно страната сочи, че с определение на настоящия състав № 265 от 27.09.2013 год. по т.д.№ 3298 / 2013 год му е указан настоящия ред за защита . В същото, в аргумент към извода за неприложимостта на института на отмяната , се сочи специалната искова защита по чл. 424 ГПК, но само при обстоятелства, идентични на тези, обуславящи основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК , но не е обоснован извод, че естеството на такива „обстоятелства „ и „ доказателства „ има тук визираното съдебно определение на касационната инстанция .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23331 от 04.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 13 604 на СГС , І г.о..
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.8 ГПК , да заплати на [фирма] разноски в размер на 282,24 лв. , съгласно чл. 7 ал.2 т.4 вр. с чл. 7 ал.1 т.7 Нааредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :