О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 19.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4042 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 1900/15.03.2013г. по гр.д.№ 15465/2012г. на СГС е отменено решение от 23.02.3012г. по гр.д.№ 15811/2007г. на Софийски РС в частта, с която са отхвърлени предявените от С. И. К. срещу [фирма] иск по чл. 108 и чл. 109 ЗС и в частта, с която ищецът по тези искове е осъден да заплати разноски в размер на 300 лв. и вместо това [фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС владението на С. И. К. върху УПИ І-209 с площ 924 кв.м., находящ се в [населено място], м. „Малинова долина-изток” кв. 132 с административен адрес [улица] на основание чл. 109 ЗС да премахне оградата от телена мрежа, поставена около същия УПИ…. На основание чл. 431, ал.2 ГПК /отм/: е отменен констативен нот. акт № 25 от 01.02.20005г., с който „И. – 20000” е признат за собственик на описания имот. В останалата част, с която е отхвърлен установителния иск за собственост на главно встъпилото лице РПК „М.”[ЕИК] против първоначалните страни на основание чл. 2, ал.3 ЗОС /първоначална редакция/: и на основание придобивна давност за същия имот, решението на РС е оставено в сила..
Касационни жалби са постъпили от главно встъпилото лице РПК „М.” и [фирма]
[фирма] обжалва решението в частта, в която против него са уважени иска по чл. 108 ЗС и иска по чл. 109 ЗС. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като съдът се е произнесъл относно порочността на апорта без да е сезиран с инцидентен иск за това и поради това не е имал право да отменя и констативния нот. акт, Счита, че неправилно е прието, че апорта не е произвел действие, а е отрекъл и възможността да се придобие по давност имота като добросъвестен владелец на основание апорт.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК [фирма] е формулирало следните въпроси: 1допустимо ли е съдът да се произнася по реда на инцидентния контрол по въпроси за законосъобразността на вписването в търговския регистър и може ли в този случай да отмени констативен нот акт за апортирания имот. 2.може ли да се приеме, че апорта не е породил вещно действие, ако вписването му не е прогласено за нищожно, 3.ако няма вещно прехвърлителен ефект апорта годно основание ли е за кратката придобивна давност,
Касационна жалба е подадена и от главно встъпилото лице РПК „М.” с оплакване за недопустимост на решението поради това, че съдът е приел, че първоначалния ищец С. И. К. е станал собственик на основание чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ без преди това да е проведена административната процедура по чл. 6 от ЗОСОИ, за неправилност на решението поради това, че е прието, че кооперацията не може да придобие терена на основание чл. 2, ал.3 /отм/ от ЗОС, за допуснати процесуални нарушение при прилагане на нормата на чл. 136 ГПК и при събиране на доказателства служебно и за необоснованост на извода че не е доказана идентичността на претендирания от него имот и доказателствата за собственост, на които се позовава, за необоснованост на извода, че кооперацията не е доказала, че е изградила сградите в имота и че не е станала собственик и на евентуално наведеното основание за това – придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. подведомствен ли е спора на съда ако ищеца е следвало да заяви претенцията си по чл. 6 от ЗОСОИ, 2.какви доказателства са допустими за установяване предпоставките на чл. 2, ал.3 / отм/ ЗОС, 3. ако е прехвърлено търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ, но решението на ЮЛ за това е да не се прехвърлят някои имоти, като част от имуществото, те прехвърлени ли са, като се съобрази и това, че те не са оценявани.
Ответникът по касация С. И. К. оспорва допускането до касация и по двете жалби тъй като формулираните въпроси не определят крайния извод и съдът се е съобразил с практиката.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата на главновстъпиото лице.
РПК „М.” оспорва жалбата на [фирма]
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Със записка за вписване № 201/14.06.1929г. е вписан нотариален акт № 43/25.04.1921г. за делба на имотите, останали в наследство от Т. В., по силата на която М. Т. А. е получила 2/7 части от нива в м. „Б. път” с граници Б. шосе С договор от 09.11.1923г. тя продава на С. И. К., на когото ищеца е един от наследниците 1/3 ид.ч. от всички имоти, придобити от нея по делбата. С договор за делба от 31.12.1955г. е извършена делба на имотите, останали в наследство от М. Т. А., по която Е. К. придобива в дял по т. 1-5 ливада от 8,125 дка. От заключението на СТЕ с в.л. Ц. се установява, че този имот по договорът за делба е идентичен с описания в първоначалната искова молба имот. Констатациите на експерта не са оспорени и оборени.С н.а. № 74/26.12.1974г. Е. К. /по мъж С./ К. дарява внука си С. И. К. с ? ид.ч. от дворно место от 1090 кв.м., съставляващо парцел ІХ-3479 от кв. 3 по плана на [населено място],[жк]вилна зона ІV. Дарителката Е. К. не е влизала в ТКЗС и дарения парцел не е включван в блок на ТКЗС съгласно у-ние № 3501/29.11.1974г. По плана от 1950 г. имот 3479 е записан на името на Ц. /С./ И. К.. По регулационния план от 1958г. имот 3479 е отреден за американски колеж, но не е засегнат от това мероприятие. По регулационния план, одобрен на 18.04.1960 г. терена на процесния имот е отреден „за снабдителен пункт”.Парцел ІХ-3479 е идентичен с парцел І-209 кв. 132 по сега действащия план. В него има три постройки 1/ голяма сграда от 160 кв.м. тип павилион „В.” на бетонова основа със съндвич панели със стъкла и ламаринен покрив, състояща се от две помещения. В първото е настанен художник със заповед от 09.04.1998г., а във второто по-малко помещение с площ 42 кв.м., ползвано от фирма на газови уредби. В имота попада и автобусна спирка и метален гараж. По кадастралния план от 1995г. собственик на имота е посочен СГНС. Съставен е акт за частна общинска собственост № 272/17.02.1998г., в който като бивш собственик е вписана общината. С решение № 23 от 11.01.1999г. на Столичен общински съвет имота е предаден на [фирма]. Увеличен е капитала на дружеството със стойността на апортирани недвижими имоти, между които и процесния парцел І-209. Имота е предаден на дружеството с приемо-предавателен протокол от 29.01.1999г. То е преобразувано в [фирма], което е признато за собственик на процесния имот с констативен н.а. № 25/01.02.2005г. Преобразувано е в [фирма], а след това в [фирма]. Дружеството отдава под наем ателието и магазина в имота, плаща данъци.
Главно встъпилото лице РПК „М.” е образувана чрез отделяне от НПК „Н.” през 1987г. и с разделителен протокол 6/23.02.1987г. е получила обект 769 – „хранителни стоки-Вилите-Дървеница”, който кооперацията е отдавала под наем. Тя е отдавала под наем и атилие и павилион. На 14.08.2006г. е вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие на РПК”М.” като съвкупност на права, задължения и фактически отношения на [фирма] с договор от 17.07.2006г., видно от удостоверение за актуално състояние на л. 291 от делото на РС.
Въззивния съд е приел, че процесния имот І-209 е идентичен с част от имота, получен по делбата от 1955г. от Е. К.. Прието е, че тя и наследниците й не са изгубили правото на собственост, защото ответника и главно встъпилото лице не са го придобили на твърдяните от тях основания. Ищецът е един от наследниците й и като собственик на идеална част от имота може да иска ревандикацията му и да предявява негаторен иск против всяко трето лице, което го държи. Решението на общинския съвет за апортиране на недвижими имоти не е вписано в търговския регистър като апортна вноска, а с решение за увеличаване на капитала по чл. 140, ал.4 ТЗ, а и защото общината също не установява придобивно основание Затова е прието, че имота е останал собственост на ищеца и сънаследниците му. Преценено е за неоснователно твърдението на РПК”М.”, че е придобила правото на собственост на основание чл. 2, ал.3 от ЗОС /първоначална редакция/ тъй като имота не е бил общинска собственост и не е доказано, че тя, респективно праводателя и РПК „Н.” го е строила. За неоснователни са преценени и възраженията на дружеството и кооперацията за придобивна давност. Кооперацията е поискала деактуване на терена през 2007г, като бъде обособен терен за обекта и на основание чл. 2, ал.3 ЗОС, респективно пар. 27 ЗК, което сочи на липса на анимус за придобиване по давност. Прието е, че и дружеството не е владяло имота, а е отдавало само малка част от сграда в него от 1999г., а иска е предявен на 09.07.2007г. Поради това, че не е вписан апот на недвижимия имот не е налице основание за добросъвестно владение.
По въпросите, поставени от [фирма].
Първия въпрос – допустимо ли е съдът да се произнася по реда на инцидентния контрол по въпроси за законосъобразността на вписването в търговския регистър и може ли в този случай да отмени констативен нот акт за апортирания имот е поставен некоректно. Апортирането на недвижим имот в капиталово дружество е деривативно придобивно основание дори да се касае за държавен, или общински имот, за който е бил приложим специален ред по чл. 2, ал. 2 от приетата със 179-то ПМС от 13.ІХ.1991 г. Наредба за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски д-ва с държавно имущество: за предварително осчетоводяване на резултатите от извършената по реда на ЗСч инвентаризация относно фактическа наличност на „активите в натурално и стойностно изражение”, и да се приеме, че този специален ред дерогират общите норми на чл. 72 и 73 от ТЗ. В този смисъл виж Р № 177/24.02.2011г. на ТК, І гр.о./ Тъй като общината не е придобила правото на собственост върху процесния имот, защото той не е стар общински имот, тя не е могла да го внесе като апорт в капитала на търговското дружество. Когато е апортиран чужд имот, действа принципа, че никой не може да прехвърли това, което не притежава. Вписването на апорта има конститутивно действие относно придобиването правата от дружеството, но тъй като това е деривативен способ за придобиване, действителния собственик може да защити правата си чрез иск против дружеството. Затова е без значение както първия въпрос, така и следващия въпрос – „може ли да се приеме, че апорта не е породил вещно действие, ако вписването му не е прогласено за нищожно,
Тъй като не е извършено същинско вписване на апорт, а само увеличение на капитала и дружеството е получило владението на имота на основание приемо-предавателен протокол, съставен на основане решението на общински съвет за това не е налице годно основание за начало на добросъвестно владение. Затова не следва да се допуска касация и по въпроса „ако няма вещно прехвърлителен ефект апорта годно основание ли е за кратката придобивна давност”,
По въпросите, поставени от РПК”М.”.
Твърдението за недопустимост на решението поради това, че спора не е бил подведомствен на съда не е вероятно основателно. Следва да се отбележи, че инстанцииите по същество не са разглеждали легитимацията на ищеца К. на основание реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Дори обаче да се приеме това основание, в хипотезата на възстановяване по ЗОСОНИ не е необходимо предварително да е имало административна процедура. С Р 86 от 15.06.2011г. по гр.д.№ 722/2010г. на ІІ гр.о., и Р № 476/09.12.11г. по гр.д.№ 1608/2010г.І гр.о. е прието, че възстановяването на собствеността върху имоти отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред се извършва при наличие на общите предпоставки на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, а именно: имотът да е бил собственост на лицето, което претендира реституция, съответно на неговите наследници, да е отнет по посочените в закона нормативни актове и начин, да се намира в собственост на държавата, общините и обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, както и бившите собственици, или наследниците им да не са били обезщетени. В този смисъл са мотивите в ТР № 6/2006г. на ОСГК, т. 1 и 3. Макар нормата да е в Закона за обезщетяване на собствениците на отчуждени имоти, тя предвижда “реално” възстановяване на собствеността върху терена, върху който е реализирано незаконното строителство, а не обезщетяване.
По втория въпрос – какви доказателства са допустими за установяване предпоставките на чл. 2, ал.3 / отм/ ЗОС, съдебната практика приема, че са допустими всякакви доказателства. Искът на главно встъпилата кооперация на първото наведено основание за придобиване правото на собственост – чл.2, ал.3 ЗОС е отхвърлен защото то е приложимо само за имоти, които са общинска собственост, а както вече се посочи, процесния имот не е бил общинска собственост. Той е записан като такъв едва по плана от 1995г. и е актуван през 1995г. като стар общински имот, какъвто не се установява да е бил. Затова отговорът на този въпрос не определя изхода от спора и не е основание за допускане до касационно обжалване.
По третия въпрос по делото е установено, че с договор от 17.07.2006г. е прехвърлено търговското предприятие на кооперацията като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ако процесния имот е бил част от търговското предприятие на кооперацията, той е прехвърлен на трето лице. Не е вписано изключване на имущество от търговското предприятие, а не отразените вписвания не могат да се противопоставят на третите лица. Затова въпросът „ако е прехвърлено търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ, но решението на ЮЛ за това е да не се прехвърлят някои имоти, като част от имуществото, те прехвърлени ли са, като се съобрази и това, че те не са оценявани” е неотносим към крайния изход от спора.
По изложените съображения и по въпросите, формулирани в двете касационни жалби не следва да се допуска касационно обжалване. Ответникът по двете касационни жалби претендира разноски, но не доказва да е направил такива за това производство.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1900/15.03.2013г. по гр.д.№ 15465/2012г. на Софийски градски съд по касационни жалби, подадени от РПК „М.” и [фирма]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: