1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София, 02.08.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1383 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. М. В. срещу определение № 106 от 21.03.2017г. по ч. т. дело № 144/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 833 от 30.12.2016г. по т. дело № 20165100900028/2016 /погрешно посочено дело т. д. № 646/2016/ на Окръжен съд Кърджали. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прекратено производството по т. дело № 28/2016г. на Окръжен съд Кърджали поради недопустимост на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск и исковата молба заедно с приложенията е върната на ищцовото дружество.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че исковата претенция е недопустима, тъй като в ЗОЗ не е предвидена възможност за отмяна на предприетите от заложния кредитор действия върху изпълнение върху заложеното имущество. Излага съображения, че липсата на материалноправни предпоставки за преминаване към изпълнение по реда на ЗОЗ предпоставя допустим в защита на длъжника по изпълнението отрицателен установителен иск за право с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 ГПК във връзка с чл. 36 ЗОЗ, а не иск за факти по чл. 124, ал. 4 ГПК. Частният жалбоподател развива доводи за допуснатите от заложния кредитор нарушения при извършването на продажбата. Излага съображения, че съдът не се е произнесъл по наведените фактически твърдения, а е обсъдил ирелевантни за правилното решение на спора факти, като не е разгледал обстоятелствата, обосноваващи искането за отричане със сила на присъдено нещо на твърдяното от банката заложно право по продажба на имуществото, респективно по отношение на липсата на материалноправни предпоставки за преминаване към изпълнение по реда на ЗОЗ. В приложеното към частната касационна жалба изложение отново развива горепосочените доводи и поддържа, че обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 1/04.01.2013г. по ч. т. д. № 728/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 404/11.06.2013г. по ч. т. д. № 1762/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 735/03.12.2008г. по т. д. № 381/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 720/27.07.2010г. по ч. т. д. № 436/2012г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. А. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че частният жалбоподател не е изложил точно и мотивирано касационните основания. Излага и съображения за неоснователнност на касационната жалба по същество, поради което моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение, евентуално същото да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че предявеният иск от [фирма] срещу [фирма] е за отмяна като незаконосъобразни предприетите от [фирма] действия по продажба чрез публична продан от 25.07.2016г. до 28.09.2016г. на поземлен имот, който е подробно индивидуализиран в исковата молба. За да потвърди определението за прекратяване на производството, съдебният състав е приел, че исковата претенция е недопустима. Изложил е съображения, че предявяване на иск, с който се упражняват потестативни права съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК е възможно само в изрично посочените случаи, като в ЗОЗ не е предивена възможност за отмяна на предприети от заложния кредитор действия върху изпълнение върху заложеното имущество. Приел е, че не е налице хипотезата на чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението чрез иск от страна на длъжника, тъй като посочената разпоредба се отнася до защита срещу общото индивидуално изпълнително производство по реда на ГПК и не намира приложение при специалното изпълнение по реда на ЗОЗ. Поради това е направил извод, че първоинстанционният съд не е обсъдил ирелевантни за правния спор обстоятелства.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора/частния жалбоподател и сочените от него в касационната, респективно частната касационна жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението/определението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не се квалифицира като основания за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото. Направените оплаквания в частната касационна жалба и изложението към нея представляват касационни основания за незаконосъобразност на определението и са от значение за правилността на обжалвания въззивен съдебен акт във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П.. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 106 от 21.03.2017г. по ч. т. дело № 144/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.