4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1069/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№454
гр.София,20.06. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1069/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решението на Бургаски апелативен съд № 55/14.07.2011 год., постановено по в.гр.дело № 135/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд № 4/10.02.2010 год. по гр.дело № 106/2010 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на ищеца Х. И. К. сумата 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, а на ищцата Щ. Н. К. – сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на смъртта на дъщеря им Н. Х. К., настъпила при ПТП на 03.08.2006 год. по вина на водача на МПС Х. И., чийто застраховател по застраховка „гражданска отговорност” е ответника.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че правото на деликтно обезщетение и правото на пряк иск срещу застрахователя макар и да имат общ произход не са кумулативни, а са винаги в съотношение на евентуалност. В тази връзка, присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предявените от ищците граждански искове срещу делинквента по НХОД 664/2006 год. на ОС-Сливен и ВНОХД № 23/2007 год. на АС-Бургас препятствува възможността да претендират същите вреди и от застрахователя, тъй като правото на обезщетяване вече е упражнено срещу прекия причинител.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по съществения правен въпрос дали разглеждането и уважаването на иск на деликтно основание срещу прекия причинител представлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск за обезщетение срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Излага доводи, че така поставения въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, позовавайки се на ППВС № 7/1977 год. на ВС и решение № 82/07.07.2009 год. по т.дело № 28/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответниците по касационната жалба Х. И. К. и Щ. Н. К. – двамата със съдебен адрес в [населено място] не ангажират становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционото решение, с което е осъден застрахователят на делинквента да заплати на родителите на починалата при ПТП Н. К. обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди от загубата на дъщеря им. Изложени са съображения, че постановеното решение е допустимо, че претенциите на ищците са основателни и с оглед събраните по делото доказателства, присъденият размер на обезщетенията е определен в съответствие с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. Прието е за неоснователно и недоказано искането за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалата, което твърдение се опровергава от данните по делото и заключението на комплексната съдебномедицинска и авто-техническа експертиза. Направен е извода, че неоснователно ответникът е отказал да заплати дължимото обезщетение без да изложи никакви мотиви за отказа си в писмото си от 05.08.2008 год.
При тези данни поставените от касатора правни въпроси, свързани с допустимостта и евентуалната основателност на предявените искове, са релевантни за изхода на спора. По тези въпроси, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на задължителна практика на ВКС, обобщена в ТР № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, с което са преодоляни евентуални противоречия в съдебната практика. Съгласно цитираното тълкувателно решение, при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Право на избор на увредения е от кого да иска репариране на претърпените от него вреди и двата иска са допустими дори когато деликтното обезщетение е платено. Плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД е без значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. Погасяването на материалното право за пострадалия настъпва едва с реалното обезщетяване на вредите – т.е. с фактическото изплащане на дължимото обезщетение. Същото разрешение е възприето и в хипотезата на извършено частично плащане от делинквента, тъй като увреденият винаги има интерес да претендира разликата до пълния размер на щетите от застрахователя, като преценката за основателност на иска срещу него е конкретна с оглед рамките на определения максимален лимит по застрахователната полица на застраховка „гражданска отговорност”. В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, съобразявайки я с данните по конкретното дело, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. С упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратно, като изборът на предпочетен ответник както и процесуалната възможност за съединяването на исковете за съвместно разглеждане е предоставен на носителя на субективното право.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 55/14.07.2011 год., постановено по в.гр.дело № 135/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ