О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 454/20.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 587 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1304/ 30.10.2016 г. по гр. д. № 1428/ 2016 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2059/ 26.05.2016 г. по гр. д. № 10692/ 2014 г. на Варненски районен съд:
· признава за установено по отношение на И. П. Г. и на Т. П. А., че К. Я. Х., Е. И. С. и И. Б. Б. не са собственици на един поземлен имот в землището на [населено място], общ. А., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя констативен нотариален акт № 200/ 26.03.2007 г. по отношение на признатото право на собственост на К. Х. върху 494-те кв. м. и
· отхвърля исковете да се признае за установено по отношение на К. Я. Х., Е. И. С. и И. Б. Б., че И. П. Г. и Т. П. А. не са собственици на същия имот.
Решението се обжалва от К. Х., Е. С. и И. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата валидност, евентуално – допустимост по въпросите:
1. Нищожно, евентуално – недопустимо ли е съдебното решение, постановено от състав, който не е формиран по предвидения в чл. 9 ЗСВ ред? и
2. Нищожно, евентуално – недопустимо ли е съдебното решение, с което в рамките на едно производство и за един имот са разгледани по същество отрицателни установителни искове от ищеца срещу ответника и обратно?
Касаторите искат въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. Възможно ли е да се вписват и доказват претенции за собственост в П. на лица с реституционни претенции при липса на писмени доказателства за собствеността на наследодателите им и липсата на планове от периода преди кооперирането на земята поредством „анкета“ за установяване на старите имоти и изработване на план за „стари имотни граници“, при условие, че за такива имоти вече са налице придобили собствеността правоимащи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с оценителни протоколи, с решения на съдилищата по административни производства, със заповеди за заплащане на земята по сметка на съответната община и снабдени с констативни нотариални актове за собственост и при условие, че не е имало никога план на имотните граници към момента на коопериране на земята, претендирана за реституция и не са налице данни за одържавяване на същата, съгласно съдебно-техническа експертиза и други доказателства по заведен отрицателен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от лицата, претендиращи реституция към собственика, придобил имота като правоимащ с приключила процедура по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
2. Кога е началният момент на придобивната давност върху имот, закупен от ползвател по § 4 от ПЗР, при условие, че към момента на закупуването към конкретния имот няма заявени реституционни претенции, а такива се установяват по силата на „анкета“ за „установяване на стари граници“ към 1942 върху претендиран за реституция имот, дали към момента на заплащането на имота и придобиването на собствеността от правоимащия ползвател или от момента, в който се определят кръга лица с реституционни претенции след извършване на „анкетата“ за П., извършено в период след описаните действия по придобиване на собствеността от ползвателя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
3. Кога е началният момент на придобивната давност върху имот, закупен от трето лице от ползвателя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при условие, че към момента на закупуването към конкретния момент не са налице реституционни претенции, а такива се установяват по силата на „анкета“ за „установяване на стари граници“ към 1942 г. върху претендиран за реституция имот, дали от момента на придобиване на имота от третото лице или от момента, в който се определят кръга лица с реституционни претенции след извършване на „анкета“ за П., извършено в период след описаните действия по придобиване на собствеността от ползвателя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и третото лице, негов правоприемник по отношение на имота?
Касаторите считат повдигнатите въпроси обуславящи въззивното решение, а допълнителното основание за допускане на касационния контрол обосновават с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че като последица от нарушения ред от чл. 9 ЗСВ въззивното решение е нищожно, евентуално – недопустимо. Оплакват се, че е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация И. Г. и Т. А. възразяват, че основанията за допускане на касационния контрол липсват, а решението е неправилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело по спор за собственост на недвижим имот, а чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва цената на иска като критерий за възникване на правото на касационно обжалване. Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатори са ответниците по уважените отрицателни установителни искове, а те са и ищци по отхвърлените отрицателни установителни искове за същия имот. Спазен е срокът от чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационните жалби, но макар повдигнатите въпроси да обуславят въззивното решение, по тях е изключено всяко допълнително основание за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Първите два (процесуалноправни) въпроса касаторите повдигат според оплакването, че въззивното решение е нищожно/ недопустимо. С въззивното решение са разгледани отрицателни установителни искове за един и същи имот, след като по реда на чл. 213 ГПК е преценено между образуваните две дела да има връзка, а страните по тях да са идентични. По едното дело касаторите са били ищци, а по другото – ответници. По това, по което са били ищци, те са обосновали правния си интерес с твърденията, че първите двама са придобили собствеността върху имота като правоимащи по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а след това са продали (реална) част от имота на третия касатор, а правата им оспорват ответниците по касация с доводи за конкурентни права (реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от бившия собственик). По това, по което касаторите са били ответници, ответниците по касация са обосновали правния си интерес с твърденията, че по реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от бившия собственик са собствениците на имота, а правата им оспорват първите двама касатори с доводи, че са изкупили имота и третия – техен частен правоприемник.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че разглеждането на двете дела в едно производство е законова възможност, призната с чл. 213 ГПК, а извършените за това процесуални действия са негодни да обосноват нищожност/ евентуално недопустимост на решението, нито са в противоречие с чл. 9 ЗСВ. И двете разпоредби (чл. 213 ГПК и чл. 9 ЗСВ) са ясни и не се нуждаят от тълкуване в духа на повдигнатите от касаторите въпроси. Това изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третият повдигнат въпрос се свежда до възраженията, с които разполага правоимащият по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в защитата си по съществото на иска на реституирания собственик. Извършеното с ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС нормативно тълкуване изключи легитимацията на правоимащия по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по иска за собственост, основан на земеделска реституция, по възраженията, че лицето, на което собствеността е възстановена, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота и/ или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Тълкувателното решение има задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а въззивното е съобразено с него. Въззивният съд е отказал да разгледа тези възражения, с които касаторите са опитали да изключат правния интерес от предявените срещу тях отрицателни установителни искове, които са уважени с обжалваното решение. Изложеното изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по третия въпрос, който касаторите повдигат с искането за допускане на касационния контрол за проверка правилността на решението.
Това основание е изключено и по останалите два въпроса. Те се свеждат до въпроса за началния момент на придобивната давност за имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ по отношение на ползвателя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и по отношение на лицето, купило имота от ползвателя. Въпросите обуславят въззивното решение, тъй като по предявените отрицателни установителни искове от ответниците по касация касаторите са заявили оригинерният способ на придобивната давност. Въззивният съд е възприел като възможно начало на давностния срок 15.07.2013 г. – датата на заповедта по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с издаването на която е приключила административната процедура по възстановяване на правата на ответниците по касация по ЗСПЗЗ. Приел е, че тя е от значение и в отношенията с първите двама касатори – ползвателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в отношенията с третия – третото лице, купило от тях, но периодът до предявяване на отрицателните установителни искове -29.07.2014 г. – е недостатъчен, за да осъществи материалноправните предпоставки на способа от чл. 79, ал. 1, а и от ал. 2 ЗС. Такава е и практиката на ВКС с решения по чл. 290 – 293 ГПК (решение № 627/ 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/ 2009 г. I–во ГО, решение № 547/ 12.01.2011 г. по гр. д. № 660/ 2010 г. на II-ро ГО и много други). Тя е константна. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя.
При този изход на делото в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, които ответниците по касация са направили и пред настоящата инстанция. Разноските се изразяват в адвокатското възнаграждение, което всеки е платил (по 500 лв.) Деликтната отговорност за разноските касаторите следва да понесат солидарно (арг. от чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1304/ 30.10.2016 г. по гр. д. № 1428/ 2016 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Я. Х., Е. И. С. и И. Б. Б. да заплатят солидарно на И. П. Г. и на Т. П. А. по 500 лв. – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.