5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София, 21.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1445 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Л. против решение №225/04.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 508/2018 г. от състав на АС – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание 55, ал.1, пр. трето ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, като е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен частично иска и е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца, част от която е приел за неоснователна, а в останалата част като погасена чрез извършено прихващане.
Съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че е заплатил уговорената първоначална вноска в размер на 12 820 евро ,възлизащи на 25 073 ,74 лв. при подписване на договора като произхода на паричните средства е банков кредит. Този свой извод съдът е направил въз основа на прието от него от фактическа страна, че по делото е представено извлечение от банкова сметка, от което е видно, че на 10.04.2009 г. е усвоен кредит в размер на 25 000 лв. и парите са изтеглени на каса от клиента, но това само по себе си не съставлява доказателство за плащане на посочената сума по обсъждания договор. Посочено е, че липсват писмени доказателства ,установяващи плащане на сумата от 12 820 евро от ищеца в полза на ответника за погасяване на първоначалната вноска по договора,извършено към момента на сключване на този договор, както и че фактът на плащането не подлежи на доказване със свидетелски показания ,което се явява недопустимо, предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК.
По отношение на твърдяните две частични плащания на сумата от 3 600лв. на дата 01.11.2010 г. и сумата от 1 700лв. на дата 25.03.2011 г.съдът е приел ,че липсват доказателства тези две плащания да са извършени в изпълнение на задължението на ищеца ,поето по предварителния договор за разсрочено плащане на цената по същия. Представени са по делото две разписки от посочените дати ,обективиращи получаване на сумата съответно 3 600 лв. и 1 700 лв. от лицето С. А.,което физическо лице няма качеството на представляващ ответното търговско дружество нито по силата на закона, нито по силата на упълномощаване. Въз основа на горното, съдът е приел ,че липсват доказателства тези суми да са получени от ответника, а още по –малко ,предвид възражението на последния в тази посока ,да са предадени от ищеца в изпълнение на договорното задължение на последния по процесния договор.
От изразеното становище от двете страни по договора, съдът е приел, че считано от 2012 г. ищецът се е отказал от облигационната обвързаност ,произтичаща от този договор поради липса на интерес от бъдещото закупуване на имота.Също от 2012 г., когато е уговорен падежа на последната от вноските по договора ,с неплащането им към този последен срок ответникът от своя страна също е счел, по твърдения на самия него, договорната връзка за прекратена.Прието е, че след прекратяване обаче на договора между страните, считано от 10.06.2012г. ищецът ползва имота без правно основание ,поради което за ответника е възникнало правото да получи обезщетение за ползите, от които е лишен в резултат на неоснователното ползване на имота като основанието за това се корени в общия принцип на правото за недопускане на неоснователно разместване на имуществени блага.За размера на тези пропуснати ползи,които се равняват на средно пазарния наем за периода на ползването ,съдът се е позовал на технически експертизи, като е приел, че ответникът има насрещно вземане срещу ищеца за обезщетение за ползване на процесия имот без основание за периода 10.08.2012 г. – 10.08.2017 г.в размер на 27 936 лв. ,поради което са налице предпоставките за извършване на съдебно прихващане със сумата 7 950 лв. ,представляваща дължима от ответника на ищеца такава като получена на отпаднало основание като възражението на ищеца ,че горепосоченото насрещно вземане е погасено по давност, е прието за неоснователно.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешение при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС.
По първият правен въпрос, относно наличието на възбрана върху имота и съставлява ли този факт виновно неизпълнение на договорни задължения, не е налице произнасяне от страна на въззивния съд, по него липсва формирана правна воля от съда, следователно въпросът е неотносим към производството, доколкото не следва да се приеме, че по въпрос, по който съдът не се е произнесъл, е налице противоречие с практика на ВКС по същия въпрос.
Вторият правен въпрос касае възможността да се развали предварителен договор, без на неизправната страна да е даден подходящ срок да изпълни задължението си, както и без писмено предизвестие. Сочи се противоречие с решение № 12/2018 г. по гр.д.№ 834/17 г. на ІІІ гр.отд. и решение № 4/2017 г., постановено по т.д.№ 50183/2016 г. на ІV гр.отд. Освен посоченото от касатора, с тези решения е посочено също така, че разпоредбата на чл.87 ,ал.2 ЗЗД дописка разваляне на договора и без отправяне на искане за изпълнение и без даване на срок за изпълнение в случаите, в които е настъпила безполезност от изпълнението, както и когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време, на които хипотези съдът е основал своите изводи относно прекратяването на договора, считано от посочената в решението дата. В този смисъл липсва посоченото противоречие с цитираните решения на ВКС.
Горният отговор на правния въпрос се отнася и към поставените правни въпроси, касаещи отново възможността да се развали предварителен договор без предизвестие от страна на изправната страна.
С цитираното решение №104/2017 г., постановено по гр.д.№ 60309/2016 г. на ІІ гр.отд., не е прието, че за доказване на погасяването на парични задължения, установени с писмен акт е допустимо да се ползуват свидетелски показания, напротив, в решението е посочено, че доказването може да бъде извършено с други доказателства, но писмени, поради което не е налице соченото противоречие по правния въпрос относно доказването на парично задължение, установено с писмен акт.
Въпросът, на какво основание са получени парите от третото лице /С. А./, за които касаторът твърди, че са дадени в изпълнение на предварителния договор, е неотносим към производството, доколкото съдът е приел, че трето лице не е упълномощено да приема изпълнение по предварителния договор, като ответникът в случая не е задължен да доказва основанието, на които е получена сумата от третото лице, а в тежест на ищеца е било да установи, че третото лице е получило сумите именно в изпълнение на предварителния договор и е било упълномощено да го направи. В случая съдът е обсъдил доказателствата в тази насока, поради което и соченото противоречие не е налице.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника следва да се присъди сумата 1400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, в което се е изразила защитата на страната.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №225/04.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 508/2018 г. от състав на АС – Пловдив.
ОСЪЖДА И. П. Л. да заплати на „Янаком Делта” ЕООД сумата 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.