О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 21.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№404 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №147/27.03.12г. по ч.гр.д.№138/12г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено определение №415/30.12.11г. по гр.д.№451/11г. на Великопреславския районен съд, с което са били отхвърлени възраженията на ответниците [фирма] [населено място], А. Н. И. и С. Ж. С. за местна подсъдност на делото. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че спорът е трудов – по чл.225, ал.3 ГПК, за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа на възстановен по реда на чл.344, ал.1, т.2 КТ служител на [фирма]. Съгласно чл.114 ГПК, работникът може да предяви иск срещу своя работодател по мястото, където обичайно полага своя труд – в случая това е поделението на дружеството в с К., общ.Велики П., в района на Великопреславския районен съд, който е местно компетентен да се произнесе по предявените искове. Частна жалба срещу това определение е подадена от [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че спорът между страните не е трудов, поради което не може да се приложи правилото на чл.114 ГПК, а подсъдността следва да се определи по правилото на чл.105 ГПК и делото следва да се разгледа на първа инстанция от Софийския районен съд, където е седалището на дружеството – работодател, което е един от ответниците по предявения иск. Ответникът в производството В. В. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.274, ал.4 от ГПК. Освен това – жалбата е нередовна, тъй като в изложението към нея не е формулиран правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване. Поддържа и доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определения по граждански дела с цена на иска до 5000лв. В настоящия случай са предявени искове по чл.225, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа с цена на иска 4528лв. и лихва върху тази сума в размер на 72 лв. Цената на иска е под 5000 лв., затова и определението на първата инстанция по въпроса за подсъдността не подлежи на касационно обжалване. Отделно от това в случая частната жалба е и нередовна. Въпреки подробните указания на въззивния съд, жалбоподателят не е формулирал в изложението по чл.284, ал.3, т.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК правния въпрос, по който иска допускане на касационно обжалване. В изложението са повторени оплакванията за неправилност на атакуваното определение, но това не е достатъчно, за да се произнесе ВКС. Изложението следва да съдържа правен въпрос, свързан с някое от основанията по чл.280, ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК. В случая това изискване не е спазено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №147/27.03.12г. по ч.гр.д.№138/12г. на Шуменския окръжен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: