О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 23.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2071 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 12908/28.VІ.2018 г. на В. Н. К. и А. М. К. – двамата от гр. Петрич, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1788 на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в, от 4.VІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 2577/2019 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба (с вх. № 50862/15.ІV.2019 г.) срещу определение на СГС, ГК, с-в І-3, от 8.ІV.2019 г. – за спиране на първоинстанционното производство по гр. дело № 110/2016 г.: до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по н.о.х.д. № 1532/2019 г. по описа на САС, НК, 8-и състав.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на САС – като преграждащо по-нататъшния ход на делото им, заведено по пряк иск срещу застрахователната компания „Лев Инс” АД-София за понесени неимуществени вреди от ПТП, настоящите двама частни касатори претендират отменяването му с довод, че образуваното наказателно производство срещу прекия делинквент не се явявало преюдициално по отношение изхода на спора по прекия им иск, защото „възможната оправдателна присъда на наказателния съд не изключвала гражданската отговорност” на същия пряк извършител.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба двамата й податели обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 25/17.ІІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 211/09 г. по следния правен въпрос:
„Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” спрямо пострадалото лице, при висящо наказателно производство в съдебна фаза, образувано срещу застрахования делинквент?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания „Лев Инс” АД-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че: „връзката между делата, която има предвид чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касаеща допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата съвместна частна касационна жалба на В. Н. К. и А. М. К. – двамата от гр. Петрич, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивната инстанция е приела, че обуславящата връзка между разглежданото наказателно дело и спряното с обжалваното определение /на Софийския градски съд – бел. на ВКС/ гражданско дело за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди се състои в това, че влязлата в сила присъда на наказателния съд ще установи част от елементите от фактическия състав на деликта, предмет на исковете за репариране на тези морални вреди, поради което и присъдата – на основание чл. 300 ГПК – е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянията на подсъдимите, относно това дали са извършения деяния, противоправността на същите и виновността на подсъдимите, които са делинквенти в гражданския процес.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материалноправен и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания негов акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай даденият от въззивния съд положителен отговор на релевирания от двамата частни касатори единствен правен въпрос е в точно съответствие, а не в противоречие, с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС, доколкото с последното е било прието, че: „присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, поради което – независимо от това дали осъдителна или оправдателна – обвързващата сила на всяка влязла в сила присъда обективно предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд”.
Ето защо, предвид така установената липса на релевираната от двамата частни касатори допълнителна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, атакуваното въззивно определение, потвърждаващо това на първостепенния съд по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1788 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 4.VІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 2577/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2