2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София,23.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2731 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 757 от 17.04.2014г. по т.д. № 743/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 05.12.2013г. по т.д. № 5526/2012г. на СГС, ТО, VI – 7 състав в частта, с която на основание чл.266, ал.1 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 20 160,77 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени СМР, съгласно фактура № 111/14.08.2008г., както и сумата 12 543,01 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени СМР по фактура № 112/14.08.2008г., ведно със законната лихва върху сумите от 24.07.2012г. до окончателното изплащане, а на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сумата 1 308 лева разноски, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 8 629 лева, обезщетение за забава върху сумата по първата фактура за периода 14.08.2008г. – 07.05.2012г. и сумата 5 638 лева, обезщетение за забава върху сумата по втората фактура за същия период.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в грубо нарушение на процесуалния закон и превратно тълкуване на доказателствата, в резултат на което са направени необосновани правни изводи. Твърди, че независимо от оспорването на исковете и чисто правните възражения и в проведеното открито съдебно заседание, съдът му е отказал всякаква възможност да се защити и да проведе насрещно доказване, като неправилно е приел настъпването на ранната преклузия. Поддържа, че своевременно е оспорил представителната власт на лицето, подписало частните документи, като изводите на въззивния съд, че пропускането на срока за писмен отговор и последиците от преклузията водят до еднозначен отговор за основателност на претенциите противоречат изцяло на смисъла на закона и задължителната съдебна практика. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е констатирал многобройните процесуални нарушения на първоинстанционния съд, в това число във връзка с доклада му по чл.146 ГПК, въпреки направените оплаквания. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС:
1. При пропускане на срока за писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК, но отвеникът е направил правни доводи преди доклада на съда в първото по делото заседание, допустимо ли е той да прави доказателствени искания, свързани с насрещно доказване за оборване на фактическите твърдения на ищеца, както и преклудира ли се правото на ответника по чл.373, ал.2, изр.2 ГПК, когато не е подадена допълнителна искова молба – противорчие с ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС и решение № 54 от 25.03.2014г. по гр.д. № 3066/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о.;
2. При пропускане на срока за писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК следва ли съдът да обсъди доказателствената сила на писмените доказателства по делото, с оглед на направените правни доводи от ответника /до първото съдебно заседание/ или е обвързан от същите доказателства поради неоспорването им в срока за писмен отговор – противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 93 от 06.07.2010г. по т.д. № 808/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 381 от 21.03.2012г. по гр.д. № 756/2010г. на ВКС, I г.о. и решение № 193 от 04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2009г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като цитираните в тази връзка решения са напълно неотносими към конкретния казус и касаят различни хипотези. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и е изложил съображения във връзка с доводите на жалбоподателя. Приел е, че приложените и приети по делото доказателства, подписани от страните, отразяващи вида, количеството и стойността на извършените работи, вкл. и на непредвидените, установяват по категоричен начин както наличие на възникнало между страните правоотношение по договор за изработка, така и извършването от страна на ищеца на възложените по процесния договор СМР и предаването им на ответника, който ги е приел без възражения, видно от акт обр.22, удостоверяващ завършване на строителството и предаване на обектите на възложителя. Приел е, че обсъдените доказателства, предвид липсата на своевременното им оспорване от страна на ответника, са автентични, като ответникът не е опровергал и произтичащата от разпоредбата на чл.301 ТЗ празумпция. Поради това е счел за неоснователни наведените от ответника доводи за необоснованост на решението и за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с преклудирането на възраженията и доказателствените искания на ответника. Този извод е обосновал с обстоятелството, че всички поискани от ответника доказателства са били във връзка с направеното от него несвоевременно оспорване на истинността на приложените от ищеца доказателства, поради което събирането и приемането на тези доказателства е било недопустимо. По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД е изложил съображения, че с издаването на фактурите от ищеца и приемането им от ответника, чрез подписването им, последите имат действие на покана за плащане на изискуемото възнаграждение – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са некоректно поставени с оглед решаващите изводи на въззивния съд. Съдът е приел, че с непредставянето на отговор в срока по чл.131 ГПК е преклудирано правото на ответника да оспори представените от ищеца доказателства и да ангажира доказателства във връзка с това. Въззивният съд не е приел за недопустимо навеждането на правни доводи и формулирането на доказателствени искания преди доклада на първоинстанционния съд, а е счел направените от ответника доказателствени искания за недопустими, тъй като са във връзка с направено несвоевременно оспорване на представените доказателства. Съобразил е и се е произнесъл по правните доводи на ответника и се е произнесъл по доказателствената сила на представените документи, но с оглед липсата на своевременно оспорване и ангажирани доказателства за това – в срока по чл.131 ГПК, ги е ценил като автентични. По този начин въззивният съд не се е отклонил от цитираната в изложението съдебна практика.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 757 от 17.04.2014г. по т.д. № 743/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: