О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
[населено място] ,24.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1269/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бимаз„ЕООД против решение № 251/17.11.2017 г. по т.д.№ 214/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което и след отмяна на решение № 52/ 16.03.2017 г. по т.д.№ 160/2014 г. на Окръжен съд – Плевен , са уважени предявените от „Алфа банк„АД пасивно субективно съединени искове срещу „Път инвест„ ООД / в несъстоятелност / и „Бимаз„ЕООД, като са обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ Път инвест„ООД, на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, извършените от „Път инвест„ ООД погасявания на изискуеми парични задължения към „Бимаз„ ЕООД, осъществени с банков превод на 01.10.2012 г., в общ размер от 100 000 лева, по фактури № 3646/25.08.2008 г., № 3731/21.09.2010 г., № 3804/15.10.2010г., № 4284/12.10.2011 г. и № 4012/ 31.12.2010 г., к а к т о и е уважен обективно съединения с предходните иск по чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД , като е осъден ответника „ Бимаз „ЕООД да заплати на „Път инвест„ ООД / в несъстоятелност / сумата от 100 000 лева, получена въз основа на прогласените за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността му погашения на задължения, за попълване масата на несъстоятелността.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.20а от ЗЗД, с оглед извода на съда, че уговореното с анекс № 3/05.12.2011 г. не съставлявало изменение на падежа на паричното задължение,а отсрочка в изпълнение задължението на длъжника, поради което намира неправилно отказано приложението на чл.646 ал.5 ТЗ.Твърди се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид неправилно приложена преклузия на доказателствено искане на страната, като направено в първото по делото съдебно заседание,вкл. в противоречие с чл.621а ал.1 т.2 ТЗ / пак относно анекс № 3 / 05.12.2011 г. , отказан да се приеме като доказателство по делото /, както и несъобразяване на събрани по делото доказателства / констатации в приетата съдебно-счетоводна експертиза /. Необосноваността на въззивния акт е мотивирана с несъобразяване на обстоятелството, че по всяка от фактурите за извършени доставки на битум е начислен и данък добавена стойност, изплатен към републиканския бюджет, в съответствие с което и „Път инвест„ ООД / в несъстоятелност / е ползвало данъчен кредит. Невъзможно е, според касатора, разплащане към републиканския бюджет да бъде предмет на иск по чл.646 ТЗ.
Ответната страна – „Алфа банк „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, акцентирайки на обстоятелството, че касаторът не е подал отговор на исковата молба, а последващо представеният от същия анекс № 3 основателно може да бъде считан за съставен , единствено за нуждите на процеса , антидатиран документ. Излага съображения за последното.
Останалите страни в производството – третото лице помагач на страната на ищеца „ Юробанк България „ АД и ответника „ Път Инвест „ ООД / в несъстоятелност / – също оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Спорният по делото въпрос е намира ли приложение в случая разпоредбата на чл.646 ал.5 т.1 пр.второ ТЗ. Плащането на цената по преждеизброените фактури – на 01.10.2012 г. , е в подозрителния период, съгласно чл.646 ал.2 т.3 ТЗ – след началната дата на неплатежоспособността /06.01.2012 г./ и в 6–месечния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ / 30.11.2012 г./. Ответникът – касатор „Бимаз„ ООД не се е позовал на чл.646 ал.5 т.1 ТЗ , нито посочил доказателство в подкрепа на такъв довод, с отговора си на исковата молба. В първото съдебно заседание е представен анекс № 3/ 05.12.2011 г., в който ответниците са уговорили нов срок за издължаване на цената по покупко-продажбите на битум, материализирани в посочените фактури – до 20.09.2012 г.. Въззивният съд е разграничил допустимостта на правните доводи по приложението на чл.646 ал.5 ТЗ – по всяко време от висящността на производството – от позоваването на конкретни факти и доказателства – последното ограничено от преклузивните срокове по ГПК – с оглед което е приел, че въпросният анекс не следва да бъде съобразяван като доказателство по делото, с оглед депозирането му след преклузивния срок по чл.131 ГПК, респ. чл.367 ГПК, независимо, че позоваване на чл.646 ал.5 ТЗ е направено в първото съдебно заседание от неподалия отговор на исковата молба ответник „Път Инвест„ООД/в несъстоятелност/. Независимо от последното е извел съображение, че съдържанието му не е от естество да обуслови приложението на чл.646 ал.5 т.1 пр. второ ТЗ / предпоставките по пр.първо също са отречени, но няма обоснован касационен довод досежно този извод на въззивния съд / , тъй като не се касае за договаряне нов падеж на задължението, а до предоставяне на нов срок за изпълнение на длъжника.Според съда предоговаряне на падежа на задължението би било налице само в случай, че първоначално договореният не е бил настъпил към момента на предоговарянето, какъвто не е настоящият случай.Касае се, според съда, за отсрочване изпълнението, в полза на длъжника, обосновано и в анекса с временните му финансови затруднения. Самият анекс , според съда, съдържа признание за настъпил падеж на задължението за заплащане на цената по преждеупоменатите фактури за доставка на битум.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е формулира въпроса : Следва ли съдът да допусне и вземе предвид представено от ответника писмено доказателство в първото по делото съдебно заседание, ако същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по т.д.№ 898/2009 г. на І т.о., по т.д.№ 1893/2013 г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 56/2010 г. на ІV г.о. на ВКС . Поддържа се и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, досежно даденото със същото разрешение на въпроса: Може ли да бъде променян, по взаимно съгласие на страните по договор, падежа на уговорен срок за доброволно изпълнение по договора, след настъпване на падежа ? Според касатора, съдът неправилно е отказал да тълкува действителната воля на страните, както и нарушил императивните разпоредби на чл.9 и чл.20а ЗЗД.
Въпросът не кореспондира с процесуалното поведение на ответника – касатор, който е подал отговор на исковата молба, но не е упоменал в същия обстоятелства , относно приложението на чл.646 ал.5 ТЗ, т.е. няма въведен дори правен довод с такъв предмет, във връзка с който и с оглед процесуалното поведение на ищеца да би било допустимо допълнително представяне на доказателство, в случай, че същият се оспорва. Самият въззивен съд е разграничил действието на процесуалните преклузии спрямо правните доводи на страната от това спрямо релевантните факти, обстоятелства и доказателствата за тях, на които се гради нейната защита, цитирайки и съответно приложима съдебна практика. Въпросът с това си съдържание не удовлетворява общия селективен критерий, а не се явява обоснован и допълнителния такъв , тъй като цитираните решения не дават отговор на хипотеза, аналогична на настоящата. В тях неподаването на отговор е разгледано в аспект на разграничаването му от признание на иска и неосвобождаване на ищеца от доказателствена тежест по чл.154 ГПК, доколкото и до първото съдебно заседание по делото вкл. ответникът би могъл да оспори твърдените от ищеца факти и обстоятелства, за които последният носи доказателствената тежест , както и да оспори представените от ищеца доказателства. В мотивите на ТР № 1 / 2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС / т.4 / ясно е посочено, че преклузията по чл.131 ГПК се отнася до възражения, основани на факти, осъществени и узнати към този момент. Касаторът – ответник не се е позовавал на обстоятелства за късно узнаване, а и не би могъл, като страна по въпросния анекс. Нещо повече, отговорът на този процесуалноправен въпрос, дори да би бил в полза на ответника – касатор, не би бил от естество да промени сам по себе си правният резултат, с което отново не удовлетворява изискването за правен въпрос, съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.Въззивният съд се е произнесъл и по съдържанието на анекса, като непредполагащо приложението на чл.646 ал.5 т.1 ТЗ. С оглед последното касаторът се позовава на „очевидна неправилност” на въззивното решение,считайки,че е нарушена императивната норма на чл.20 ЗЗД – за тълкуване волята на страните по съглашението / анекс № 3/, както и нормата на чл.9 ЗЗД – за свободата на договарянето.Не се касае,обаче, за неясна по своето съдържание договорна клауза, а за извеждане на правните последици на това съдържание, с оглед момента на договарянето й, спрямо развитието на правоотношението между страните по сключените покупко-продажби. Не се касае и за несъобразяване с волята на страните, съгласно чл.9 ЗЗД, а за правно квалифициране на договореното, като отсрочване на задължение с вече настъпил падеж, която квалификация настоящият състав споделя. Ако би била приложима логиката на касатора, нормата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ би била лесно заобиколима и би останала практически неприложима.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251/17.11.2017 г. по т.д.№ 214/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: