О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 26.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 144 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Севджанов Х. чрез адв. Пл. А. срещу решение № 2027/30.07.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 91/2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 2215/2016 г. С решението на СГС касаторът Х. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание §22 от ПЗР на КЗ вр. чл.274 ал.1 т.1 предл.1-во КЗ /отм./ сумата 32583.76 лв., представляваща изплатено на 05.09.2012 г. на Й. Й. Б. застрахователно обезщетение в размер на 32583.76 лв. за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 27.07.2011 г., ведно със законната лихва от 22.02.2016 г. до окончателното изплащане и направените съдебни разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, като в изложенвието си формулира следните въпроси: „1. Следва ли цесията да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на назначения на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, като приложение към исковата молба, предявена от цесионера? 2. Притежава ли Споразумението между застраховател и пострадал за изплащане на обезщетение за претърпени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди доказателствена сила относно размера на вредите? 3. Следва ли застрахователят да доказва чрез предвидените в ГПК доказателствени средства размера на причинените на пострадалото лице вреди при предявяване на регресен иск срещу виновния водач, на основание чл. 2741ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/?“
Ответникът по касационната жалба – ЗД „Евроинс“ АД не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ срещу Е. Х., сега касатор, САС е приел безспорно установена по делото фактическа обстановка относно настъпило ПТП на 27.07.2011 г. в [населено място], общ. Разград. Произшествието е настъпило с управляван от Х. лек автомобил, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „И. България“ ЗЕАД. Вината за настъпилото ПТП на Е. Х. е установена от приложеното по делото споразумение за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 предл.1-во б.“а“ предл.1-во вр. чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК, одобрено от съда по о.х.д. № 996/2011 г. на Разградски районен съд. При това произшествие е пострадала Й. Й. Б. – пътник в управляваният от Х. лек автомобил, получила средна телесна повреда, изразяваща се в дихателна недостатъчност, счупване на таза, счупване на дясна бедрена кост. По образуваната щета при застрахователя „И. България“ ЗЕАД е постигнато споразумение с пострадалата, по силата на което тя е получила на 05.09.2012 г. сумата от 32583.76 лв. /30001.50 лв. неимуществени вреди и 2582.26 лв. имуществени вреди/. С договор за цесия от 13.02.2014 г. „И. България“ ЗЕАД е прехвърлил на застрахователя ЗД „Евроинс“ АД всички свои вземания. С уведомление от 17.04.2014 г. Х. бил уведомен за прехвърлянето, но до завеждане на претенцията от ЗД „Евроинс“ АД плащане от него не е постъпило. В заведеното от ЗД „Евроинс“ Ад производство ответникът Х. е оспорил чрез назначеният му особен представител само възникването на вземането в полза на ищеца ЗД „Евроинс“ АД, тъй като цесията от „И. България“ ЗЕАД не му била надлежно съобщена. При тези доказателства САС е приел, че предявеният иск от застрахователя по чл.274 ал.1 т.1 предл.1-во КЗ /отм./ е основателен, тъй като застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице и има право на регрес срещу застрахования, причинил произшествието при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по закона /2.25 промила/. По единствения спорен въпрос по делото, относно съобщаването на цесията за вземането, извършена от „И. България“ ЗЕАД на ЗД „Евроинс“ АД, САС е приел, че предвид липсата на специално изискване в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, тя следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на спорното вземане. Приложено към исковата молба това уведомление е достигнало до длъжника Х. и съставлява надлежно съобщение за цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД. Изводът е направен при цитиране на съдебна практика в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За така формулираният първи въпроси се твърди липса на съдебна практика по разрешението му относно уведомяването за извършена цесия, както и наличие на значение за точното прилагане на правото във връзка с произнасянето от ВКС по този въпрос. При позоваване от САС на цитирана съдебна практика в този смисъл – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, липса на оспорване получаването на уведомлението за извършена цесия като приложение към исковата молба по настоящото дело или твърдения за извършено плащане на стария кредитор, така формулираният първи въпрос не покрива общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите два въпроса са израз само на желанието на касатора за друг правен резултат, доколкото в случая е налице споразумение по о.х.д. № 996/2011 г. на Разградски районен съд по чл.381 НПК, имащо последиците на влязла в сила присъда /чл.383 ал.1 НПК/ и в този смисъл задължително по силата на чл.300 ГПК за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Нито това споразумение по чл.381 НПК, нито споразумението между пострадалото лице Й. Б. със застрахователя за обезщетяване на вредите, резултат от деянието, за което Х. е признат за виновен в това споразумение са оспорени. При тези доказателства няма основание да се приеме, че така формулираните въпроси имат значение за формиране на решаващата воля на съда, респ., че покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Няма данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито на очевидна неправилност. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто по настоящото дело не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за сторени разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 2027/30.07.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав по гр.д. № 91/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.