О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София 28.03.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7245 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Й. Д.,приподписана от адв.М. С. срещу решение от 28.06.13г., постановено по в.гр.дело № 12262/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 11.07.12г.по гр.дело № 15654/10г.на Софийски районен съд,53 състав.С него е отхвърлен предявения от същата страна против Х. Н. П. и Р. Н. П. иск с правно основание чл.42 б.”б” вр.с чл.25 ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на завещание на Ц. Х. П. от 20.11.2000г.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика,в т.ч. определения на ВКС,постановени по реда на чл.288 ГПК,с които не е допуснато касационно обжалване.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба чрез адв. М. М. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните са наследници по закон на Ц. П. – ищецът е неин съпруг,а двамата ответници – нейни деца.Със саморъчно завещание от 20.11.2000г.Ц. П. е анулирала предходно завещание под № г.,№ и е завещала на наследниците си по закон цялото имущество,което притежава.Завещанието е оспорено от страна на ищеца.Въззивният съд е възприел е заключенията на вещите лица от единичната и двучленна съдебно-почеркови експертизи,тъй като същите почиват на достоверен и неоспорен от страните сравнителен материал,така и на такъв,който е близък по времеполагане на момента на изготвяне на процесното завещание.Въз основа на посочените експертизи съдът е приел за установено,че автор на ръкописния текст на завещанието от 20.11.00г.и на положения подпис е Ц. П..Направен е извод,че при съставяне на процесното завещание са изпълнени изискванията за форма на волеизявлението,същото е действително и е породило правните си последици.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос,касаещ преценката на експертното заключение при наличието на противоречиви становища на вещите лица, не е разрешен в противоречие със задължителната практика,според която заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице,дори когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК,а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му.Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение,той следва да изложи мотиви,обосноваващи преценката му за годността на експертизата. /решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК/В случая въззивният съд е направил тази преценка и е изложил съображения защо кредитира заключенията на вещите лица от единичната и двучленната съдебно-почеркови експертизи,а не на тройната експертиза.
Следва да се отбележи,че определенията по чл.288 от ГПК,с което съставът на ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване,не представляват задължителна практика,тъй като нямат правната характеристика на съдебен акт,с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба.Въпросите,които стоят за разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство,са извън предмета на делото между страните.Във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна,нито решаваща,а е специфична правораздавателна дейност по селекция на касационните жалби в зависимост от посочените в чл.280 ал.1 ГПК критерии.Ето защо формирането на правни изводи по обуславящи изхода на конкретното дело материалноправни и/или процесуалноправни въпроси в определение по чл.288 ГПК,които влизат в противоречие с тълкуването,дадено във въззивното решение, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният от касатора въпрос:може ли да се приеме,че саморъчното завещание като частен документ е подписано,когато са изписани само първата буква на името и фамилията на лицето не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По приложението на чл.25 ал.1 ЗН няма съдебна практика,създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна,нито законът съдържа непълноти,неясноти или противоречия.Обратно, по въпроса за действителността на завещателното разпореждане има утвърдена практика,която е съобразена от въззивния съд.При проведено успешно доказване,че ръкописният текст е написан от завещателката и положеният подпис е неин, завещанието е автентично.Изписването на имената „Ц.П.”,чието авторство съдът е приел за доказано, е достатъчно за наличието на валиден подпис.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството в полза на ответниците по жалбата Х. и Р. П. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 28.06.13г., постановено по в.гр.дело № 12262/12г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Х. Й. Д. да заплати на Х. Н. П. и Р. Н. П. сумата 500 лв /петстотин/разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.