О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 28.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 480/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Е. Е. Т. П. Х.” АД, със седалище П. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1982/20.12.2011 год., по т.д.№ 2734/2011 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 11.05.2011 год., по т.д. № 842/98год. е оставена без уважение, като неоснователна, молбата на настоящия касатор, основана на чл.409 ГПК за издаване на втори дубликат от изгубен дубликат на изпълнителен лист, издаден на 26.04.2004 год., по т.д. № 842/98 год. на СГС, въз основа на влязлото в сила решение от 01.10.99 год. по същото дело.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Основната поддържана от касатора теза е, че настъпилата „юридическа смърт” на търговец- ЮЛ, правно и структурно обособено в АД, в чието държане се намира предходния издаден дубликат на изгубения изпълнителен лист, поради неизпълнение на законовото изискване за пререгистрация в установения от закона срок, в разглежданата хипотеза е приравнена на физическо изгубване или унищожаване на изпълнителния лист по см. на чл.409, ал.1 ГПК, тъй като със заличаването му правоимащите обективно губят правната възможност да получат присъденото с влезлия в сила съдебен акт, въз основа на който първообразът от изп. лист е бил издаден. В този см. изгубеният за „света на правото” изп. лист, макар и да съществува „де юре” е фактически несъществуващ, т.е. унищожен по см. на чл.409, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване формално е обосновано с едновременното наличие на всички предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Анализирайки правилност на обжалвания въззивен съдебен акт касаторът е повторил въведените и с касационната жалба оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, като „по отношение на твърдението, че спорният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС„ е посочил решение № 1713/2010 год. на ІV-то г.о. на ВКС, като задължителна практика за съдилищата.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с отсъствие на изрична съдебна практика на ВКС, отнасяща се до случаите, когато липсва изгубване на първоначално издадения изпълнителен лист, както и с необходимостта „да се даде тълкуване на въпроса”, какви доказателства следва да ангажира молителя при молба за издаване на нов дубликат, при отсъствие на въведено от ответника възражение, че изпълнението е реализирано и при наличие на достатъчно доказателства относно обстоятелството, че първоначално издаденият изпълнителен лист не се намира във фактическата власт на молителя.
Ответната по касационната жалба страна [фирма],гр.София в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките- главна и допълнителна, въведени с чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен и се предпоставя от наличие на разрешен от въззивния съд конкретен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който обусловил решаващите правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява значим за крайния правен резултат по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материално-правен или процесуално- правен въпрос е този, който се включв се в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез въведеното от ищеца основание и петитум и е релевантен за решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд.
В случая касаторът, комуто законодателят е възложил в изключителна тежест както да обоснове, така и да докаже наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол, не само не е формулирал такъв значим въпрос на материалното и/ или процесуално право по отношение на който следва да се преценяват поддържаните от него селективни основания по т.1- т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но този въпрос не би могъл да бъде изведен в настоящето производство и от изложените в касационната жалба твърдения, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът на равенството на страните в гражданския процес, тъй като обосновавайки предпоставките за достъп до касационен контрол жалбоподателят всъщност отново се е позовал на допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с приетия от въззивния съд начин на установяване елементите от фактическия състав на чл.409, ал.1 ГПК.
Следователно доколкото анализът на правилността на отделните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед твърдяни пороци при изграждането им, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона е неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК, то само на това основание – отсъствие на изискуемата се главна общо предпоставка, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждането и по същество – арг. от т.1 на ТР № 1/ 2009 год.на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че жалбоподателят не е доказал и наличието на визираните селективни критерии, дори и да се приеме, че изведен от обстоятелствената част на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК значимият за изхода на делото правен въпрос се свежда до наличие на законова възможност правното погиване на първоначално издаден изпълнителен лист, чрез загубване правосубектността на ЮЛ- негов държател да бъде приравнено по правни последици с физическо изгубване или унищожаване на същия по см. на чл.409, ал.1 ГПК, когато не е налице възражение от ответника, че изпълнението е реализирано и първоначално издаденият изп. лист не се намира във фактическата власт на молителя.
Цитираното в тази вр. решение на състав на ІV-то г.о. на ВКС е неотносимо към така уточнения правен въпрос, поради което не би могло да обоснове наличие на селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Във вр. с поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК практика на съдилищата в страната не е посочена, нито е цитирана казуална практика на ВКС по см. на т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до въведения критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК,то той не следва да бъде обсъждан, доколкото аргументацията му единствено с липса на съдебна практика не отговаря на задължителните за съдилищата разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същия.
Единствено за прецизност е необходимо в тази вр.да се посочи, че доколкото въззивният съд е отхвърлил молбата на молителя, настоящ касатор, поради отсъствие въобще на елементите от фактическия състав на чл.409, ал.1 ГПК, предвид обстоятелството, че последният нито е твърдял, нито е установил да е получавал някога първоначално издадения по т.д. № 842/98 год. на СГС изпълнителен лист или издадения впоследствие негов първи дубликат и не е въвел изобщо твърдение за последващото негово изгубване или унищожаване, а поддържал единствено, че не е получил първия дубликат, издаден въз основа на съдебно определение от 09.01.2006 год. на ищеца по делото [фирма], който цедирайки му процесното вземане с договор за цесия от 08. 03. 2006 год., не му е предал фактически този първи дубликат от процесния изпълнителния лист, въпреки изрично поето в тази насока задължение, като цедент, то явно е, че с достъпа до касационен контрол жалбоподателят всъщност цели създаването на регламент, по начин, който не е предвиден от закона и е извън правомощията на касационната инстанция по чл.291 и сл. ГПК, какъвто не е смисълът на тази допълнителна процесуална предпоставка.
Ответникът по касационната жалба е претендирал присъждане на деловодните разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК му се следват на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК в размер, определен по Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата 150.00 лв.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280 ал.1, ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1982/20.12.2011 год., по т.д.№ 2734/2011 год..
ОСЪЖДА ТД „Е. . Т. П. Х.” АД, със седалище П. да заплати на [фирма],гр.София сумата 150.00 лв./ сто и петдесет лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: