О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр. София, 30.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1678 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от тяхната майка и законен представител А. П. Д., чрез адв.И. Ц., срещу определение № II – 595 от 27.03.2018г. по ч.гр.д. № 1922/2017г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 5626 от 28.08.2017г. по ч.гр.д. № 6058/2017г. на Бургаския районен съд, I граждански състав, с което е оставено без уважение направеното от тях искане за освобождаване от държавна такса по предявените против Ю. П. Н., Б. Б. Н., Г. Б. Н. и „Свинекомплекс Крумово Градище” АД субективно кумулативно съединени искове.
Частните жалбоподателки поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че изводът на въззивния съд, че е без значение имущественото състояние на майка им, е неправилен. Твърдят наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса, като излагат съображения относно невъзможността за ползването на наследеното имущество поради оспорването му от други наследници. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: При произнасяне по искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът следва ли да вземе предвид имущественото състояние и на родителя при положение, че ищците са малолетни и не разполагат с имущество, което родителят може да ползва, без да иска разрешение за разпореждане по чл.130 СК от съответния районен съд? Излагат съображения и за очевидна неправилност на обжалваното определение на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че ищците – частни жалбоподателки в настоящото производство, като наследници на баща им са придобили движими вещи, недвижими имоти и вземания, дължими от сключени договори с техния наследодател за управление с търговски дружества. С оглед на това е приел, че имат възможност да заплатят дължимите за водене на исковете държавни такси от по 660 лева, без да бъдат поставени в особено затруднено положение и без да бъдат лишени от средства за съществуване. Счел е за ирелевантно обстоятелството дали тяхната майка разполага с имущество, което да й позволи да заплати дължимите държавни такси.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от частните жалбоподателки правен въпрос. Законът и съдебната практика са установили, че задължението за внасяне на държавна такса е на страната, на която законът е възложил същата. Не съществува ограничение малолетни или непълнолетни деца да бъдат страни в съдебни производства, поради което и те дължат държавна такса в предвидените от закона случаи. Липсва изрична законова разпоредба, която да ги освобождава от това задължение, за което отговарят с наличното си имущество. Установеното с разпоредбата на чл.130, ал.3 СК ограничение не освобождава децата от техните задължения и не ги възлага на родителите им. Целта на същото е да обезпечи спазване интересите на децата, а не да ги освободи от задълженията им, като ги прехвърли на трети лица. Общото правило е, че децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за внасяне на държавна такса в съдебното производство. Затова преценката дали са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, в случаите, когато задължената за държавна такса страна е малолетно дете, трябва да се извърши с оглед на притежаваното от него имущество. При извод на съда, че децата разполагат с достатъчно имущество, за да заплатят дължимата държавна такса, е без значение дали родителят им разполага с такова. В настоящия случай, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика, като е извършил преценка за предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК въз основа на представените доказателства за материалното, здравословното и имотното състояние на частните жалбоподателки – ищци по предявените искове.
Не е налице и твърдяната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Бланкетното посочване на разпоредбата не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване на законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор.
В частната касационна жалба е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № II – 595 от 27.03.2018г. по ч.гр.д. № 1922/2017г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: