ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454
София, 31.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6965 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Д. К. от [населено място], приподписана от адвокат Ив.Ц., срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд /ТОС/ от 271.VІІІ.2014г. по в.гр.д. № 184/2014г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] П. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р.Р. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 27.VІІІ.2014г. ТОС е потвърдил решението на Поповския РС от 17.VІ.2014г. по гр.д. № 181/2014г., с което са отхвърлени предявените от Д. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „пекар” е прекратено на основание чл.326 ал.1 КТ, считано от 17.V.2013г., по едностранното заявление на ищеца за това, отправено до работодателя на 15.ІV.2013г. Заявлението по недвусмислен начин обективира волята на работника за прекратяването, видно от отразеното в него категорично желание „същото да се счита като отправено предизвестие от 15.ІV.2013г.”. В предизвестието срокът, с изтичането на който Т. се прекратява, не е посочен, но той е уговореният в чл.7 от трудовия договор – 30 дни; срокът е започнал да тече от деня, следващ този на получаване на предизвестието от работодателя, и е изтекъл на 16.V.2013г., след която дата правоотношението се счита прекратено.
В изложението на Д. К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „дали желанието, изразено в заявление, е необходим и достатъчен израз на волята на заявителя или желанието е само съставна част от волята на човек”, който въпрос бил решаван противоречиво, а бил и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес въпросът трябва да е посочен от касатора и не може да бъде съобразен служебно от съда. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият поставен от касатора материалноправен въпрос е неотносим към изхода на спора по делото. Това е така, тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл и той не е обусловил решаващият извод, че писменото изявление на ищеца до работодателя обективира волята му за прекратяване на трудовото правоотношение с оглед отразеното в него по категоричен начин то да се счита като отправено предизвестие за това от 15.ІV.2013г. В атакуваното решение няма изводи, основани на преценка дали желанието е само съставна част от волята на човек или е достатъчен неин израз, с оглед на което отговор по въпроса би бил безпредметен, тъй като няма да се отрази на разрешаването на спора.
Но дори да се приеме, че въпросът е относим към спора, със сочената практика не се обосновава противоречивото му разрешаване. С приетото в представеното решение на Д..ОС по гр.д. № 319/2013г., само което е влязло в сила, че „дори да липсва принос от страна на ответника за придобиване на имота /в СИО/, в какъвто смисъл са твърденията на ищцата за придобиването му по време на фактическата раздяла на двамата съпрузи – ответници, доказването и използването на този факт зависи изцяло от волята и желанието на заинтересования съпруг”, не е разрешен поставеният в настоящия случай въпрос. Решението на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 826/2012г. няма данни да е влязло в сила, а само такива решения се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. А решението на Административен съд Сливен по адм.д. № 354/2009г. не обосновава твърдяната предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като, освен че и по отношение на него липсват данни да е влязло в сила, практиката на административните съдилища не се включва в практиката на съдилищата по смисъла на посочената процесуалноправна разпоредба. /виж ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
Не биха били налице /при относимост на поставения въпрос/ и предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е обосновал съществуването в случая на нито една от тези хипотези.
С оглед изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд, ГО, № 89 от 27.VІІІ.2014г. по гр.д № 184/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: