4
гр. д. № 1345/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 454
София, 05.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1345/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1846 от 08.12.2014 г. по гр. д. № 2118/2014 г. Варненски окръжен съд е потвърдил решение от 13.06.2014 г. по гр. д. № 19305/2012 г., с в частта, с която са определени квотите при които е допусната делбата на съсобствения между К. С. Д., Й. С. Д. и С. Е. П. недвижим имот, съставляващ втория етаж от сграда с идентификатор 10135.5505.65.1.3, намираща се в [населено място], [улица], както и от избените помещения – една стая, помещението под стълбата, 1/3 ид. ч. от коридора, ? ид. ч. от задното стълбище, ? ид. ч. от таванските помещения, една барака и една тоалетна в двора, както и ? ид. ч. от двор, в който е построена сградата, който е с идентиф. 10135.5505.65 по КК на [населено място] одобрена през 2008 г. и с площ от 576 кв. м., а по документи за собственост от 555 кв. м.
Недоволен от решението е останал К. Д. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 32 ГПК.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срока от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
К. е предявил срещу Й. С. Д. и С. Е. П. иск за делба на описания по горе имот. По отношение възникване на съсобствеността е установено следното: През 1952 г. Д. С. П. е закупил празно дворно място, съставляващо парцел ІІІ в кв. 75 по плана на кв. А., [населено място]. През 1957 г. въз основа на одобрени строителни книжа и разрешение за строеж е построил първия етаж от одобрената за изграждане проект за двуетажна жилищна сграда.
Д. П. е починал на 18.03.1965 г. и оставил за наследници съпруга и синовете С. Д. П. и С. Д. П..
През 1966 г. е направено презаверяване на издаденото разрешение за строеж за построяването на втория етаж от сградата.
През 1970 г. възникналата съсобственост върху имота и построената двуетажна сграда между наследниците на Д. П. е била прекратена с дела, по гр. д. № 582/1969 г., с решението по което на основание чл. 292 ГПК отм. в дял на С. Д. е поставен втория етаж и описаните части от сградата и дворното място, които са сега предмет на иска за делба. Този дял е имал стойност 9028 лв. като С. е бил осъден да заплати на майка си … за уравнение на дяловете сумата 2762 лв. Към датата на влизане в сила на това решение и изплащане на сумата за уравнение С. е бил в брак с М. П., майка на ищеца и на ответницата Й..
М. П. е починала през 1994 г. и оставила за наследници син К. С. П., дъщеря Й. С. Д. и съпруг С. П..
През 2001 г. С. П. е прехвърли притежаваните от него на основание делба и наследяване ? ид. ч. от имота в полза на дъщеря му Й. и внука му С. Е. П. срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че на основание влязлото в сила решение за делба от 1969 г. С. П. е придобил в индивидуална собственост 6266/9028 ид. ч. от имота, поставен в негов дял. В резултат на изплащане за уравнение на делът на майка му за част от втория етаж на къщата, съответстваща на 2762/9028 ид. ч., върху тази част е възникнала семейна имуществена общност между С. П. и съпругата му М. П.. След смъртта на М. П. през 1994 г. С. е получил по наследяване от съпругата си от прекратената СИО общо 4/6 ид. ч. или 11048/54168 ид. ч., а всяко от децата им по 1/6 ид. ч. или по 2762/54168 ид. ч. Поради направен от Й. отказ от наследството на майка й нейната част е уголемила по равно частта на останалите наследници – баща й и брат й съответно с по 1381/54168 ид. ч. и в резултата на това С. П. се легитимира като собственик на лично основание, по наследяване и поради отказ от наследство общо на 48644/ 54168 ид. ч., а ищецът К. Д. на 4143/54168 ид. ч.
През 2001 г. С. се е разпоредил с ? ид. ч. от притежаваните от него в имота в полза на дъщеря си Й. Д. й внука си С. Е. П.. Разпоредените части съответстват на 40626/54168 ид. ч., от които в полза на Й. са преминали половината или 20313/54168 ид. ч., а останалата половина в полза на внука С. Е. П..
След извършеното разпореждане С. П. е останал собственик на 9399/54168 ид. ч. от имота, които части след смъртта му, настъпила през 2009 г., са преминали по равно в наследниците му К. и Й. или техните права са се увеличили с по 4699.5/ 54168 ид. ч.
Въз основа на така установените права в съсобствения имот съдът е допуснал делба при права: за К. П. от 8842/ 54168 ид. ч., за Й. Д. – 25012.5/54168 ид. ч. и за С. П. от 20313/54168 ид. ч.
В изложението към касационната жалба се иска допускане касационна проверка на възивното решение по разрешените с него въпроси: – 1. принадлежи ли на двамата съпрузи етаж от сграда, построен по време на брака с общи средства, в дворно място, идеална част от което е собственост на единия съпруг по наследяване, или построеното принадлежи на всички наследници на наследодателя, първоначален собственик на дворното място;
2.1. намира ли приложение принципа на приращение по отношение на втория и таванския етаж от сградата, когато тези обекти са построени след смъртта на собственика на дворното място от единия от наследниците му заедно със съпругата му при техен съвместен принос и без противопоставянето на другите наследници или те принадлежат на двамата съпрузи съобразно квотата им;
2. 2. Намира ли приложение т. 4 от ППВС № 5/1972 г., когато сградата или част от нея е построена в съсобствено по наследяване дворно място от единия от наследниците, който е бил в брак и е вложил общи (семейни средства) за построяването й;
2.3. Каква е делбата на наследствено дворно място и жилищна сграда, етаж от която е построен след смъртта на наследодателя- собственик на дворното място, от единия от наследниците, собственик на идеална част от дворното място по наследяване, заедно със съпругата му и с влагане на семейни средства, ако в делбата не е участвала съпругата му.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по въпрос 1.1., тъй като той не е разрешаван от съда. При установеното по делото, че сградата е построена в съсобствения на наследниците на Д. П. недвижим имот, съдът е обсъждал това дали тя е станала съсобствена по пиращение между съсобствениците на терена, както и дали частта от имота, съответстваща на правото на собственост върху терена на съсобственика С. е придобита в режим на семейна имуществена общност.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешените от съда въпроси 1 и 2. 2.-дали намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата. Разрешението по тях е направено в противоречие с цитираното постановление, както и задължителната практика по прилагане института на семейната имуществена общност, които са задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1846 от 08.12.2014 г. по гр. д. № 2118/2014 г. Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: