1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454
гр. София, 07.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4359 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5662/12.11.2018 г. на Г. А. Ч. срещу определение №382/05.11.2018 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 251/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя по чл.83, ал.2 ГПК и по чл.23, ал.1 ЗПП вр. с чл.95 ГПК – за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за подадената от него частна касационна жалба и за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител – адвокат, който да приподпише частната жалба.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежнa странa и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
С обжалваното определение апелативният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на исканията на Г.Ч. – за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., дължима за подадената от него частна касационна жалба и за предоставяне на безплатна правна помощ – определяне на адвокат, който да приподпише жалбата. Посочено е, че при съвкупната преценка на декларираните от страната и констатираните служебно от съда обстоятелства / след справка в търговския регистър/, се установява, че Г.Ч. притежава три недвижими имота – две къщи в [населено място], съсобственик е на апартамент и е съдружник в търговско дружество [фирма] – [населено място]. При тези данни и при липсата на доказателства за твърдяните от страната „наложени запори и възбрани” върху двете къщи в [населено място], както и за учредено в полза на трето лице /майка му/ пожизнено право на ползване върху апартамента, съдът е приел, че имущественото състояние на молителя му позволява да заплати държавна такса от 15 лв., както и разноските за приподписване на частната касационна жалба от адвокат.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото. В случая е безспорно, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст; няма задължения за издръжка на непълнолетни лица; не е семеен; притежава имущество – съдружник е в търговско дружество и е собственик на три недвижими жилищни имота. Твърденията му относно наложени ограничения върху имотите /обезпечителни мерки/, не са установени и доказани по делото; а дори и да съществуват – те са временни и ограничават само възможността собственикът да се разпорежда с имотите, но не и да ги ползва и управлява. Само по себе си обстоятелството, че върху имотите евентуално има наложени някакви ограничения, не обосновава автоматично извод за невъзможността жалбоподателят да посрещне задължението за плащане на държавна такса от 15 лв. Предвид ангажираните от страната доказателства, правилно въззивната инстанция е достигнала до извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса, доколкото и служебно констатираните данни, свидетелстват за наличие на достатъчно имущество като източник на доходи, с които жалбоподателят може да заплати дължимата в случая държавна такса в размер на 15 лева.
Правилно въззивният съд е оставил без уважение и искането за допускане на правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Установените данни за имущественото състояние на Г. Ч. подкрепят извода на съда, че същият разполага с възможност сам да заплати дължимото за съответното производство адвокатско възнаграждение, съобразно предвидените размери в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при минимум на възнаграждението от 200 лв. по чл. 11 от Наредбата/. Уредбата на предвидената в чл. 94 и сл. от ГПК и чл.23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се предоставя само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В конкретния случай не са установени надлежно предпоставките на чл. 23 ЗПП, поради което въззивното определение като правилно следва да се потвърди и в тази част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 382 от 05.11.2018 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 251/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което са оставени без уважение исканията на Г. А. Ч. по чл.83, ал.2 ГПК и по чл.23, ал.1 ЗПП вр. с чл.95 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.