Определение №454 от 8.11.2018 по ч.пр. дело №2653/2653 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 454

гр. София,_08.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о. в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. т. д. № 2653 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. вх. № 4062 от 02.07.2018 г. срещу определение № 384 от 13.06.2018 г. по в. ч. т. д. № 638/2017 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 2979 от 18.05.2018 г. за освобождаване на същите лица от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., дължима по подадената от тях частна жалба с вх. № 2307 от 18.04.2018 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че същото е недопустимо, постановено в нарушение на закона, необосновано и неправилно. Изложени са доводи, че атакуваният съдебен акт не е мотивиран, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл.254 ГПК.
Ответникът по частната жалба – „БАНКА ДСК“ ЕАД не заявява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от тях частна жалба с вх. № 2307 от 18.04.2018 г. срещу разпореждане № 408 от 20.03.2018 г. по в. ч. т. д. № 638/2017 г. на Апелативен съд – Варна, с което е върната частна жалба срещу постановеното по делото определение № 721 от 06.12.2017 г., въззивният съд е констатирал, че молителите не са изпълнили дадените им указания за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Видно от разпореждане № 726 от 22.05.2018 г., с което на С. С. и С. С. са дадени указания за представяне на доказателства установяващи наличието на предпоставките за освобождаване от държавна такса, същото им е връчено редовно на 31.05.2018 г., като в рамките на предоставения с разпореждането срок указанията на съда не са изпълнени.
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по конкретно съдебно производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства за заплащането им. Посочената норма ясно посочва необходимата информация, която молителите следва да представят на съда, за да може той да извърши преценка дали са налице основанията за освобождаване от внасяне на дължимата от тях държавна такса. Правилно въззивният съд е приел, че молителите следва да представят необходимите за извършването на тази преценка данни и че събирането им не може да бъде вменено като задължение на съда, още повече като се има предвид, че в закона липсва изрична разпоредба в тази насока. Закрепените с чл.8 и чл.9 ГПК основни принципи на гражданския процес, каквито са състезателното начало и равенството на страните изключват възможността процесуалното бездействие на страна в процеса при упражняване на субективните й права да бъде вменявано като задължение на съда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 от 13.06.2018 г. по в. ч. т. д. № 638/2017 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С., постъпила с вх. № 2979 от 18.05.2018 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Варна за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса, дължима по подадена от тях частна жалба с вх. № 2307 от 18.04.2018 г.
ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН [ЕГН] и С. И. С. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, да заплатят на ВКС на основание чл.77 ГПК сумата от 15 лв., представляваща дължимата за настоящото производство държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top