1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
[населено място] 08.06. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №3787 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. К. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 23.06.2017г., постановено по гр.д.№223/2017г. на Врачански окръжен съд, в частта, с която e потвърдено решение от 08.03.2017г. по гр.д.№4031/2016г. на Врачански районен съд,в частта за отхвърляне на предявения от Х. К. А. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 1 500лв. до 17 000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от Х. К. А. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера над сумата 1 500лв. до пълния претендиран размер 17 000лв. – обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.302, т.2, вр. т.1, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26 НК, по което наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 23.09.2015 год. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчел конкретните обстоятелства от значение за определяне на размера, а именно, че на Х. А. е повдигнато обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК; че при повдигане на обвинението на 24.04.2015 г., предявено му лично на 08.05.2015 г.,на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“,която е отменена с прокурорско постановление от 10.07.2015 г.; наказателното производство е продължило около три месеца, като е прието от въззивния съд, че извършените по ДП №9/2014 год. по описа на О. – В./пр.пр. №419/2014 год. по описа на ОП – В./ процесуално-следствени действия с ищеца са в рамките на възможния минимум. Установено е въз основа на събраните гласни доказателства, че през този период ищецът е изпаднал в социална изолация – не е искал да излиза, затворил се е в себе си, но също, че през 2014 год. ищецът е загубил съпругата си, което също е оказало влияние върху емоционалното му състояние. Той се е грижил и за детето си, като се е притеснявал какво ще бъде отношението на обществото спрямо него. Според въззивния съд от показанията на свидетелите не може да се направи ясно разграничение каква част от установените вреди се дължат на воденото наказателно производство, и каква част се дължат на обстоятелството, че в същия период от време ищецът е имал семейни проблеми, но е прието във въззивното решиение, че по делото не е установено ищецът да е претърпял в резултат от незаконното обвинение неимуществени вреди извън обичайните такива, присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и страха от осъждане, както и социален дискомфорт за определен период от време.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „налице ли е връзка между претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение и други неблагоприятни преживявания в живота на увреденото лице и какво е нейното отражение върху размера на дължимото обезщетение при съобразяването на неговия размер с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД“. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е фактически въпрос и е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Отделно от това, в съдебната практика няма колебание, че отгворността за непозволено увреждане, вкл. и отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, може да бъде ангажирана за действителните вреди, а действителни вреди съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД са тези, които са пряка и непосредствена последица на деянието. Вредите, които не са причинени от незаконното обвинение, не са негова пряка и непосредствена последица и за тях държавата не отговаря на посоченото основание. Затова ако вредите са причинени освен от незаконното обвинение и от други неблагоприятни събития и обстоятелства в живота на увреденото лице, вредите от последните следва да бъдат отграничени, за да може само тези, които съставляват действителната вреда, да бъдат присъдени. В случая въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял в резултат от незаконното обвинение обичайните неимуществени вреди, присъщи за всеки индивид в подобна ситуация и изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение и страха от осъждане, както и социален дискомфорт за определен период от време, и това е действителната вреда, която подлежи на репариране. Правилността на този извод не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба ако такова бъде допуснато /чл.281, т.3 ГПК/.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.06.2017г., постановено по гр.д.№223/2017г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: